Определение № 693 от 21.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 919/2014 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. С определение №678/19.5.2014 г. по настоящото дело съдът е допуснал до касационно обжалване въззивно решение №378/04.3.2013 г. по гр.д.№3407/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, по касационна жалба, вх.№4133/12.4.2013 г., подадена от адв. Д. Д. – особен представител на ответника по исковата молба Р. К. Г. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№4782/25.4.2013 г., подадена от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Л. К. З. и К. К. Г., и двамата от [населено място]. Освен посочените касационни жалби, е подадена и насрещна касационна жалба, вх.№6508/10.6.2013 г. от адв. Л. Т. – процесуален представител на ищците С. А. М., М. А. М. и В. С. М., и тримата то [населено място], като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпроса “Дали за присъждането на обезщетение е необходимо ответникът да е ползвал лично имота или да е получавал граждански плодове от него, или то да се дължи и в случая, при който той е пречил на собственика за ползва вещта ?”. Твърди се, че този въпрос се поставя поради противоречие между обжалваното решение в частта за сумата 7193,83 лева, и ТР №7/2012 от 02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ВКСОСГК. Поставя се и въпросът “при положение, че няколко души не са допускали собствениците да си служат с вещта, следва ли те да отговарят солидарно по иска за обезщетение във връзка с ползите, от които са лишени собствениците, или собствениците трябва да установят, кой от ответниците в каква степен им е пречил, за да бъде съразмерно на действията на всеки от ответниците уважен искът спрямо всеки от тях ?” С обжалваното решение е отменено решение №2847/26.4.2012 г. по гр.д.№11745/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І-18 състав, в частта, с която исковете по чл.59 ЗЗД на М. А. М., С. А. М. и В. С. М., срещу Л. Н. З., К. К. Г. и Р. К. Г. са отхвърлени общо за сумата 118862 лева, и всеки от ответниците е осъден да заплати на М. А. М. по 8500 лева, на С. А. М. по 14120,67 лева, и на В. С. М. по 17000 лева. Въззивната инстанция е приела, че исковата молба е формулирана непрецизно и при изложените фактически твърдения за неоснователно обогатяване, искането за солидарно осъждане на ответниците очевидно е н несъответствие с разпоредбата на чл.121 ЗЗД, поради което обезщетението следва да се присъди разделно. По съществото на иска по чл.59 ЗЗД въззивната инстанция е изложила изводи за основателност като е без значение дали ползването е осъществявано лично или чрез другиго. Установено е, че ответниците са отдавали имота под наем през процесния период. Не е зачетено възражението за липса на покана като това е обосновано, че такава се дължи само между съсобственици, а при неоснователно обогатяване, изразяващо в ползване на чужд имот, задължението за заплащане на обезщетение за ползване възниква и без покана. Конкретно присъдените от апелативния съд обезщетения се базират на данните от съдебно-счетоводната експертиза. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответника по исковата молба Р. К. Г. се поставя въпрос на вероятната недопустимост на обжалвания съдебен акт с оглед присъждане на обезщетението в условия на разделност при предявяването му солидарно. Твърди се, че съдът не се е съобразил в направеното възражение за изтекла давност. Поставя се и материалноправният въпрос за настъпването на реституционния ефект спрямо имота – с влизане в сила на ЗВСВОНИ или с влизане в сила на осъдителното решение по чл.7 от този закон. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответниците по насрещната касационната жалба К. К. Г. и Л. Н. З., чрез процесуалния си представител – адв. Д. Д., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Ответникът по насрещната касационна жалба Р. К. Г. не заявява становище по посочената жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по насрещната касационна жалба и взе предвид отговора на ответниците по насрещната касационна жалба К. Г. и Л. Н. З. намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по насрещната касационна жалба пред вид обстоятелството, че в останалата част решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса за неговата вероятна недопустимост с оглед разглеждането от въззивния съд на непредявен иск. На тримата касационни жалбоподатели следва да бъде указано да представят платежен документ за внесена държавна такса общо в размер на 144 лева по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,