Определение № 1152 от 28.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 362/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника А. Н. И. чрез особения му представител – адв. Д. Г. от САК срещу решението на ОС – Силистра под № 144/12.12.2022г. по в.гр.д. №242/2022г., с което след отмяна на решение №68/26.04.2022г. по гр.д. №575/2021г. на РС Тутракан, касаторът е осъден да заплати на ищеца - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 17.11.2021г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, по частичен иск общо за сумата 632 000 лева, представляваща сбора на изплатените от фонда обезщетения за неимуществени вреди по щети № 19210002/03.01.2019 (96 000 лева за увредения Н. И. А.), № 19210003/03.01.2019 (96 000 лева за увредената Б. Я. А.), № 19210004/03.01.2019 (104 000 лева за увредената Зюмбюл Р. И.), № 19210005/03.01.2019 (112 000 лева за увредения А. А. Н.), № 19210006/03.01.2019 (112 000 лева за увредената Зюмрут А. Н.) и № 19210007/03.01.2019 (112 000 лева за увредения А. А. Н.) - увредени лица от смъртта на А. Н. И. - загинал като пътник в л.а. „Форд Фиеста“ с [рег.номер на МПС] при ПТП, настъпило на 11.12.2018г., за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда № 1/09.01.2020г. по НОХД № 247/2019г. на Окръжен съд Силистра.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд не е отчел, че не е налице точно изпълнение от страна на Гаранционния фонд, който за да се суброгира следва при плащане на пълномощник да уведоми правоимащите, че е изплатил обезщетения в конкретен размер. Счита, че нормата на чл. 558, ал. 6 от КЗ е императивна и съдът следи служебно за изпълнението й, като спазването на това изискване се явява според касатора предпоставка за встъпването в правата на кредитора. Предвид горното претендира отмяна на решението на въззивния съд.

В приложеното към касационната жалба изложение на основания за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК като поддържа, че липсва практика, поставяйки следните въпроси:

1. „ Суброгацията на Гаранционен фонд по чл. 558, ал. 7 от КЗ включва ли във фактическия си състав изпълнението от страна на ГФ на задължението му по чл. 558, ал. 6 изр. 2 от КЗ да уведоми правоимащите, че е изплатил обезщетения в конкретен размер на пълномощника им?“

2. „Следва ли да се приема, че Гаранционен фонд не е изпълнил точно своето задължение, т.е. липсва изпълнение, след като не е уведомил правоимащите, че е изплатил обезщетения в конкретен размер на пълномощника им?“

3. „Налице ли е материалноправна легитимация за Гаранционен фонд да иска въз основа на чл. 558, ал. 7 от КЗ от ответника да му заплати извършените преводи на техния пълномощник, след като не е уведомил увредените лица за размера на изплатеното?“

4. „Необходимо ли е да се доказва уведомяване съгласно чл. 558, ал.6 изр.2 от КЗ при заведен иск по чл. 558, ал.7 от КЗ?“

5. „Изрично условие ли е за суброгацията на Гаранционен фонд в правата на пострадалото лице писменото уведомяване за размера на извършеното плащане на упълномощеното лице?“

Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд я оспорва по съображения, изложени в отговора му от 27.02.2023г. чрез процесуалния си представител – юриск. Ш..

За да постанови обжалваното решение, ОС Силистра, сезиран с въззивна жалба от ищеца – Гаранционен фонд, е приел за безспорно, че с влязла в сила присъда № 1/09.01.2020г. по НОХД № 247/2019г. на Окръжен съд Силистра ответникът е бил признат за виновен в това, че на 11.12.2018г. около 16.40 ч. по път П-21 (между С. и Т.), при управление на л.а. „Форд Фиеста“ с [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП, в резултат на което причинил смъртта на А. И., като към датата на ПТП за процесния лек автомобил не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност“. Приел е, че са заведени шест броя щети от лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, като от тях е представено пълномощно, с което в съответствие с изискванията на чл. 558, ал. 6, изр. първо от КЗ са упълномощили адвокат Н. Д. да ги представлява пред Гаранционния фонд, и в което е отразено, че те са запознати с правото си да получат обезщетението лично. Приел е, че е извършено плащане с три платежни нареждания, като първото - за 96 000 лева - обезщетение по щета 19210002/19, заведена от името на бащата Н. А., второто, също за 96 000 лева - обезщетение по щета 19210003/19, заведена от името на майката, и третото за 440 000лв. - по споразумение т.д.58/2019 на ОС Силистра, обхващащо обезщетението по другите четири щети, заведени от името на фактическия съжител на починалия и трите му деца. Въззивният съд е приел, че е ирелевантно дали писмата, с които ГФ уведомява лицата за изплатеното обезщетение са им връчени или не, тъй като законодателят не е включил в текста на чл. 558 ал. 7 от КЗ като изрично условие за суброгация на ГФ в правата на пострадалото лице писменото уведомяване за извършеното плащане и затова не е необходимо ищецът да твърди и да доказва уведомяване съгласно чл. 558, ал. 6, изр. 2 КЗ. ОС Силистра е приел, че уведомяването на правоимащите лица за направеното от ГФ плащане на пълномощника им е регламентирано от законодателя с цел за да се подсигурят посочените с иск по чл. 75, ал. 1, изр. 2, пр. 2 ЗЗД и да се освободи ГФ от евентуална претенция за обезвреда. С оглед горните изводи е отменил решението на РС Тутракан и уважил предявения иск.

Настоящият съдебен състав намира, че касационнатата жалба е редовна от външна страна, подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал .1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Поставените от касатора пет правни въпроси са свързани с тезата му, че уведомяването на правоимащите за изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение следва да се счита като предпоставка и част от фактическия състав за суброгацията на ГФ и може да се приеме, че са обусловили изводите на въззивния съд, който е приел, че законодателят не е включил в разпоредбата на чл.558. ал. 7 от КЗ като изрично условие за суброгация на ГФ в правата на пострадалото лице писменото му уведомяване за извършеното плащане и затова не е необходимо ищецът да твърди и да доказва уведомяване съгласно чл. 558, ал. 6, изр. 2 КЗ. Не се установяват допълнителните селективни критерии за допускане до касационно обжалване на решението, доколкото относно предпоставките и фактическия състав на възникване на суброгационното право на Гаранционния фонд е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решения на ВКС постановени по чл. 290 ГПК като решение №2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II т.о., решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. №326/2010г., II т.о. и мн. др., в които се приема, че правото на Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл.288, ал.1 и ал.2 КЗ /отм./, да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, регламентирано с разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./ е аналогично на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл.213 КЗ /отм./. Съгласно практиката основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на ГФ за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица. Уредбата на това право в новия Кодекс на застраховането не е различна от тази по отменения КЗ по отношение на включените предпоставки, като разпоредбата на чл. 558, ал.7 от КЗ е ясна и непротиворечива и тя постановява, че след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви. От касатора не е обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като само формалното цитиране на разпоредбите, с довода за липса на съдебна практика, е недостатъчно. Допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, приложима по формулирания въпрос, чието приложение е породило противоречива практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството, но това не се обосновава от касатора.

ВКС намира при служебната проверка и че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно, недопустимо или очевидно неправилно. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед гореизложените съображения, ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение. Предвид изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответника не претендира такива. Същевременно в касационната жалба е заявено искане от особения представител на касатора – адв. Д. Г. да й бъде изплатено възнаграждение съгласно Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, но съдът намира, че в случая не се касае за особен представител, назначен на основание чл. 47 от ГПК, за да е налице задължение на съда да определи възнаграждение, а за адвокат, назначен по искане за предоставяне на правна помощ и както изрично е посочено и в акта за назначаването му, при възнаграждение по реда на НЗПП, платимо от бюджета на НБПП.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ т.о.