Определение № 821 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3787/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 5223/28.08.2025г., подадена от Д. И. С., чрез процесуалния представител адвокат Б. Б. от АК-П., срещу решение № 185/08.07.2025г. по в.гр.д. № 122/2025г. на Пернишкия окръжен съд, с което като е частично отменено и частично потвърдено първоинстанционното решение № 1082/11.12.2024г. по гр.д. № 1700/2024г. на Пернишкия районен съд, е допусната съдебна делба между Д. И. С. и В. В. С. на недвижими имоти, а именно: полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 квадратни метра, както и полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 квадратни метра, заедно с прилежащите към сградите 21.33 % идеални части от урегулирания поземлен имот, върху който е построена описаната по горе сграда, представляващ според утвърдения със заповед № 550/04.05.1995г. план за регулация и застрояване на [населено място] гора, [община] - УПИ [№] в квартал 37, целият с площ от 982 квадратни метра, при граници на УПИ по скица: от североизток - УПИ [№] и УПИ [№], от югоизток - улица, от северозапад - УПИ [№] и УПИ [№] и от югозапад УПИ [№]; както и УПИ [№] в квартал 25, според утвърдения със заповед № 550/04.05.1995г. план за регулация и застрояване на [населено място] гора, [община], целият от 687 квадратни метра, заедно с построената в същия масивна жилищна сграда на два етажа застроена на 85.00 квадратни метра, при квоти за Д. И. С. 2/3 идеални части от полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37 по плана на [населено място] гора, общ. П. и 5/6 идеални части от останалите имоти; за В. В. С. 1/3 идеални части от полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37 по плана на [населено място] гора, общ. П. и 1/6 идеални части от останалите имоти. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е недопустимо, в частта, с която е допусната съдебна делба на 21.33 % идеални части от урегулирания поземлен имот, представляващ според утвърдения със заповед № 550/04.05.1995г. план за регулация и застрояване на [населено място] гора, [община] - УПИ [№] в квартал 37, целият с площ от 982 квадратни метра и неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, в останалата му част, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за съдебна делба на недвижимите имоти бъде отхвърлена със законните последици. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Възможно ли е придобиване по давност на имот, собственост на единия съпруг или на имот в режим на съпружеска имуществена общност от страна на другия съпруг-несобственик, на когото преди това е предадено владението от страна на съпруга-собственик и последният е изразил съгласието си за това. Изтеклата придобивна давност зачита ли се от момента на предаване на владението или се зачита едва от откриване на наследството след смъртта на съпруга, предал владението; Приложима ли е забраната на чл. 115, 6.“в“ ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗС по отношение на владение, осъществявано от единия съпруг по отношение на трети лица-несобственици и непопадащи в кръга на лицата, придобили имот в условията на съпружеска имуществена общност. По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на ТР № 4 от 17.12.2012г. на ВКС по т. д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС и решение № 357 от 14.06.2024г. по гр. д. №3005/2023г. на ВКС, І г.о. 2.Осъщественото давностно владение върху процесиите имоти за „много повече от 10 години и субективното й отношение да ги владее за себе си“, както сочи въззивният съд, опорочава ли се от забраната на закона единия съпруг по време на брака да придобие по давност имот, собственост на другия съпруг или в режим на СИО; По въпроса се твърди, че приетото от съда противоречи на решение № 108 от 10.04.2012г. по гр. дело № 1063/2010г. на ВКС, ІІ г.о.; решение №42 от 28.06.2022г. по гр. дело № 3053/2021г на ВКС, І г.о. 3.Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник, това владение от откриване на наследството ще се приеме като владение на неговата сънаследствена част и държател на частта на другите наследници или ще се приеме, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността върху целия имот; в последната хипотеза действат ли презумпциите на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС; По въпроса се сочи противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 06.08.2012г. по т. д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, решение № 77 от 25.06.2019г. по гр. д. № 2332/2018г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 357 от 14.06.2024г. по гр. д. №3005/2023г. на ВКС, І г. о.; решение № 20 от 23.07.2918г. по гр. д. №1377/2017г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 32 от 08.02.2016г. по гр. д. № 4591/2015г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 3/25.01.2016г. по гр. д. № 3973/2015г. на ВКС,І г.о. 4.3а тълкуването на понятието „обща част“ и недопустимостта на делбата на земя, представляваща „обща част“ по смисъла на ЗС в хода на делбеното производство. Сочи се противоречие с решение №124 от 15.02.2021г. по гр. д. № 4849/2019г. на ВКС, І г. о.; решение № 115 от 02.07.2019г. по гр. д. № 3411/ 2018г. на ВКС,І г. о.; решение № 2 от 02.02.2018г. по гр. д. № 535/2017г. на ВКС,І г. о.; решение № 192 от 26.092014г. по гр. д. № 409/2012г. на ВКС, ІІ г.о. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба В. В. С., чрез процесуалния представител адвокат Р. К. от АК-П., изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 34 ЗС, предявен от В. В. С. срещу Д. И. С., за делба на съсобствените им недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, останали в наследство от починалия на 04.02.2019г. М. В. С. - брат на ищеца и съпруг на ответницата. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. И. С. е оспорила исковете като по отношение искането за допускане до делба на прилежащите към сградите с площ от 42.55 кв. м. и 62.00 кв. м., 21.33 % идеални части от УПИ [№] е възразила, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото ответницата е едноличен собственик на двете полумасивни сгради, както и поради законовата забрана за извършване на делба на общи части, а досежно иска за допускане до делба на останалите недвижими имоти е възразила, че същият е неоснователен. Навела е доводи, че между страните по делото не е налице съсобственост, тъй като ищецът не притежавал право на собственост върху имотите нито на основание наследствено правоприемство от М. В. С., нито на друго основание. Възразила, че се явява изключителен собственик на тези имоти на основание давностно владение в продължение на повече от десет години и изтекла в нейна полза придобивна давност. Отделно от това възразила, че ищецът не е приел претендираното наследство на М. В. С., а такова приемане имало единствено и само от ответницата. Досежно възражението за недопустимост на претенцията за делба на прилежащите към двете сгради 21.33 % идеални части от УПИ [№] въззивният съд е изложил съображения, че недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, както и когато в него има сграда в режим на етажна собственост, не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел. Прието е, че може също така да се иска делба на една от сградите между съсобствениците на тази сграда, като в този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела, поради което е допустима делба на двете сгради, заедно с прилежащите към тях 21.33 % идеални части от УПИ [№]. Посочено е, че ищецът не е длъжен да посочи в исковата молба при какви квоти да се допусне делбата, тъй като съдът се произнася по това дали е налице съсобственост и дължи определяне на действителните дялове, при които да се извърши делбата като ако допусне делба при различни от претендираните в исковата молба квоти, съдът не отхвърля иска за разликата и не се произнася по непредявен иск или плюс петитум. Съдът е приел за установено, че М. В. С., бивш жител на [населено място] гора, общ. П., е починал на 04.02.2019г. като е оставил за свои законни наследници съпругата си Д. И. С. и брат си В. В. С., като ответницата и починалият М. В. С. са сключили граждански брак на 12.01.1986г. Прието е, че на основание чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН, ответницата като съпруга на починалия М. В. С., с когото е имала сключен граждански брак повече от десет години преди откриване на наследството (04.02.2019г.) получава 2/3 от последното, а ищецът - 1/3. Посочено е, че с предявяването на иск за делба на наследствено имущество е налице мълчаливо приемане на наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, с конклудентни действия. Изложено е, че с предявяването на такъв иск наследникът демонстрира, че се счита за собственик на дял от наследството и желае неговото поделяне, което действие предполага приемане на наследствените права. Взето е предвид, че имотът, представляващ УПИ [№] от 687 кв.м., е придобит от ответницата и съпруга й М. В. С. с договор за покупко-продажба от 29.07.1988г., оформен с н.а. № 22, том III, дело №394/1988г. като след придобиване на поземления имот, двамата съпрузи са се снабдили със съответни строителни книжа за построяване в него на двуетажна масивна жилищна сграда, каквато и била построена от тях към месец май 1991г., т.е. преди повече от 30 години, а именно: масивна жилищна сграда на два етажа, застроена на 85.00 кв. м. По отношение на имота, представляващ полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37 е прието за установено, че е била построена от родителите на съпруга на ответницата. С влязло в сила съдебно решение № 927/12.03.2008г. по гр. дело № 223/2001г. на ПРС, постановено в делбено производство, в което като съделители са участвали В. В. С., В. С. П., М. (М.) В. С. и Д. И. С., в дял на В. С. П. (баща на М. В. С. и на В. В. С.), е била възложена описаната по-горе едноетажна жилищна сграда, построена в северозападния край на описания УПИ. В тази сграда са живели родителите на М. В., но още преди смъртта им (през 1997г. умира майката Л. И. С., а през 2008г. умира бащата В. С. П.), те са отстъпили и предали на сина си владението на сградата и на неговото семейство в лицето на съпругата му - ответницата по делото. Със саморъчно завещание от 28.03.2008г., В. П. е завещал на сина си М. В. С. цялото си движимо и недвижимо имущество като завещанието е било обявено при нотариус Р. М. и е вписано в АВ, СВ под № 136, том 2, партида 41086,41087 от 19.09.2008г. и е издаден и н.а. № 186, том III, рег. №12969, дело №539/2008г. С влязло в законна сила съдебно решение № 255/21.05.2012г. по гр. дело № 2708/2011г. на ПРС, е прието, че тази сграда е изключителна собственост единствено и само на М. В. С. и е отхвърлил иска за извършване на съдебна делба поради липса на съсобственост. Относно имота, представляващ полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37 и състояща се от две стаи и коридор, е прието за установено, че е била построена от родителите на М. В. С.. Ответницата е започнала да живее в нея заедно със съпруга й М. В. С. от 1985г., още преди да сключат граждански брак на 12.01.1986г. Същата сграда е била семейното жилище на ответницата и съпруга й, в което само те двамата са живеели, предадено им като тяхно жилище с ясното съзнание и намерение да бъде тяхно от родителите на М. В. С.. Съгласно влязло в законна сила съдебно решение № 927 от 12.03.2008г., постановено по гр. дело № 223/2001г. на ПРС, в дял на М. В. С. и на ответницата е поставена процесната сграда, описана като полумасивна едноетажна жилищна сграда, находяща се в североизточната част на описания УПИ. Взети са предвид събраните по делото гласни доказателства, които са подробно и детайлно възпроизведени в мотивите, вкл. казаното от св.С. П. С., първи братовчед на ищеца и наследодателя М. С., че след смъртта на В. С. П. това което направил оставало на сина му М. В. С. и на снаха му Д.; тези имоти до скоро се владеели и били разделени по-равно; не знаел как били разделени; половината било на М. и на жена му Д., те си го владеели над десет години и повече; в имота имало къща и барака, където поддържала Д. - над десет години тя се занимавала; В. бил в другата къща където живеели в Черна гора; тези къщи били в един двор, в който имало две къщи и барака и за това се съдели; едната къща и бараката ги обитавала Д., а другата къща я обитавал В.; парцелът бил заграден, като имало вътрешна ограда, която била сложена през 2007г. или 2008г.; В. и Д. не си говорели помежду си и не си влизали по къщите; говорил с М. след като се случила делбата, че всичко това го оставял на Д. - тя да си поемала работите; докато М. бил жив всичко, което се налагало в този имот, като ремонти и т.н. го правел той и Д.; след смъртта на М. поемала длъжността Д., като ремонти, покриви и всичко. Посочено е, че според св.С. С. другият имот в [населено място] гора, който представлявал вила, тя била правена от М. и Д., която била на разстояние на около два километра. Докато бил жив М., брат му В. не влизал и не правил нищо в тази къща в нея. Двата имота били на Д. сега в момента оставени. М. всичко на нея дал да се занимава. М. казал на свидетеля, че оставя всичко на Д., защото му била съпруга и наследница. М. бил по-стар от Д.. В дворното място където било заградено на Д. и М. имал къща и барака. В другото място където бил В. имало къща. Посочено е, че според св. И. Е. С., В. след смъртта си оставил двор и имало две стаички, където той си живеел с бабата и една стара къща. Още една къща имало, която М. си я правил през 1983г./1984г. Къщата която М. си правел била за друг двор. В. не го познавала - не живеел в [населено място] гора. Когато В. починал, оставил наследници Д. и М.. Това му били последните думи на стареца. В. не оставил В. за наследник. В. и М. били братя. Обаче баща му не искал В.. Д. била съпруга на М.. М. строил къща и В. се връщал от П. в Черна гора и му взел двата гаража и новата къща. Те правели някаква делба и той си преписал апартамента в П. на сина си. По повод, че нямало къде да живее дошъл да живее в [населено място] гора. И така взел къщата на М.. При което М. останал в стара къща от баща. А старецът останал да си живее в лятната кухня. Те разделили имота, в който имало две къщи и лятна кухня. Тази къща, която М. си строял живеел брат му В.. При делбата В. му взел къщата. След това бабата починала. След това Д. и М. си поддържали лятната и старата къща. След тази делба парцелът бил разделен с вътрешна ограда, както и в момента. Тази ограда била сигурно от десет годни и повече. В частта на М. и Д. имало само две летни кухни и стара къща и такива постройки направени временни. В тези къщи бил М., като вече шест години откакто починал и сега Д.. Тя се справяла сама със всичко. М. бил болен последните месеци. Когато отивала при него той викал „Няма да съм. Няма да съм. Помагай на тази жена, остава сама. Всичко оставям на нея. Няма на кой.“. Това й го казал преди да влезе в болница. Посочено е, че св.В. Н. В., първи братовчед на ищеца и на наследодателя М. С., заявил, че разговарял с М. и той страдал, че нямал деца и искал всичко да остави на Д., защото тя щяла да се грижи за него - тя била по-млада. М. имал брат, с който не се разбирали. С М. поддържал много близки отношения и преди да почине му казал тези неща, което било преди около 2010г./2012г. Тогава той му казвал, че иска всичко да остави на Д.. Била направена делбата между М. и брат му. В частта на М. и Д. имало трайна ограда и за всичкото това нещо се грижели М. и Д.. След смъртта на М. тези сгради ги обитавала само Д.. Не бил виждал братовчед си В. да влиза в тази част на двора. Знае за друг имот, който правили, вила горе до сестра му, което се намирало накрая на селото. Тази къща била построена преди двадесет и пет години най-малко. Там влизал и поддържал само М., никой друг. Тази къща била изградена, когато М. казал, че оставя всичко на Д.. Посочено е, че св. П. В. Е., заявил, че познавал Д. С. и съпруга й М. от 1974г. Знаел, че Д. и мъжът й имали имоти в [населено място] гора - горен и долен имот. Горе имали вила. Горният имот си го направили сами по време на брака им, градинка си имали там, където свидетелят ходил. Приживе, когато М. бил жив станал пожар, към 2005г., при което изгорял покрива на вилата и свидетелят помагал да се ремонтира. Д. го извикала за ремонта, тя организирала нещата. М. му се оплакал, че му омръзнало от водене на дела, отказал се и предава всичко на Д., той психически бил много разстроен. За покрива го извикала Д., слагали греди, изолации, комини, намалили нивото на покрива. През 2009г.-2010г. М. му казал, че отстъпвал всичко на Д., ако искала да се оправя. Пожарът и воденето на дела за имоти, чисто психически се отразили негативно на М.. След 2009г.-2010г. М. нямал отношения към горния имот, вече се отказал и оставил всичко на Д., която продължила и след смъртта му и сега продължавала да се занимава. В горния имот си имала градинка, а в долния - стока. И там сменяли покрив. Долният имот представлявал две постройки, едната била голяма къща и друга постройка. М. и жена му си живеели в тези постройки. М. бил жив, макар и да не бил добре, когато правили канализация и септична яма. Всичко организирала Д., тя плащала, всичко правела тя. Повече от десет година имало, от когато била извършена тази работа. Имало ограда между долния имот на М. и имота на брат му, имало мрежа, защото когато копаели канализацията, точно до оградата копаели. В имота на Д., не бил видял дали брат му влиза, нито да отправял някакви претенции. Последните години след смъртта на М. не се променила ситуацията, тя си отговаряла, дали са имали проблеми не може да каже. В. не го виждал, нито в горния, нито в долния имот на Д.. В долния имот си живеели постоянно Д. и М., а в горния си ходели като на вила. Долният двор горе-долу, според свидетеля бил стотина квадрата. В. живеел долу в отделен двор. Посочено е, че според казаното от св. Г. С. А., Д. С. и съпругът й М. имали един имот в началото на [населено място] гора с две къщички и един имот в горната част, където свидетелят също имал два имота. За двете къщички свидетелят помагал, изграждали покрив на едната, той лично правил инсталацията на едната къщичка. Това било някъде след 2010г.-2011г. М. го потърсил и извикал, Д. му платила, тя поемала нещата. М. вече здравословно не бил добре, в разговори с него му споделял, че имал дело с брат си за делба по тези имоти и се отчаял и казал, че предоставял всичко на жена си, да се занимава. Свидетелят лично бил там, помагал на вилата. Имало палеж на другия имот, където също помагал за изграждане на покрива и за разчистването. За горния имот му заплатила Д.. Брат му на М. не го познавал, не го виждал в имота на Д., тя си се грижила за него. Последните 4-5 месеца продължавал да ходи, нямало промяна след смъртта на съпруга й. Дори тя си споделяла с него, че купила и керемиди за другата къщичка, за да и се направи покрива. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че към момента на смъртта на М. В. С. на 04.02.2019г., същият е притежавал еднолично правото на собственост върху имота, представляващ полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37, а в режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпругата си - останалите имоти: полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37; УПИ [№] от 687 кв.м. ведно с построената в същия масивна жилищна сграда на два етажа, застроена на 85.00 кв.м. Изложени са мотиви, че след прекратяване на съпружеската имуществената общност със смъртта на починалия съпруг М. В. С., преживялата съпруга притежава правото на собственост върху 1/2 идеална част от полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37; УПИ [№] от 687 кв.м. ведно с построената в същия масивна жилищна сграда на два етажа, застроена на 85.00 кв. м. Прието е, че предмет на делба между страните следва да бъдат полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37; 1/2 идеална част от полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37 и 1/2 идеална част от УПИ [№] от 687 кв.м. и от построената в същия масивна жилищна сграда на два етажа, застроена на 85.00 кв. м. По отношение на заявеното с отговора на исковата молба възражение за придобиване на процесните имоти по давност е прието, че съгласно чл. 115, б. „в“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС придобивна давност между съпрузи не тече, т.е. законът не позволява по време на брака единият съпруг да придобие по давност имот, собственост на другия съпруг или в режим на съпружеска имуществена общност. Поради това и ответницата, въпреки осъщественото от нея владение върху процесните имоти за много повече от десет години и субективното й отношение да ги владее за себе си, не е станала едноличен собственик на имотите, които са в режим на съпружеска имуществена общност, както и на имота, собственост на съпруга й, с оглед и на което ищецът - брат на починалия, като наследник по закон по начало има право на дял от наследството на М. В. С.. Досежно възражението за придобиване на процесните имоти по давност, текла след смъртта на М. В. С. - 04.02.2019г., е прието, че в хипотеза на сънаследствен и съсобствен имот се предполага наследникът, който претендира такива права да е променил както фактическата власт така и намерението си по отношение на този имот. Посочено е, че в тази хипотеза всеки наследник е владелец на своята идеална наследствена част от имота, като това владение възниква от момента на откриване на наследството към което той е призован да наследи и същевременно с това се явява държател на идеалните наследствени части от имота, притежавани от останалите наследници. За да се трансформира държането в правно валидно владение, годно да го направи собственик на чуждите идеални наследствени части, този наследник трябва да установи своя самостоятелна фактическа власт върху целия имот като отстрани, преустанови и ликвидира досегашното владение на другите наследници, което да го демонстрира явно, открито, несъмнено и по начин, че до другите наследници да достигнат тези негови действия, с които еднозначно демонстрира завладяване на чуждите идеални части от имота. Прието е, че в случая, от събраните по делото гласни и писмени доказателства (показанията на разпитаните пет свидетеля и 3 бр. квитанции за платени местни данъци и такси), е установено, че такива активни, явни и недвусмислени демонстративни действия са осъществявани от преживялата съпруга. Установено е, че след смъртта на съпруга си на 04.02.2019г., тя е владяла еднолично процесните имоти, недопускайки по никакъв начин до тях ищеца. Извършвала е в същите подобрения и ремонти без да се съобразява с другия наследник, както и други дейности по тяхното запазване и съхранение. Заплащала е съответните за тях местни данъци и такси. Същевременно, по делото не е установено ищецът да се е противопоставял, чрез извършването на някакви фактически или правни действия, на така демонстрираното от ответницата владение на имотите като нейни собствени, което е направил едва със завеждането на настоящата искова молба. Но е прието е, че в конкретния случай в полза на ответницата не е изтекла дори кратката петгодишна придобивна давност при добросъвестно владение съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като от прекратяването на съпружеската имуществена общност със смъртта на съпруга й М. В. С. на 04.02.2019г. до предявяване на искова молба на 07.04.2024г., когато давностният срок на владение е прекъснат на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. чл. 84 ЗС, не са изминали повече от пет години, като се вземе предвид, че поради обявяване на извънредно положение в страната с решение на Народното събрание, на основание на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, вр. § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) придобивната давност е спряла да тече за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително. Формиран е решаващ правен извод, че с оглед неоснователността на възражението на ответницата за придобиване на процесните имоти по давност и на основание чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН, квотите на страните следва да се определят, както следва: по отношение на полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м., находяща се в УПИ [№] в кв. 37 за ответницата 2/3 и за ищеца 1/3, а по отношение на останалите имоти - за ответницата 5/6, а за ищеца 1/6. По доводите на касатора за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема следното: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При съобразяване на констатациите и изводите на въззивния съд, както и на изложените в мотивите към обжалваното решение съображения, основани на обсъдените доказателства, съдържащите се в касационната жалба и изложението към нея доводи, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поддържаните от касатора основания. Категорична, последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че съгласно чл. 115, ал. 1 б. "в" ЗЗД, която норма е императивна и приложима и за придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давност не тече между съпрузи. Приложението на тази норма при заявено позоваване на давност не зависи от волята на страните, защото тя е императивна (решение №133 от 26.10.2023г. по гр.д.№4199/2022г. на І г.о. на ВКС; решение №1095 от 09.03.2010г. по гр.д.№4379/2007г. на І г.о. на ВКС). С това разрешение въззивният съд изцяло се е съобразил. Посочената от касатора практика на ВКС (ТР №4 от 17.12.2012г. на ОСГК на ВКС и решение №357 от 14.06.2024г. по гр.д.№3005/2023г. на І г.о. на ВКС) не обосновават различен извод, тъй като тази практика касае само хипотези на предаване на владение в отношения между съсобственици, между които принципно е допустимо да се извършват и сделки на разпореждане с притежаваните идеални части, т.е. при обикновена съсобственост. В настоящия случай обаче се поддържа предаване на владение от единия съпруг на другия върху имот, който двамата притежават в режим на СИО, в каквато хипотеза следва да намери приложение и тълкуването, дадено с т.6 на ППВС 5/1972г., според което са недействителни договорите между съпрузите, докато трае бракът, чрез които се намаляват имуществените права на единия съпруг или се увреждат интересите на децата от брака, като се заменя общата собственост върху вещите и правата върху вещи, с индивидуална собственост на единия съпруг спрямо тях. Доколкото съпрузите не могат да се разпореждат помежду си с идеалните си части от имотите, притежавани в режим на СИО, то не може да се приеме за допустима и възможността за предаване на владението върху тези идеални части в отношенията помежду им. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия и по третия, поставени в изложението правни въпроси. Не е налице поддържаното основание и по поставения в изложението втори правен въпрос. Сочената от касатора практика на ВКС не би могла да обоснове подобно основание, тъй като е относима към съвършено различни хипотези. В решение №42 от 28.06.2022г. по гр.д.№3053/2021г. на ІІ г.о. на ВКС е разгледана хипотеза, при която двамата съпрузи са упражнявали съвладение върху един недвижим имот и владението на единия от тях е прекъснато с предявяване на иск за собственост, в производството по който другият съпруг не е участвал. В подобна хипотеза, при която теклата по време на брака придобивна давност е противопоставена на трето лице, е прието, че отделният владелец може да бъде лишен от владението, респ. владението му да бъде прекъснато чрез предявяване на иск за собственост, без да се засяга владението на останалите съвладелци и съпругът, чието владение не е било прекъснато, може да придобие собствеността. В настоящия случай обаче по отношение на полумасивната жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв.м., находяща се в УПИ [№], въззивният съд е приел, че макар построена от родителите на М. В. С., поради установено предаване на владението е била придобита по давност както от М. В. С., така и от неговата съпруга, поради което им е била поставена в дял с влязлото в сила решение №927 от 12.03.2008г., постановено по гр.д.№223/2001г. на Пернишкия РС, т.е. придобита е била в режим на СИО и следователно спрямо нея следва да намерят приложение съображенията, изложени по-горе. Соченото в изложението решение №108 от 10.04.2012г. по гр.д.№1063/2010г. на ІІ г.о. на ВКС също касае съвършено различна хипотеза, като произнасянето касае възможността да бъде придобит по давност недвижим имот, който не е въведен в експлоатация, каквито данни в настоящия случай липсват. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос, тъй като сочената в изложението практика на ВКС е неотносима към разглежданата по настоящето дело хипотеза, при която притежаваните от наследодателя М. В. С. и съделителя В. В. С. части от процесния УПИ [№] са определени с влязлото в сила решение №927 от 12.03.2008г. по гр.д.№223/2001г. на ПРС, при съобразяване на обстоятелството, че в дял на всеки един от тях е поставена сграда в този имот, но наред с това сграда в имота е поставена и в дял на В. П. без съответните идеални части от дворното място, както и в общ дял на М. В. С. и Д. И. С. без съответните идеални части от дворното място. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Последователно ВКС приема в своята практика, че основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай констатация за подобен порок на обжалваното решение не може да бъде направен. При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички доказателства (писмени и гласни), които е посочил, анализирал е същите, подвел е установените факти към приложимата правна норма. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение