Определение № 364 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1248/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „ Д. Б. 92 „ против постановеното на 27.09.2011 год. решение на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение, по гр.д. № 288 / 2011 год., с което е потвърдено решение на С. районен съд № 324 / 05.05.2011 год. по гр.д.№ 7080 / 2010 година. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила - чл.7, чл.129 ГПК и необосновано. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване са обосновани хипотези на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с редовността на исковата молба и принципа на служебното начало, залегнал в чл.7 от ГПК. Ответната страна – [фирма] оспорва касационната жалба като намира,че формулираните от касатора въпроси касаят преценка на правилността на въззивното решение, обусловени са фактологично от събраните по делото доказателства, а цитираните съдебни решения са неприложими, като касаещи напълно различна фактическа обстановка по разрешените спорове и следователно не е налице и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК. Позоваването на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ответната страна намира формално, необусловено от приложението на конкретна правна норма по релевантен за решаването на спора правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за установяване по отношение ответника - касатор ЕТ„ Д. Божариков 92 „, че [фирма] има вземане към същия в размер на 12 247,20 лв. - цена на доставен пропан-бутан, съгласно две фактури, изготвени едностранно от продавача, но редовно осчетоводени от купувача, както и обезщетение за забава в издължаването й, съизмеримо с мораторната лихва върху главницата, в размер на 7 880,84 лева. За да потвърди първоинстанционното решение, уважило исковете, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, препращайки съгласно чл.272 от ГПК към същите: осчетоводяването на фактурите от ответника установяват задължение на същия към ищеца досежно главниците - цена на доставените количества пропан-бутан. Изрично е коментирал, че не е налице нередовност на исковата молба поради неприлагане към същата процесните 2 фактури, както и е обосновал извода за установена облигационна обвързаност между страните с приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, коментираща факта на осчетоводяването, а също и с представено извлечение от дневник за продажби на ответника, препращащо към спорните фактури. Съдът е приел, че извършените в хода на производството плащания не могат да бъдат зачетени, поради липса на посочване кое задължение между страните погасяват, при доказателствата за трайни търговски отношения между същите, неограничени до процесните две доставки. Касаторът формулира следните процесуалноправни въпроси в обосноваване допустимост на касационното обжалване: 1/ Достатъчно ли е за редовността на исковата молба по иск с правно основание чл.422 ГПК посочването на обща сума, вместо размер на главница по всеки от обективно съединените искове ? ;2/ Непредставянето на всички писмени доказателства с исковата молба съставлява ли нарушение правото на защита на ответника ? и 3 / Императивна или диспозитивна е нормата на чл.7 от ГПК / за принципа на служебното начало в гражданския процес /. Правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС е този, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда. Исковата молба, макар в петитума да сочи обща сума на главниците - дължима цена за доставен пропан-бутан по две, документирани с процесните фактури доставки, в обстоятелствената част изрично сочи отделна цена на стоката по всяка доставка / фактура /, като въззивният съд изрично е изложил мотиви относно липсата на установена нередовност на исковата молба по чл.127 ал. 1 т.3 и т.5 от ГПК. Дори да не би била посочена самостоятелна цена на вземането по всяка отделна фактура, разглеждането на претенциите в съответствие с качеството им на самостоятелни, обективно кумулативно съединени такива, не би обосновало значимост на нередовността с оглед решаващите изводи на съда. Вторият от формулираните въпроси е напълно неотносим към обстоятелствата по делото, тъй като право на страната е на какви доказателства ще обоснове иска си, а и исковата молба не сочи процесните фактури като нейни приложения. Видно от мотивите на въззивния съд е коментирано отразяването на данните по фактурите в дневника за покупко- продажби на ответника, от който по делото е представено и неоспорено извлечение, както и в констатациите на съдебно-икономическата експертиза. По начало непредставянето на всички относими доказателства е въпрос относим към доказаност или не на иска и към обхвата на защитата на ответника, но не обуславя нарушаване правото му на защита. Още повече, в конкретния случай от доказателствата по делото е видно узнаване и държане на фактурите от самия ответник, който факт същият не е оспорил. По въпроса за вида на нормата на чл.7 от ГПК въззивният състав не се е произнасял. Неясно и неприложимо с оглед конкретния спор и решаващите мотиви на съда е съдържанието на поставения трети въпрос. Съдът не е изложил съображения за недължимост на процесуално поведение в съответствие с нормата на чл.7 от ГПК. Ако с конкретни свои действия съдът е нарушил принципа на служебното начало, то това би могло да обоснове основание за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК - постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но е несъобразимо в настоящото производство. Видно от поясненията към така зададения трети въпрос, касаторът визира именно такива - несъобразяване на всички доказателства по делото и в съответствие с всички релевантни по спора обстоятелства, липса на мотиви относно размера на исковете. Така посочените нарушения на съдопроизводствени правила не са свързани пряко със съдържанието и приложението на принципа на служебното начало - чл.7 ал.1 ГПК. Поради това и между въпроса и посочената към същия казуална съдебна практика - решения на ВКС, постановени по реда на ГПК / отм./, относима по начало към хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а не към т.1 на същата разпоредба - липсва каквато и да било връзка. Предвид гореизложеното следва изводът, че формулираните въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК - не са относими към предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което и разглеждането на допустимостта на касационната жалба съобразно допълнителните селективни критерии на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК е изключено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение