Определение № 50610 от 14.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2573/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. С. от [населено място] срещу решение № 326 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 2738/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, I-5 състав решение № 2424 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 11259/2018 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ЗД Бул Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Б. С., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 18.08.2015 г. Касаторът заявява, че поддържа претенцията само за сумата 30 000 лв., като за разликата до пълния й предявен размер прави изявление за оттеглянето й и моли за обезсилване на въззивното решение. Касаторът твърди неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода, че не е активно легитимиран по предявения иск за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, тъй като понесените от него болки и страдания от загубата му са нормални за такава родствена връзка, а освен това не е установено между него и починалия да е съществувала особена близост. Счита, че въззивният съд не е изложил конкретни съображения във връзка с доказаните по делото обстоятелства, а недопустимо е тълкувал указанията в Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК и е сравнявал отношенията между братята с тези между родители и деца. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, са поставени въпросите: „ 1. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да се позове формално на понятието традиционно близки отношения между братя и нормално присъщи болки и страдания от настъпила смърт, без да отчете спецификата на процесния случай и да обсъди отделно установените в процеса конкретни обстоятелства, като изложи конкретни мотиви за отхвърлителния диспозитив за това, защо счита, че процесните отношения не се отличават от традиционно близките отношения между братя, а болката и страданията не надхвърлят по интензитет обичайните; 2. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да се отклони от указанията в Тълкувателното решение за изследване предпоставките за изключителност в създадената близост между братя и болки и страдания, вследствие на смърт, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпените от роднини, които са в същата родствена връзка, изследвайки и сравнявайки ги на плоскостта на отношенията, характерни за родители и деца; 3. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да не отчете и обсъди разпоредбите на общностното право, имащо директно приложение по отношение на материалната легитимация на братята и сестрите по смисъла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и замяна на Рамково решение № 2001/220/ПВР на Съвета и да извежда разбирането си за близост в отношенията, интензивност и продължителност на страданията не от принципните положения на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, а при условията на неясно приложение на указанията по Тълкувателно решение“. По отношение на първия и втория въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, а за третия въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация – „ЗД Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания по делото отговор е заявено единствено становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Въззивният съд, съобразявайки събраните по делото доказателства относно механизма на процесното произшествие и влязлата в сила присъда № 194 от 01.07.2016 г. по н. о. х. д. № 2486/2013 г. на СГС, НО, 3 състав, е приел за безспорно установено, че смъртта на С. Б. С. (брат на ищеца) e настъпила при пътно-транспортно произшествие от 18.08.2015 г., причинено виновно и противоправно от застрахования при ЗД „Бул Инс“ АД водач Г. Т. С., с оглед на което е счел, че ответният застраховател е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че ищецът не е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат. Според него, от показанията на разпитания по делото свидетел А. Б. се установява, че между починалия и ищеца не е налична онази особена близост, визирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, различна от обичайната близост между двама братя, както и че смъртта на С. С. е причинила на ищеца болки и страдания, които не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, формулираните в изложението въпроси са относими изцяло към правилността на въззивния акт и обективират несъгласието на ищеца с направените в него изводи по отношение на активната му материалноправна легитимация. Въпросите съдържат твърдението на касатора, че въззивният съд не е отчел спецификата на процесния случай и не е обсъдил отделно установените в процеса конкретни обстоятелства, като не е изложил конкретни мотиви за отхвърлителния диспозитив (първият въпрос), че е изследвал и сравнявал близостта между братята и болките и страданията на ищеца на плоскостта на отношенията, характерни за родители и деца (вторият въпрос) и че извежда разбирането си за близост в отношенията, интензивност и продължителност на страданията не от принципните положения на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, а при условията на неясно приложение на указанията по тълкувателно решение (третият въпрос). Така формулирани, въпросите представляват всъщност оплаквания за необоснованост и допуснати процесуални нарушения, които обаче са предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Освен, че липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на поставените въпроси не са осъществени и поддържаните основания. При преценката на активната материалноправна легитимация на ищеца не е налице отклонение от задължителната съдебна практика, на която се позовава касаторът. Напротив, именно в съответствие с указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение и формираната въз основа на него казуална практика по чл. 290 ГПК, решаващият състав е взел предвид установените по делото обстоятелства, имащи отношение към предпоставките, пораждащи правото на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Следователно, не е доказано заявеното за първите два въпроса основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се отнася до поддържаното за третия въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото изобщо не следва да бъде обсъждано доколкото е заявено бланкетно – без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки. Твърдението на касатора, че „в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС не се обсъжда директното приложение на европейското законодателство при определяне на материалната легитимация на лица, включени в кръга на родствениците, каквито са братята и сестрите“, не покрива изискването за надлежно аргументиране на посоченото основание. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК