Определение № 701 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 618/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е частна жалба на К. В. М. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 208 от 17.04.2012 г. по гр.д.№ 227/ 2012 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение от 29.12.2011 г. по гр.д.№ 9725/ 2010 г. на Софийски градски съд. Прието е, че цената на исковете, предявени от частния жалбоподател срещу [фирма], е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като цената на исковете, по които е образувано производството, е 5 791,66 лв. Счита, че въззивното решение подлежи на касационен контрол и моли определението, с което е прието обратното, да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна - [фирма] - не взема становище. Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Делото е образувано по предявени срещу К. М. от [фирма] искове за установяване на съществуването на парично задължение на ответника за ползвана, но незаплатена топлинна енергия в размер 4 615,21 лв и за установяване на съществуването на парично задължение – лихва за забава – в размер 1 176,45 лв. Първоинстанционният съд е уважил исковете частично, а по жалби и на двете срещупоставени страни спорът е отнесен пред въззивната инстанция. Последната е преценила, че исковете са недопустими, обезсилила е първоинстанционното решение и е прекратила производството. Касационната жалба срещу това решение е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящото производство определение. Определението е законосъобразно. Цената на иска за парично вземане се определя от търсената сума – чл.69 ал.1 т.1 от ГПК. Когато ищецът по установителен иск претендира да бъде признато съществуването на повече от едно парично задължение, той предявява не един иск, а толкова, колкото са претендираните самостоятелни парични задължения. Касае се за обективно кумулативно съединени искове, като за допустимостта на касационно обжалване на решението по тях, е меродавна цената на всеки от съединените искове. Поради това неправилно жалбоподателят поддържа, че цената на иска е 5 791,66 лв. Тази сума представлява сборът от цената на двата обективно кумулативно съединени иска, но след като всеки от тях е с цена под 5 000 лв, постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд