Определение № 2322 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1507/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. Д. Ч. – П. чрез процесуалния й пълномощник - адв. П., срещу определение №80/30.01.2026г., постановено по в.ч.т.д. №26/2026г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4328 от 30.10.2025г. на СГС, ТО, VІ - 23 състав по т.д. № 1210/25г., с което е върната като недопустима на основание чл. 130 ГПК исковата молба, подадена от жалбоподателката, срещу „Камарата на архитектите в България“ / КАБ/ за отмяна като незаконосъобразно на решение по т. 8 от протокола за проведено на 30.05.2025г. Общо събрание - избор на нов председател и членове на Управителния съвет. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Изтъква, че неправилно въззивният съд е приел, че КАБ не е субект, попадащ в приложното поле на чл. 101 и чл.102 ДФЕС, както и че липсата на възможност за обжалване на решенията на ОС на КАБ не е дискриминационна. Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички нейни доводи и възражения, като не бил анализирал нито едно решение на СЕС. Счита, че ограничението на обжалването на решения на ОС на КАБ е в противоречие с чл. 6 и чл.11 от Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права на ЕС, първичното и вторичното право на ЕС. Поддържа, че въпреки че КАБ не е организация с нестопанска цел, не следва да се изключва прилагането по аналогия на ЗЮЛНЦ относно обжалваемостта на решенията на върховния й орган. С оглед подробно изложените доводи, частната жалбоподателка претендира да бъде отменено определението и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявява и особено искане за отправяне на преюдициално запитване. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частната жалбоподателка се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Представлява ли сдружението, в конкретния случай, Камарата на архитектите в България субект, попадащ в приложното поле на чл. 101 и чл.102 от ДФЕС?“, по който се сочи разрешаване в противоречие с Решение на СЕС C-309/99 „Wouters“; 2. „Предвид факта, че в ЗКАИИП не е предвиден съдебен контрол на решенията на Общото събрание на Камарата на архитектите в България, следва ли, че решение на Общото събрание на КАБ не подлежи на съдебен контрол и това би довело до ограничаване на правата и по-конкретно невъзможността за търсене на съдебна защита на правата на членовете на тази организация?“, като се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с актове на СЕС, а именно Решение Cipolla (C-94/04 и C-202/04), Решение Commission v Italy – Архитекти (C-565/08), Решение Ordre des barreaux francophones et germanophone (C-305/05), Решение Joined Cases C-531/06 и C-532/06 – Комисия срещу Италия (регулирани професии), Решение C-218/17 – Комисия срещу Германия (архитекти и инженери – такси HOAI); 3. „Разпоредбата на чл. 25 ЗЮЛНЦ може ли да намери приложение по аналогия при липса на правна възможност за обжалване на решения на ОС на сдружение от характера на КАБ, които не предвиждат в устава си такъв тип съдебен контрол на решенията на Общите си събрания?“ Ответникът – Камарата на архитектите в България /КАБ/ е подал отговор на частната касационна жалба от 05.05.2026г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. Х. Казармов, в който оспорва същата като неоснователна по подробно изложените доводи. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че СГС е бил сезиран с искова молба за отмяна като незаконосъобразно на решение по т. 8 от протокол от проведено на 30.05.2025 г. Общо събрание на Камарата на архитектите в България (КАБ) за избор на нов председател и членове на Управителния съвет, поради противоречие с устава на Камарата на архитектите в България и закона. САС е посочил, че съдът е приел исковата претенция за недопустима по подробно изложените съображения. Въззивният съд е изложил, че предвид конститутивния характер на иска за отмяна на решение на колективния орган на юридическо лице, материалните и процесуалните предпоставки за предявяването му са изрично регламентирани. Счел е, че разпоредбата на чл. 25 ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА правоприлагането по аналогия предпоставя непълнота на нормативния акт и наличие на сходство между уредения в нормата и случая, за който се цели прилагане на закона по аналогия, а такова сходство между създаването, устройството, уредбата на правата и задълженията на членовете на сдружението на доброволен принцип с нестопанска цел и сдружението, създавано на съсловен принцип, по силата на специален закон, в който членството е задължително, не е налице. Апелативният съд е изтъкнал, че противно на твърденията на жалбоподателката, КАБ не е субект, попадащ в приложното поле на чл.101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като взетите решения - предмет на иска, нямат икономически ефект. САС е посочил, че изборът на ръководни органи от ОС на професионалната организация не може да наруши конкурентното право на ЕС и не представлява споразумение между предприятия, решение на сдружение на предприятие и съгласувана практика, които биха могли да засегнат търговията между държавите - членки и няма за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Въззивният съд е счел, че липсата на възможност за обжалване на решенията на ОС пред съда не може да бъде определена и като дискриминационна, тъй като не води до ограничения на правото на професия, на свободата на стопанска инициатива, на изискването за прозрачност при упражняването на професията и на принципа на правна сигурност и защита на правата на засегнатите лица. САС е посочил, че задължителният характер на членството не променя наличието на подчиненост на интересите на индивидуалния член на тези на юридическото лице, което е свързано с публичноправните последици на осъществяваните от съсловните организации функции по отношение професионалната дейност на членовете им, включително в обществен интерес. Изложил е, че застрашаващо именно публичния интерес е възприемането на неограничено индивидуално право на защита на членовете на такива организации по отношение решения, касаещи организацията и функционирането на самото юридическо лице. Според апелативния съд законодателят е възприел като достатъчна за осъществяването на защита възможността за иницииране на извънредно общо събрание по волята на най - малко една десета от членовете на съсловната организация, вкл. и относно избора на нов председател и членове на УС - чл. 17 ал.3, вр. с чл. 20 ал.1 т.3 ЗКАИИП. Въззивният съд е изтъкнал, че специалният закон съдържа и изрични разпоредби в индивидуална защита на членовете - чл.13 ал. 3 ЗКАИИП /придобиване на проектантска правоспособност с решение на УС /, чл. 14, ал.5 ЗКАИП /отписване на проектанта от регистъра на Камарата при изрично предвидени в закона предпоставки /, чл.35, ал.5 ЗКАИИП /относно решенията на УС, налагащи дисциплинарни наказания/ и др. С така изложените мотиви САС е споделил извода на първоинстанционния съд, че при липсата на предвиден съдебен контрол на решенията на ОС, предявеният иск е недопустим, поради което е потвърдил обжалваното определение. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, тъй като не се установява вероятност обжалваният акт да е нищожен или да е недопустим. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба. Първият поставен в изложението по частната касационна жалба въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не отговаря на допълнителните селективни основания. Частната жалбоподателка е посочила в изложението, че се позовава на хипотезите чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Двете основания са формално посочени, без да е обосновано в противоречие на каква практика на ВКС е постановено определението на САС, нито се сочи правна норма, която да се нуждае от тълкуване поради неяснота или пък причина, поради която следва да бъде изоставена формирана съдебна практика. В случая, въззивният съд макар да е посочил, че КАБ не е субект, попадащ в приложното поле на чл.101 и чл. 102 ДФЕС, а атакуваното с иска решение на ОС да няма икономически ефект, тези съображения не са единствен решаващ мотив и в този смисъл отговорът на въпроса не би довел до друг изход на спора. САС е приел, че не е предвиден такъв конститутивен иск и това обуславя недопустимостта на претенцията. Следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС са свързани с ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз, както и посочените от частната жалбоподателка решения на СЕС. В случая те са неотносими, тъй като спорът дали е допустимо да се атакува с конститутивен иск за отмяна решение за избор на ръководен орган на професионална организация, свързан с възможността за функционирането й, по никакъв начин не рефлектира върху предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз. Вторият поставен въпрос е пряко свързан с третия, като и двата касаят допустимостта на съдебен контрол върху решенията на Общото събрание на Камарата на архитектите в България при липса на изрична разпоредба в специалния ЗКАИПП и приложимостта по аналогия на чл.25 ЗЮЛНЦ, и следва да бъдат разгледани заедно. Питанията са обуславящи и удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, но не са налице допълнителните селективни основания. По въпроса е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 253/30.04.2009г. по ч. т. д. № 35/2009г. на ВКС, I т. о., в което по спор относно допустимостта на иск за отмяна на решенията на колективния орган на друга съсловна организация (Българския лекарски съюз), е прието, че с оглед конститутивния характер на иска за отмяна решение на колективен орган на юридическо лице, материалните и процесуалните предпоставки за предявяването му следва да са изрично регламентирани съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК в съответния закон, уреждащ отношенията между членовете и колективния орган на юридическото лице. Съставът на ВКС е изложил в горепосоченото определение, че разпоредбата на чл. 25 ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия, тъй като съгласно чл.46, ал.2 ЗНА правоприлагането по аналогия предпоставя непълнота на нормативния акт и наличие на сходство между уредения и случая, за който се цели прилагане на закона по аналогия, а не е налице такова сходство между създаването, устройството, уредбата на правата и задълженията на членовете на сдружението на доброволен принцип с нестопанска цел и сдружението, създавано на съсловен принцип, по силата на специален закон, в който членството е задължително / в случая чл.9 ал.1 и ал.2 ЗКАИИП/. Тези изводи са споделени в опр. № 302 от 18.04.2013г. по ч.т.д. № 1068/2013г., I т.о., опр. № 348/23.09.2020г. по ч.т.д.№ 1227/2020г., II т.о., опр. № 133/19.03.2021г. по ч.т.д.№ 2468/2020г., I т.о., опр. № 1343/15.12.2023г. по т.д. № 50/2023г., II т.о. и др. Настоящият състав споделя горните изводи. Камарата на архитектите е съсловна организация, в която членството възниква по силата на закона и има задължителен характер. Като организация тя е устроена подобно на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, Камарата на инженерите по геодезия по Закона за геодезията и картографията, Камарата на частните съдебни изпълнители по Закона за частните съдебни изпълнители и др., а в решение №29/11.11.1998г. на Конституционния съд на Република България са изтъкнати принципните разлики между сдруженията по смисъла на ЗЮЛНЦ, в които членството е на доброволни начала, и съсловните организации, в които членството е задължително – т.нар. корпорации на публичното право. Обжалваното определение съответства на практиката на ВКС, което изключва и необоснованото от частната жалбоподателка допълнително селективно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като сочените от жалбоподателката решения на СЕС са неотносими към спора, като касаят ограничения за упражняване на професията и правото на предоставяне на услуги, а не самата съсловната организация и предвидените в законодателството на отделните държави процесуални средства за атакуване на решенията на органите й, пряко свързани с функционирането й. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение. По искането за преюдициално запитване, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до СЕС, като чл. 629, ал. 3 ГПК предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В случая в отправеното при евентуалност искане за преюдициално запитване не се сочи необходимост от тълкуване на конкретна разпоредба от правото на ЕС, относима към правилното решаване на спора, или акт на орган на ЕС. Съдът би могъл да формулира конкретен въпрос, като уточни, но не замести, предвид принципа на диспозитивното начало, липсващата воля на страната относно това коя норма или акт предпоставя необходимост от преюдициално запитване. Наред с горното произнасянето по искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по чл.629 ГПК е обусловено от допускане на касационно обжалване на атакувания акт предвид необходимостта от тълкуване на конкретна, приложима към разглеждания правен спор разпоредба от Общностното право. Доколкото в случая по гореизложените съображения, изчерпателно установените от процесуалния закон предпоставки за достъп до касация и разглеждане на частната касационна жалба по същество не са налице, то отсъства и основание за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. С оглед горното искането следва да бъде оставено без уважение. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение