Определение № 4540 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н., чрез процесуален представител адв. Г. Г., срещу въззивно решение № 210 от 07.11.2023 г. по в. гр. д. № 150/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 516 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 430/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявения от Н. В. Н. иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че Н. В. Н. не дължи на „ЛИНЕКС-2001“ ЕООД сумата 100 278,51 лева, ведно със законната лихва от 24.12.2010 г. до окончателното изплащане, ведно с 2045,57 лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5850/2010 г. по описа на Районен съд - Велико Търново /погрешно посочено като ч. гр. д. № 5859/2010 г./ и е образувано изп. д. № 20167260400024 по описа на ЧСИ Д. Б., поради погасяване на вземанията по давност. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация „ЛИНЕКС-2001“ ЕООД, подаден чрез процесуален представител адв. М. Х.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд е констатирал, че задължението на длъжника Н. В. Н. произтича от изпълнителния лист от 28.12.2010 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5850/2010 г. по описа на Районен съд - Велико Търново. Образувано е изпълнително дело № 20167260400024 по описа на ЧСИ Д. Б., след като предходно образуваното изпълнително дело № 20117260400047 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по което ищецът е длъжник, а ответникът - взискател, придобил вземанията с договор за цесия: „С.Г. Груп“ ЕАД е получил вземането от „Първа инвестиционна банка“ АД с договор от 19.12.2019 г., а ответникът по настоящото дело „ЛИНЕКС-2001“ ЕООД, е получило от „С.Г. Груп“ ЕАД вземането на основание договор за цесия от 29.04.2022 г. Ищецът оспорва правото на принудително изпълнение за паричните вземания, предмет на изпълнителния лист и изпълнителното дело, позовавайки се: 1. на липса на уведомление от страна на банката за цедиране на сумите, каквото не бил получавал, както и уведомление за последващо цедиране в полза на ответното дружество; 2. изтекла погасителна давност за главницата от 01.04.2016 г. /налагане на запор върху МПС/ до 01.04.2021 г., съгласно чл. 110 ЗЗД и от 01.04.2016 г. до 01.04.2019 г. по отношение на лихви и разноски, съгласно чл. 111 б. „в“ ЗЗД по образуваното изп. д. № 20167260400024 по описа на ЧСИ Д. Б., по което не били извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност. Въззивният съд е изложил, че процесните вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. По образуваното през 2016 г. изпълнително дело давността не е изтекла, тъй като съобразно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение, като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на двугодишния срок на перемирането. В случая давността е била прекъсната още на 20.03.2018 г. с искане за извършване на опис на недвижими имоти, собственост на ищеца в настоящото производство, които са ипотекирани в полза на взискателя, като описът е бил насрочен за 27.04.2018 г., 06.11.2018 г., а след това за 26.08.2019 г. След като взискателят вече е поискал опис на недвижими имоти на длъжника, с което е посочил способ за изпълнение по висящото изпълнително дело, е прекъснал погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнението спрямо Н. В. Н.. Същинското действие за принудително изпълнение, което да прекъсне давността, може да се предприеме само от съдебния изпълнител, но погасителната давност е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова доколкото искането на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД е направено своевременно и надлежно, но изпълнителното действие не е предприето от съдебния изпълнител като надлежен орган по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. Приети са за неоснователни и възраженията, че давността не можело да се прекъсне без длъжника да узнае за това, същият не бил уведомен за изпълнителното дело и били нарушени правила на чл. 99 ЗЗД. В случая не се оспорва съществуването на изискуемо вземане по процесния договор в претендирания размер, възникнало на предявеното основание, нито кредитополучателят твърди, че е върнал полученият кредит. Възприети са съображенията на първоинстанционния съд, че уведомяването на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, не рефлектира върху дължимостта на вземането - доколкото то съществува, следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител и това не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Не бездействието на длъжника, а на кредитора може да доведе до изтичане на давността, която отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Прието е, че поради това, дори да се приемат за доказани твърденията на длъжника, че след като е изтеглил кредита /2010 г./ заминал в чужбина и не бил уведомен за изпълнителното дело, същите не водят до освобождаването му от задължението за изпълнение, нито доказват изтекла погасителна давност. Посочено е от възивния съд, че прекъсването на давността е свързано с предприемане на изпълнителни действия от самия кредитор за реализиране на вземането, а не с бездействието на длъжника да изпълни договорните си задължения, или дали е узнал, че давността е прекъсната. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Прекъсва ли се давността в производство, в което длъжникът не участва?“; 2. „Има ли правно значение прекратяването на изпълнителния процес, в частност на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано прекратеното ex lege производство по принудително изпълнение?“; 3. „Следва ли, за да прекъснат погасителната давност действията по принудително изпълнение да са предприети по висящ изпълнителен процес с оглед на тяхната надлежност?“ и 4. „При прекратяване на изпълнителния процес ex lege от коя дата започва да тече погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, а вторият, третият и четвъртият с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и ППВС № 3/1980 г. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. По първия въпрос: Съгласно формирана задължителна съдебна практика съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва със започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Погасителна давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая давността е прекъсната със започването на изпълнителния процес. По конкретното дело покана за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, е връчена на ищеца от съдебния изпълнител на 17.02.2011 г., видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист от ЧСИ Б., което не е оспорено. По втория, третия и четвъртия въпроси: Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Изводите на съда в обжалваното решение са изцяло в съответствие с дадените в задължителната практика разрешения. Прието е, че давността за вземането е била прекъсната още на 20.03.2018 г. с искане за извършване на опис на недвижими имоти, собственост на ищеца и следователно до подаване на исковата молба в съда на 13.06.2022 г. давността не е изтекла. Ето защо, по обуславящите въпроси не се разкрива соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното, касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация „ЛИНЕКС-2001“ ЕООД разноски, доколкото не са представени доказателства да са извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение