Определение № 490 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 508/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Я. М. от гр. София, подадена от пълномощника му адв. Росица И., срещу определението на Софийски градски съд от 17.05.2010г. по ч.гр.д. № 4985/2010г., с което е оставена без уважение частната жалба на С. Я. срещу разпореждането на Софийски районен съд, 71 с-в, от 26.03.2010г. по гр.д. № 13019/2010г. в частта, с която е върната исковата молба по искането за задължаване на ответника да издаде трудова книжка на ищеца и да впише в нея данните, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на касационно обжалване при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за всеки отделен случай. В частната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не се посочва по какъв процесуалноправен или материалноправен въпрос следва да се допускане касационно обжалване на въззивното определение. Останалото съдържание на жалбата касае нейната основателност. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – ТР № 1/2009г., т. 1. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение