Определение № 3559 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4837/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Й. Р. срещу определение на Върховен касационен съд /ВКС/, ІІІ-то гражданско отделение, № 3314 от 01.11.2023 г. по гр.д.№ 4216/ 2023 г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязло в сила решение № 50088 от 29.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 2596/ 2022 г. на ВКС, ІV-то г.о. Частната жалбоподателка поддържа, че е представила документи в подкрепа на твърденията си, че решението на ВКС, чиято отмяна иска, съдържа твърдения за неверни обстоятелства. Излага и доводи, съдържащи се в молбата за отмяна на влязло в сила решение, че са налице предвидените законови основания това решение да бъде отменено. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и за отмяна на решението по гр.д.№ 2596/ 2012 г., ІV г.о., ВКС, както и делото да бъде върнато „ .. в ПОС или в ПРС до изясняване на тези допълнителни обстоятелства свързани с извършено лъжливо документиране от доц. М. Г., декана доц. Г. Г. и директор проф.В. Н.“. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния Пловдивски районен съд е образувано по искова молба на В. Й. Р. срещу Технически университет – София, филиал – Пловдив, предявени са искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ – за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и иск по чл.224 ал.1 КТ – за плащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С решение от 01.11.2021 г. по гр.д.№ 15157/ 2020 г. районният съд уважил последния иск, а първите три отхвърлил. Ищцата обжалвала това решение в отхвърлящата исковете част пред Пловдивски окръжен съд, който с решение по гр.д.№ 69/ 2022 г. отменил първоинстанционния акт и уважил исковете. По касационна жалба на ответника срещу въззивното решение било образувано гр.д.№ 2596/ 2022 г. на ВКС, ІV г.о., по което с решението от 29.05.2023 г., чиято отмяна понастоящем се иска, ВКС отменил обжалвания пред него акт и отхвърлил исковете. Решението е влязло в сила от датата на постановяването му. На 29.08.2023 г. ищцата подала молба за отмяна на това решение на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК с твърдения, че в него са удостоверени пет неверни обстоятелства. Тази молба е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че основанието по чл.303 ал.1 т.2 ГПК е приложимо, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Тези обстоятелства следвало да са установени с влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл.124 ал.5 ГПК, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В случая молителката не само не представила доказателства за наличие на такива, но не излагала и доводи в тази връзка, а излагала единствено твърдения за неправилност на окончателното решение на ВКС, чиято отмяна иска. Определението е законосъобразно. Съгласно установената практика, в хипотезите на чл.303 ал.1 т.2 ГПК източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред - т. е. с влязла в сила акт на наказателния съд или с решение но гражданския съд по чл.124 ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай молителката не твърди невярното документиране, което й дава основание за иска отмяна на влязлото в сила решение, да е установено по така предвидените в закона способи. Тя излага твърдения за образувано, но неприключило наказателно производство. Отмяната по чл.303 ал.1 т.2 ГПК ще е допустим способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо, когато това наказателно производство приключи и то ако приключи с акт, установяващ твърдяното престъпно обстоятелство. Останалите доводи в частната жалба, които касаят съществото на молбата, не могат да се обсъждат в настоящето производство. В него се контролира единствено процесуалното решение на другия състав на ВКС по допустимостта на молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд