Определение № 672 от 19.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3958/2014 г.

Производството е по чл. 273,ал.3 ГПК. Образувано по касационна частна жалба от Д. Т. М. –лишен от свобода ,изтърпяващ наказание в С. затвор – затворническо общежитие в[жк]против определение от 03.07.2013 год., постановено по ч. гр.д. № 8249/2013 год. на Софийски градски съд / погрешно посочено като ч. гр.д. №2643/2013 год./, с което е потвърдено определение от 31.05.2013 год. по гр.д. № 23147/2013 год. на Софийски районен съд, І ГО, 35 състав, с което е върната жалбата му срещу мълчалив отказ на Кмета на СО, Район „И.” по молба за включване в избирателни списъци за предсрочни избори, проведени на 12.05.2013 год., поради липса на правен интерес. Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгл.чл. 274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване на въззивните определения, за да се допусне такова, съгл. чл. 274,ал.3 следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Частният жалбоподател следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая частният жалбоподател е посочил, че произнасянето на ВКС по предмета на жалбата е от съществено значение за развитие на правото, което предполага, че позоваването е на основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, а именно поставеният от касатора – частен жалбоподател въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Такъв въпрос обаче не е формулиран. При това положение, не е изпълнено едно от факултативните изисквания на закона за допустимост до касационното обжалване и само на това основание касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Независимо от горното следва да се посочи, че твърдението на касатора – частен жалбоподател, че е налице мълчалив отказ на кмета на район „И.”, който е предмет на съдебното производство, е невярно, доколкото по делото се намира писмен отговор на последния, в който се сочи, че администрацията на Столична община – район „И.” не е в правото си да се произнесе по искането на жалбоподателя за включване в избирателния списък, тъй като постоянният му адрес не е на територията на район „И.” и Затворът в [населено място], не е на територията на район „И.”. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.