Определение № 152 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 569/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 1535/18.ІV.2011 г. на С. Д. М. и С. Ив. Х. – двамата от [населено място], община [населено място], Г. област, подадена против въззивното решение № 66 на Габровския ОС, ТК, от 10.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 70/2011 г., с което е било потвърдено изцяло първоинстанционното решение № 5 на Севлиевския РС от 6.І.2011 г. по гр. дело № 1493/2010 г.: за уважаване на иск по чл. 422 ГПК, предявен от малолетната В. Ц. Ц., род на 2.ХІ.2002 г. и поради това действаща чрез своята майка и законна представителка В. Р. К. от [населено място], чиито предмет е било признаването за установено по отношение настоящите двама касатори, че те общо й дължат сума в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/ по запис на заповед от 16.ХІІ.2009 г. и падеж месец по-късно, на основание който менителничен ефект на 10 юни 2010 г. малолетната е била снабдена със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК в пр-вото по гр. дело № 916/2010 г. по описа на РС-Севлиево. Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от Габровския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този окръжен съд, вкл. ведно с присъждане на „направените разноски пред двете инстанции”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Габровският ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос, „чието решение е от значение за развитието на правото”: предвид обществената известност на обстоятелството, че „лихварите” се възползват от затрудненото финансово положение на заемателите. По реда н чл. 287, ал. 1 ГПК малолетната ответница по касация В. Ц. Ц., действаща чрез своята майка и законна представителка В. Р. К. от [населено място], писмено е възразила както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение на Габровския ОС. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Габровския ОС, съвместната касационна жалба на С. Д. М. и С. Ив. Х. от [населено място], С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 - за търговски дела. В процесния случай, по арг. от текста на чл. 286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ, с атакуваното от М. и Х. въззивно решение на Габровския ОС е бил разрешен по същество спор по търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. В този аспект ирелевантно е обстоятелството по каква сигнатура делото е било заведено по описа на първата или на въззивната инстанция, щом като последната е била длъжна да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК в хода на осъществяваната задължителна проверка за редовността й по чл. 285 от процесуалния закон. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение