Определение № 114 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 6369/14.08.2020 г. от А. Д. Б. и Н. Д. Б., чрез адв. Н. А. за допълване на определение № 360 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 1071/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителите му разноски по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Ю. П. С. и Н. М. Д., чрез адв. П. Т., в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, както и че не са приложени необходимите документи в законоустановения срок за доказване присъждането на разноски за процесуално представителство пред Върховния касационен съд, респективно не са налице визираните в чл. 248 ГПК предпоставки за уважаване на исканията. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 360 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 1071/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Ю. П. С. и Н. М. С., чрез техния пълномощник адв. П. Т. касационна жалба против решение № 1146 от 14.10.2019 г. по в.гр.д. № 648/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 4382 от 17.12.2018 г. по гр.д. № 14178/2015 г. на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен предявеният от Ю. П. С. и Н. М. Д. против В. Д. М., П. Г. Б., М. Г. П., С. М. Т., М. П. П., Небесна Д. Б., А. Д. Б., К. Р. Б., А. П. Б., В. Г. Б., Е. Л. Ш. и Н. Л. Д. иск за делба на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор .... по КККР, с административен адрес [населено място], [улица], с площ 66 кв.м, заедно с построената в него сграда с идентификатор .... със застроена площ 32 кв.м, на един етаж с предназначение - селскостопанска сграда. Въззивният съд е приел, че процесният имот не е съсобствен между страните, а се касае за два имота, които са заснети в кадастралната карта като един. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответниците А. Д. Б. и Н. Д. Б. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, молителите А. Д. Б. и Н. Д. Б. са подали отговор на касационната жалба, изготвена от адв. Н. А., към който е приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 17.02.2020 г. От това доказателство се установява, че за оказване на правна защита и съдействие страната са договорили и молителите са заплатили на адвоката възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, към който са представени и надлежни писмени доказателства, че тези разноски са действително сторени. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 55/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е редовен, представено е пълномощно от което е видно, че са договореното възнаграждение е изплатено изцяло и в брой в деня на подписването му. Поради това настоящият състав намира за неоснователни възраженията за недоказаност в срок на действително направените разноски и на ответниците по касационната жалба се следват сторените разноски. Наведеното с отговора на молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая предявеният иск е за делба във фазата по допускането й. Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на чл. 7, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба само на земеделски земи възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 300 лв. за всяка фаза, а минималното възнаграждение за отговор на касационна жалба с изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК е 500 лв. - чл.9, ал.3 от същата наредба. Ответниците са заплатил 500 лв. адвокатско възнаграждение за изготвен от пълномощника отговор на касационната жалба и на основанията за допускане на касационно обжалване. Отговорът е подробно мотивиран. С оглед предметът на спора /за делба/, разгледан от съдилищата, включва множество факти, осъществени в продължителен период от време и редица правни доводи, свързани с тях. Поради това не може да се приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на това заплатеният от ответниците адвокатски хонорар от 500 лв. за касационното производство не е прекомерен. Водим от гореизложеното съдът