Определение № 457 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2094/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Б. Д. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 112 от 25.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 1055/ 2021 г., с което е оставена без разглеждане касационната частна жалба на Д. Д. срещу въззивно определение на Софийски градски съд № 264290 от 13.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 11356/ 2020 г. С въззивното определение е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд по гр.д.№ 5576/ 2010 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Частната жалбоподателка поддържа, че неправилно другият състав счел въззивното определение за неподлежащо на касационно обжалване. Според нея, след като не е била конституирана като страна в заповедното производство, а задължението се претендира от нея като наследник на длъжника по него, то е възпрепятствана възможността й да участва в производството. Излага и съображения за наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, както и за неправилност на въззивното определение. Определението на другия състав на ВКС, в което се приема недопустимост на частната й касационна жалба, моли да бъде отменено и претендира настоящия състав да разгледа тази жалба по същество и да я уважи. Ответната страна „Топлофикация София“ АД не взема становище. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Топлофикация София“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и на изпълнителен лист срещу длъжника Б. З. Д.. На 23.04.2010 г. районният съдия издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил. На заявителя било указано да предяви пред съда иск за установяване на вземането си. По този иск било образувано гр.д.№ 48918/ 2010 г. на Софийски районен съд, който с решение от 29.11.2011 г. го уважил частично. Това решение влязло в сила на 31.07.2014 г., след като длъжникът Б. Д. бил починал /на 11.03.2013 г./. На 02.02.2015 г. районният съдия разпоредил на заявителя да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение. Частната жалбоподателка е конституирана в образуваното по този изпълнителен лист изпълнително производство като наследник на длъжника. Тя е обжалвала разпореждането за издаване на изпълнителния лист, което е потвърдено с обжалваното пред другия състав на ВКС определение на въззивната инстанция. Другият състав намерил въззивното определение за окончателно, а частната жалба срещу него - за недопустима. Изводите му са правилни. Съгласно Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 8., въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Разпореждането, с което въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение се издава изпълнителен лист, е акт в заповедното производство. То подлежи на обжалване пред въззивния съд, но произнасянето на този съд е окончателно и не подлежи на следващ инстанционен контрол. Същото е прието в обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено. Неоснователно жалбоподателката поддържа, че тя не се явявала участник в заповедното производство и на това основание счита жалбата си срещу въззивното определение за допустима. Тя се явява правоприемник на страна в заповедното производство и има същото процесуално положение, каквото е имал праводателят й. Освен това обжалваемостта на съдебните актове не зависи от качеството на адресата им, а от естеството на самия акт. Затова в горепосоченото тълкувателно решение се визират въззивните определения, постановени в заповедно производство въобще, а не според правните им последици или качеството на засегнатите от тях лица. Останалите доводи и искания на жалбоподателката са неотносими. В производството по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК Върховният касационен съд в друг състав проверява единствено законосъобразността на изводите на предходния състав, че не са били налице процесуалните предпоставки за постановяване на акт по същество. Следващият състав не може да проверява законосъобразността на обжалвания пред предходния състав акт и сам да решава спора. По изложените съображения Върховният касационен съд