Определение № 2318 от 18.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2537/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 57/10.07.2024 г. по в.т. № 68/2024 г. на Бургарския апелативен съд след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 375/ 30.11.2023 г. по т. д. № 182/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 58/26.02.2024 г. по същото дело, „Кимтех - България“ ООД е осъдено да заплати на „ЕВО“ ООД възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор от 01.09.2020 г. (по част А10 на обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Бургартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница”) в размера от 85 133,75 евро (осемдесет и пет хиляди сто тридесет и три евро и седемдесет и пет евроцента) и искът е отхвърлен за горницата над 85 133,75 евро до 130 244,77 евро ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от завеждането на делото на 17.03.2022 год. до окончателното изплащане, както и в частта на разноските. Решението е постановено при участие на третото лице – помагач на страната на ищеца „Преспа Инвест“ЕООД. Касационни жалби са подадени от „Ево“ООД и „Преспа Инвест“ЕООД– в частта на отхвърляне на иска за горницата над 85 133,75 евро до 130 244,77 евро и от „Кимтех - България“ ООД- в частта за осъждане на последното да заплати сумата от 85 133,75 евро. Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно си оспорват касационните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационните жалби са редовни - подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът е по иск на “Ево“ООД срещу „Кимтех - България“ ООД за заплащане на сумата от 130244,77 евро, представляваща неиздължено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор от 01.09.2020 г. (по част А10 на обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Бургартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница”) ведно със законната лихва от завеждането на делото на 17.03.2022 год. до окончателното изплащане. Установил е, че с договор от 01.09.2020г. „Кимтех - България“ ООД е възложил на ищеца „ЕВО“ ООД извършването на СМР по прокарване на трасета с оптични кабели по части А9 и А10 от обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Бургартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница. Страните по договора са били част от веригата подизпълнители. Дейностите, които е следвало да изпълнява „ЕВО“ООД, са били описани в количествено-стойностни сметки (КСС), приложени към договора и включват изстрелване на оптичните кабели под налягане в пластмасови тръби с диаметър 40 мм с помощта на специализирана техника (компресор и кабел-джет). Кабелните трасета по част А9 и А10 с дължини съответно от 93 716 метра и 129 968 метра е следвало да бъдат готови за 19 и за 23 дни. Уговореното възнаграждение за СМР е възлизало на 136 205,27 евро без ДДС – за част А9 и на 185 646,72 евро без ДДС – за част А10. Няма спор, че строителният обект е бил завършен и въведен в експлоатация с разрешение от 23.12.2020 г. на ДНСК - София. Предмет на иска са само дейностите по част А10, т. 82 от КСС към договора по директно изстрелване с компресор на оптични кабели на разстояние от 107675,90 метра при обща дължина на трасето от 129968 метра. Уговорената цена за тази дейност е възлизала на 1,008 евро на метър (без ДДС). БАС е констатирал, че „ЕВО“ ООД от своя страна е ангажирал като подизпълнител третото лице-помагач „Преспа Инвест“ ЕООД (посочено и в офертата му към процесния договор). „Кимтех - България“ ООД е направил две основни възражения – че процесните работи са били изпълнени от други подизпълнители -„Три Ей Хъб“ ЕООД, „Еником – С“ ООД и др., които самият той е ангажирал, а не от ищеца и че процесният договор е бил прекратен по взаимно съглсие поради обективна невъзможност ищецът да изпълни възложените дейности. Въззивната инстанция след обсъждане на писмените доказателства, свидетелските показания и заключенията по назначената СТЕ е заключила, че договорът за възлагане на СМР между главните страни в процеса не е бил надлежно прекратен. Анализирал е сключения между „Ево“ООД и „Преспа Инвест“ЕООД /подизпълнител на „Ево“ООД/ договор и приемно-предавателен протокол към него, като в последния са описани СМР, изпълнени през периода от 8 ноември – 3 декември 2020 г. вкл. Посочил е, че същите работи представляват текущо изпълнение на възложеното, за което ищецът е изпращал до ответника имейли с отчети за напредък и покана за уреждане на отношенията, връчена на ответника по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на 12.04.2021 г. За процесните СМР „Ево“ООД е издал Фактура № [ЕГН] от 11.11.2021 г. на стойност 130 244,77 евро с ДДС. Възложителят не е възразявал срещу периодичните отчети, а е дал отрицателен отговор едва на предложената покана за уреждане на отношенията и е отказал да получи фактурата. Съдът е изтъкнал, че соченият от ответника по иска повод за прекратяването - наложен запор върху вземанията на ищеца съгласно запорно съобщение изх. № 18419 от 06.11.2020 г. по изп. дело № 20207250401090 на ЧСИ В. Г., не е от естество да препятства изпълнението на поетото от „Ево“ООД основно задължение по договора за извършване на СМР, а единствено е провокирал по-ранното усвояване на получения аванс с издаването на нулеви салда по фактури от 01.11.2020 г. и 30.12.2020 г., касаещи СМР по част А9 от договора /извън предмета на иска/. Въззивният съд е акцентирал, че според изслушаната счетоводна експертиза тези фактури са били включени в дневниците за покупко-продажби по ЗДДС и на двете страни. Ответникът е приел и платил и фактури от 30.11.2020 г. и от 02.11.2021 г., издадени от свързано с ищеца лице - „Три Ей Хъб“ ЕООД (със същия управител) за други СМР по договора, които са извън процесните - тестване за проходимостта на тръбите по трасето по част А10 (преди монтажа на кабела) и изстрелване на кабели в участък от трасето по част А9. Тези обстоятелства според съда по-скоро указват стремеж към запазване на договора с извършване на разплащания при избягване на наложения изпълнителен запор. По отношение изпълнението на работите съдът е посочил, че отчетите за напредъка са били анализирани от изслушаната съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че изпълнените СМР са дело на ангажирания от ищеца подизпълнител „Преспа Инвест“ ЕООД. Доказателствата според вида в тази насока са, че това лице е било допуснато до работната площадка и е разполагало с данни за уникални номера на кабелните барабани, предназначени за пространствата между отделните комуникационни шахти по две успоредни трасета (FOC1 и FOC2). Преценени са били и кореспондиращите в тази връзка показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели П. П. и Е. Г.. За получаването на готовите за монтаж сертифицирани кабели от „Преспа Инвест“ ЕООД според съда свидетелства и електронната корепонденция, приложена към допълнителната искова молба. Изложени са съображения, че ответникът не е ангажирал убедителни насрещни доказателства, от които да се обосноват противоположни изводи. Намерил е, че от представения от тази страна договор с „Еником – С“ ООД от 18.11.2020 г. за осигуряване на ръководен персонал и техника за изстрелване на кабели, както и от издадените от изпълнителя фактури не може категорично да се заключи, че са били извършени СМР, идентични с процесните. Същото се отнася и за коментираните от счетоводната експертиза дейности по изстрелване на кабели, платени от ответника „Кимтех - България“ ООД към неговия пряк възложител „Б. МВ“ ЕООД по Фактура № [ЕГН] от 30.11.2021 г. на стойност 57 240 лева, издадена във връзка с дейности на други подизпълнители- „Северни води“ ООД и „Ситиком Рила“ ЕООД. БАС е посочил, че от показанията на свидетелят Г. А., служител на „Б. МВ“ ЕООД, само най-общо се установява извършени от трети лица СМР и не се влиза в детайли по отношение на описаните в отчетите дейности. В заключение въззивната инстанция е приела, че след като не е възразил по своевременно отчетената от ищеца работа по изстрелване на кабели за част А10, т. 82, ответникът следва да я заплати. Конкретно относно изпълнението съдът е счел, че съставеният между „ЕВО“ ООД и третото лице– помагач „Преспа Инвест“ ЕООД приемно-предавателен протокол от 14.01.2021 г. относно СМР, изпълнени през периода 8 ноември – 3 декември 2020 г. вкл., следва да бъде ценен, само доколкото не противоречи на коментираните отчети за напредък. Посочил е последният от тях - от 29.11.2020 г., който има обобщаващ характер и съдържа информация за изпълненото до този момент по две паралелни трасета с оптични кабели - FOC1 и FOC2. Позовал се е на заключението на СТЕ, че цифровите обозначения на комуникационните шахти по тези трасета са сходни, както и че всички СМР по посочения предавателен протокол, които са изпълнени след 29.11.2020 г., не са отчетени и за тях ответникът не дължи плащане. Въззивният съд е уточнил, че се касае до СМР по редове от № 30 до № 42 вкл. от протокола и от издадената към ответника фактура от 11.11.2021 г. От друга страна СМР по редове № 22, 23 и 29 от същите документи не са обозначени в обобщаващия отчет от 29.11.2020 г. като надлежно изпълнени. Затова и за тях е приел, че не се дължи възнаграждение. Подлежат на заплащане останалите СМР по изстрелване на оптични кабели по част А10, т. 82 от договора, които касаят участъци с обща дължина 70381,74 метра. Намерил е, че издаването на фактурата за тези СМР след срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС се санкционира единствено по административен ред и това обстоятелство не води до извод за неизвършването им Така въз основа на уговорената цена от 1,008 евро на метър без ДДС ответникът е осъден да заплати на ищеца 70944,79 евро без ДДС или 85133,75 евро с ДДС. БАС е приел, че уважаването на иска не се влияе от начина, по който ищецът и третото лице – помагач са уредили разплащанията помежду си, нито пък от издаването на фактури по сключения между тях договор. Представеното пред настоящата инстанция кредитно известие към една от фактурите (основано на споразумение за обезщетяване на вреди) също е било прието за ирелевантно за спора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „Кимтех - България“ ООД поставя следните правни въпроси: 1/ Може ли действието на договор за изработка, сключен между търговци, в писмена форма, и в който фигурира клауза, че измененията и допълненията в него се извършват в писмена форма, да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните чрез техни конклудентни (изрични или мълчаливи) действия или бездействия, аргумент от чл. 293, ал. 3 вр. ал. 2 ТЗ?; 2/ Представлява ли доказателство и допустимо ли и е чрез проформа фактура, която не е декларирана и не включена в справка декларация и в дневниците за покупка и продажба, водени по ЗДДС нито от издателя й, нито от получателя, и във връзка с която не е бил съставен окончателен данъчен документ, надлежно да се удостовери сключването и изпълнението на сделка с предмет, посоченото в нея основание за издаването й?; 3/ Правилото на чл.115 от ЗДДС императивно ли е, и в тази връзка допустимо ли е кредитно известие да се издаде на основание различно от изчерпателно изброените две основания в чл.115 ЗДДС, а именно: при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка?; 4/ Издадените по реда на чл. 115, ал. 1 ЗДДС кредитни известия, тяхното осчетоводяване и коригиране на начисления ДДС представляват ли изявление за прекратяване на договор?; 5/Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор, като търси действителната обща воля на страните? Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, които произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? 6/ При различни заключения на допуснати съдебни експертизи по еднакви въпроси следва ли съдът да допусне нова експертиза, за да изясни кое от дадените заключения е вярно?Ако възприеме едно от противоречивите заключения, следва ли да мотивира защо приема същото за вярно? Касторът се позовава на допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие с решение № 115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС, I т. о., по втори въпрос - с решение 46/27.03.2008 г. по т.д. 454/2008 г.; решение 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г.; решение 42/15.04.2010 г. по т.д. 593/2009 г.; решение 92/07.09.2011 г. по т.д. 478/2010 г.; решение 109/07.09.2011 г. по т.д. 465/2010 г. и много други; по пети въпрос – с решение № 5 от 06.02.2020 г. по гр. д. № 641/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; по шести въпрос – с решение № 107/27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. на I т. о., решение № 98/12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на IV г. о., решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на I т.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. N9 1814/2009 г. на IV г. о. По трети и четвърти въпрос навежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като същото основание по останалите правни въпроси сочи при условията на евентуалност с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съставът на ВКС намира следното: Първият правен въпрос не се явява обуславящ крайните правни изводи на БАС относно прекратяването на облигационната връзка между страните. Въззивният съд е изследвал възраженията на ответника по иска и макар и да е посочил мотив, че не е представено споразумение в писмена форма за прекратяване на договора, не той е обусловил заключение, че не е налице прекратяване преди предприемане на процесните дейности по част А10, т.82. Преценил е твърдените от ответника по иска конклудентни действия: съществуващи частни и публични задължения на изпълнителя към трети лица и запорно съобщение от ЧСИ в тази връзка; ранно усвояване на получения аванс и издаване от ищеца на фактури с нулеви салда; издаване от „Три Ей Хъб“ЕООД /свързано с ищеца лице/ на фактури, по които е получил плащане от ответника по иска, както и защитните доводи на „Ево“ООД. Въззивната инстанция е изложила съображения /след препращане и към мотивите на първоинстанционния съд/, че съществуващите задължения на изпълнителя към трети лица и изпълнителните запори имат отношение към начина на получаване на плащане от възложител на изпълнител, което обяснява по-ранното усвояване на аванса по договора. Така също плащанията към свързаното с изпълнителя лице „Три Ей Хъб“ЕООД касаят други СМР по договора, които са извън процесните, но по-скоро са оценени от БАС в насока желание на „Ево“ООД да запази договора, а не да го прекрати, като само разплащанията да бъдат оформени по начин, в отклонение от наложения изпълнителен запор. Допълнително в тази система от доказателства относно конклудентните действия е акцентирал и върху електронната кореспонденция между страните за периода 19-29.11.2020 г. и съдържанието й – давани от „Ево“ООД отчети за напредъка точно по процесните СМР и липса на възражения от страна на възложителя и пр. Дали крайният правен извод, че поредицата от конклудентни действия прави неоснователно възражението за прекратяване на договора, е обоснован и в съответствие със закона, е въпрос по същество на спора, а не на проверка във фазата по чл.288 ГПК. Поради което първият правен въпрос не отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, съобразно разясненията по т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Вторият правен въпрос касае произнасянето на БАС по твърдението на ищеца, че негов подизпълнител е осъществил СМР по част А10, т.82. Следва да се има предвид, че съдът е приел за доказано само изпълнение на работите до 29.11.2020 г., като изрично е посочил, че за доказване на този факт е направил съпоставка между изпратените от ищеца до ответника отчети за напредъка с описани СМР и то за периода 19.11.2020г. -29.11.2020г., по които Кимтех - България“ ООД не е възразявало. Позовал се е на заключението на СТЕ относно идентификацията по специфични белези на „Ево“ООД, респ. „Преспа Инвест“ЕООД като изпълнители на горепосочената част от процесните СМР и на кореспондиращите с това гласни доказателства. Изрично въззивната инстанция е приела, че не основава горепосочения си извод на издадените фактури / респ.проформа фактури/ между изпълнител и подизпълнител, тъй като начинът, по който ищецът и третото лице помагач са уредили разплащанията помежду си, няма отношение към основателността на иска на изпълнителя спрямо възложителя. Поради което ВКС намира, че контекстът на поставяне на втория правен въпрос - БАС е приел, че поради издадените проформа фактури от подизпълнителя се установява сключване на договор между „Ево“ООД и „Преспа Инвест“ЕООД и неговото изпълнение, не отговаря на произнасянето на въззивния съд, а оттук и не изпълнява изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Трети и четвърти въпрос са свързани. Те също не отговарят на условията на чл.280, ал.1 ГПК. Стоят извън предмета на произнасяне. По делото не се твърди издаване от страна на изпълнителя и не са представени кредитни известия с реквизитите по чл.115, ал.4 ЗДДС, за да се преценява приложението на чл.115, ал.1 ЗДДС в хипотеза на „разваляне на доставки“. БАС е ценил издадените данъчни фактури, като такива, като е отчел записа в тях относно приспадане на изплатения аванс от начисленото възнаграждение за извършени СМР съобразно процесния договор и предвид описаните в приемо-предавателните протоколи към тях СМР – само за част А9, но не и процесните СМР за част А10. По отношение на петия правен въпрос не е изпълнено основното и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В цитираната от касатора съдебна практика се застъпва становище, че когато е налице съмнение, неяснота и двусмисленост в договорните клаузи или е налице спор на страните по определени клаузи, съдът установява действителната обща воля на страните чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии - търси се действителната воля, отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на същия, обичаите в практиката и добросъвестността. Касаторът само общо заявява в изложението, че въззивният съд е дал противоположен отговор на въпроса по отношение на тълкуването на споразумение от 20.11.2020 г. във връзка с издадена от „Препса Инвест“ЕООД кредитно известие към фактура от 30.11.2020 г. Като вече беше посочено разплащанията между ищеца и неговия подизпълнетел не са били в обхвата на произнасянето на БАС, а сочените писмени доказателства не са били обсъждани. Последният шести въпрос с оглед формулировката си не съответства на обосновката в изложението. Доводите на касатора са във връзка с оплакване за допуснато процесуално нарушение за поставяне втори път на едни и същи задачи на вещото лице по СТЕ / с оглед въпросите на третото лице-помагач/, без да е имало оспорване на първоначалната експертиза. Правният въпрос касае различна проблематика – как следва да процедира въззивният съд при противоречиви заключения по един и същ въпрос. В случая БАС е изложил съображения, че в съотвествие с указанията на първоинстанционния съд вещото лице е изготвило допълнителното заключение по СТЕ. Видно от отразените в протокола от с.з. на 24.07.2023 г. пред БОС оспорвания на страните – „Преспа Инвест“ЕООД изрично по т.3 от основното заключение, а в докладваната от първоинстанционния съд молба с въпроси от „Ево“ООД – по т.3 и по т.8 от първоначалното заключение, при даването на възможност на вещото лице да изготви окончателното си заключение, съдът е указал на вещото лице в него да включи отговор на всички въпроси. Следователно е приел, че както има непълнота на депозираното заключение, така и се налага повторно даване на такова в оспорената част. Кредитирането на второто заключение е обосновано с кореспондирането му с писмените доказателства по делото и със свидетелските показания. Следователно нито доводите на касатора в обосновката на правния въпрос отговарят на възприетите от въззивната инстанция факти, нито даденото от нея разрешение на поставения с въпроса проблем е в противоречие с цитираната съдебна практика по т.д. № 4680/2013 г. на ВКС, I т.о., по гр.д. № 3871/2016 г. на ВКС, IV г.о. и пр. Налага се заключение за недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на „Кимтех - България“ ООД. По касационната жалба на „Ево“ООД и „Преспа Инвест“ЕООД: Касаторите формулират следните правни въпроси: О т страна на „Ево“ООД: 1/ Само изрично отчетените по договор за изпълнение на СМР ли подлежат на заплащане от страна на възложителя или последният дължи възнаграждение и за работа, която може да бъде третирана като приета на база конклудентниге действия на възложителя?; 2/ Дължи ли възложителят възнаграждение по договор за изработка, въпреки, че не е приел изрично резултата?; 3/ Може ли съдът да разглежда твърдения, непосочени от страните в производството по делото и допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от страна в процеса факт или възражение, при което излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?; 4/ Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Въвеждат допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 48/25.01.2016 г. по т. д. Na 3294/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 181/10.02.2016 г. по т. д. № 2079/2014 г. на ВКС, I т. о., oпределение № 601/24.08.2011 г. по т. д. № 981/2010 г. на ВКС, решение № 218/23.12.2016 г. по т. д. № 3709/2015 г. по т.д. № 3709/2015 г. на ВКС, II т. о.; по втори въпрос – с решение № 9/10.9.2010 г. по т. д. № 150/2009г. на ВКС, II т.о. и решение № 161/17.07.2017 г. по гр. д. № 60333/2016 г. на ВКС, IV-то г.о.; по трети въпрос– с решение № 50056/12.05.2023 г. по гр.д. №1116/2022г. на ВКС, IV г.о., решение №103/11.07.2024 г. по т.д. №92/2023г. на ВКС, т.о., т. 1 и т. 3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и др.; по четвърти въпрос – с решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 841/19.01.201Ог. по гр. д. № 3530/2008г. на ВКС, IV г.о, решение № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на III г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015г. на IV г. о., решение № 60197/23.11.2021 г. по гр. д. № 636/2021 г. на III г. о., решение № 86/20.04.2022 г. по гр. д. № 4148/2021 г. на IV г. о. и решение № 113/16.06.2022 г. по гр. дело № 3340/2021 година на ВКС, III г.о. От страна на „Преспа Инвест“ЕООД: 1/Длъжен ли е съдът да разреши спора в рамките, очертани от твърденията и възраженията на страните и може ли да даде разрешение на правния спор, което не е нито въвеждано, нито е обсъждано от страните?; 2/Може ли въззивният съд да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока и ако не е дал изрични указания за това?; 3/ Чрез какви доказателства може да бъде проведено пълно доказване на релевантен за спора факт ?; 4/ Фактическите и правни изводи на въззивния съд по съществото на спора следва ли да са основани на коректната оценка на доказателствения материал, обективираща договореностите между страните и посочване кои конкретни доказателства той възприема като косвени и кои като преки доказателства?; 5/ Без експертиза може ли съдът да приеме за установени факти за установяването на които не притежава специални знания? Въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селектиране на касационната жалба: по първите два въпроса се твърди противоречие с т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2020г. на ОСГТК, по трети въпрос – с решение №349/16.05.2005г по т. дело № 349/04 на ВКС, ТК, решение №1661/06.12.1999 г.по гр.д. 972/99 на V г.о. на ВКС; решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, 4-то ГО; решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 841/19.01.2010г. по гр. д. № 3530/2008г. на ВКС, IV г.о; решение № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на III г. о.; решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д № 4578/2015г. на IV г. о. и др.; по четвърти въпрос – с ППВС № 1/53 г., ППВС N 0 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/ 4 януари 2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, ВКС, ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в решение №96/09.07.2024 по т.д №1057/2023г на I т. о., решение по гр.д.№ 7б1/2010г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д.№ 1864/2010г., ВКС, решение N9509/30.07.2024 по дело №1635/2023г., решение N917/23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на II т.о. на ВКС и др. и по пети въпрос – с решение № 77/22.06.2020г по т.д.№ 684/2019 г. на II т.о. на ВКС и решение № 111/13.06.2016г. по гр.д.№ 6121/2015г. на ВКС. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъл на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Първият и вторият въпрос на „Ево“ООД не изпълняват изискванията към общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е отхвърлил частично иска, поради липса на приемане на част от СМР, а поради недоказване на релевантния факт, че точно тези работи са били изпълнени от „Ево“ООД или неговия подизпълнител „Преспа Инвест“ЕООД. Третият въпрос на „Ево“ООД и поставените въпроси №1 и 2 от „Преспа Инвест“ЕООД са идентични и са свързани с разгледаните по-горе въпроси № 1 и 2 на „Ево“ООД. Поставени са в контекста на доводи за произнасяне от БАС по невъведено възражение за ненадлежно отчетена работа от изпълнителя на възложителя и неприета от страна на последния работа. Видно от мотивите на обжалвания акт в него е направена съпоставка на доказателствата и с оглед кореспондиращите по тях данни съдът е достигнал до заключение за доказаност или недоказаност на извършените работи. Отчетената от изпълнителя работа е във връзка с твърденията на самия ищец, че представените от него доказателства установяват изпълнението му на процесните СМР. С оглед на което и въззивният съд е съпоставял съдържанието на отчети и окончателен протокол. Поради което настоящият състав на ВКС намира, че въпросите не отговарят на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК. Четвърти въпрос на „Ево“ООД и въпроси № 3 и 4 на „Преспа Инвест“ ЕООД поставят общ проблем за начина, по който може да се осъществи пълно доказване в процеса. Цитираната от касаторите практика и служебно известната на състава / така решение по т.д. № 3372/2015г. на ВКС, I т.о./ приема, че законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства и за да е успешно, предполага установяване на верига от косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването им в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт. БАС не се е отклонил от горепосочената практика на ВКС и в съответствие с нея е разгледал представените от ищеца доказателства /съставени от него и подизпълнителя му/, свидетелските показания и заключенията на ССЕ и СТЕ, като съвкупната им преценка е довела до извод за частична основателност на иска, а не съждение за необходимост единствено на преки доказателства, които да установят твърденията на изпълнителя. Пети въпрос на „Преспа Инвест“ЕООД не отговаря на произнасянето на въззивната инстанция. По делото са били назчачени СТЕ и ССЕ експертизи, като в задачата на първата са били формулирани въпроси относно включените СМР в приемо-предавателния протокол от 14.01.2021 г. и в отчетите за напредъка на работата, съдържащи се в изпратени от ищеца имейли, като са били съпоставени и с предметния обхват на СМР по ред 82 от Приложение №2 от процесния договор. Възприемането на заключението на вещото лице и съпоставката му с писмените доказателства е дейност на съда, спрямо която касаторите навеждат оплаквания за необоснованост на направените изводи и проверката им не е допустима във фазата по чл.288 ГПК. Не е налице и сочената хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Доводите на касатора по касационната жалба изцяло покриват оплакванията по чл.281, т.3 ГПК и не изпълняват изискването за наличие на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай оплакванията на касатора предполагат навлизане в проверка по същество на обжалвания акт. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решениеп по двете касационни жалби. По разноските: С оглед изхода от спора се дължат разноски, само ако те са направени по подадените отговори на касационни жалби. Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие заплатеното адвокатски възнаграждение е за подадената от съответната страна касационна жалба, но не и за подадените отговори срещу касационната жалба на насрещната страна. Поради което разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение