Определение № 672 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г.

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. И. срещу решение № 2036/06.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1568/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение от 24.07.2015 г. по гр. дело № 12969/2009 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № /02.04.2008 г., том *, рег. № **, нот. дело № 88/2008 г. на нотариус с рег. № *, с който касаторът Н. И., като пълномощник на С. С. Г., е продал на себе си недвижим имот – апартамент № 26, находящ се в [населено място],[жк] (бивш бл. ...,; и вместо това въззивният съд е постановил следното: отхвърлил е искове на М. С. Т. и Б. С. Т. срещу жалбоподателя, както следва: иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – за установяване нищожност на същия (процесния) договор за покупко-продажба, поради неспазване на предписаната от закона форма, и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния договор, поради липса на съгласие; и е уважил иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е прогласил за недействителен процесния договор по отношение на двете ищци, поради липса на представителна власт по отношение на процесния имот.

Касационната жалба на ответника Н. И. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, евентуално – за неправилност на същото в частта по уважения иск – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Ответниците по касационната жалба – ищците М. и Б. Т., и третото лице, техен помагач по делото П. Г. И., не са подали отговори на касационната жалба.

Оплакването и доводите в касационна жалба за недопустимост на въззивното решение се заключават в следното: С исковата молба съдът бил сезиран с три иска за прогласяване нищожност на процесния договор за продажба: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие, основан на твърдението, че наследодателката на ищците – продавач по договора нямала воля да продаде процесния имот; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – поради противоречие със закона, основан на твърдението, че при сключването на процесния договор не участвали всички съсобственици на процесния имот; и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона, основан на твърдението, че наследодателката на ищците – продавач по договора декларирала пред нотариуса, че е неомъжена, докато тя била вдовица. С молба-уточнение от 14.04.2010 г., подадена след отговора на исковата молба, ищците в нарушение на чл. 210 и чл. 214 от ГПК релевирали нови основания за нищожност на процесния договор за продажба – липса на предписаната от закона форма и липса на съгласие, като изложили изцяло нови твърдения, незаявени с исковата молба – за липса на пълна индивидуализация на процесния недвижим имот в даденото на касатора изрично пълномощно за продажбата му. След оставяне на исковата молба без движение и от въззивния съд, с молби от 10.11.2016 г. и 06.12.2016 г. ищците уточнили, че единият от исковете им е с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие, обусловена от липса на воля, предвид липсата на индивидуализация на имота в пълномощното. Въззивният съд приел за разглеждане този иск с определение, без да му даде правна квалификация. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него са разгледани нови искове, непредявени с исковата молба, а предявените с нея не са разгледани, като до това се стигнало поради процесуално недопустимо изменение на предявените искове – по пътя на също недопустимо уточнение на исковата молба. Поддържа се също, че дори да е налице допустимо уточнение на исковата молба и на предявените с нея искове по чл. 26 от ЗЗД за нищожност на процесния договор за продажба, въззивният съд не се произнесъл по тях, а недопустимо се произнесъл по искове по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договора, които не били предявени нито с исковата молба, нито с уточненията на същата. В изложението към касационната жалба от страна на касатора са формулирани седем процесуалноправни въпроса, свързани с горните негови доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение. В тази връзка се поддържа и че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 от ГПК – поради противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВКС и поради вероятна недопустимост на въззивното решение.

По делото се установява следното:

В свое определение без дата, докладвано в откритото съдебно заседание на 27.10.2016 г., въззивният съд е приел за установено следното: В исковата молба са изложени твърдения, че процесният договор за продажба е нищожен, поради това, че продавачът С. Г. е подписала процесното пълномощно в полза на касатора-ответник, след като е била въведена в заблуждение по отношение на това какви документи подписва, както и поради това, че пълномощното е заверено от нотариуса неприсъствено и без нейно съгласие; а също и поради това, че процесният имот е бил съсобствен между Г. и трети лица, като съгласието на последните не е търсено при продажбата. С молби-уточнение от 18.01.2010 г. и от 26.01.2010 г., подадени пред първата инстанция, като основания за нищожност ищците са поддържали неавтентичност и „неприсъствено“ пълномощно, водещи до липса на представителна власт при сключването на процесния договор за продажба, както и заобикаляне на закона поради неучастието в продажбата на останалите съсобственици. С молбата-уточнение от 14.04.2010 г. (сочена и от касатора) ищците са поддържали пред първата инстанция и че процесният договор за продажба е нищожен поради ненадлежно упълномощаване на ответника-касатор, тъй като в процесното пълномощно не бил описан конкретен имот, по отношение на който е упълномощен ответникът да представлява наследодателката на ищците, който порок води до липса на заявена воля от нейна страна за възникване на представителна власт за пълномощника-ответник да я представлява по отношение на процесния апартамент. Въззивният съд е намерил, че липсва яснота дали ищците поддържат единствено основанието за нищожност, наведено с молбата им от 14.04.2010 г., или и предходните заявени такива, поради което им е дал указания да уточнят кои основания за нищожност поддържат.

В отговор на това определение ищците са подали молбата си от 10.11.2016 г. (също сочена от касатора), като с ново разпореждане на съдия-докладчика са им дадени още указания – да конкретизират фактите и твърденията си, въз основа на които претендират, че процесната сделка е недействителна-нищожна поради липса на съгласие и форма. След подаването и на молбата от 06.12.2016 г. (също сочена от касатора), в свое определение от 07.12.2016 г. въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за установяване нищожност на процесния договор за продажба, като нищожността се поражда от пороци при упълномощаването на ответника-касатор от С. Г., за което ищците са изложили следните твърдения: упълномощителната сделка не поражда правни последици, тъй като пълномощното е заверено неприсъствено и липсва съгласие на Г. за упълномощаване на ответника за продажба на конкретен неин имот – процесния апартамент; Г. не е познавала касатора като при подписването на пълномощното е считала, че изявява воля за друго, а не за покупко-продажба на процесния имот; имотът не е описан в пълномощното, поради което ответникът не е бил упълномощаван да се разпорежда вместо Г. с конкретния имот, а от друга страна тя не е изявявала воля да бъде извършено разпореждане с процесния апартамент; неоформянето по заканоопределения начин на сделката по упълномощаване води до недействителност на последващата разпоредителна сделка, която се явява сключена при липса на съгласие. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за недействителност на процесната продажба, на основание пороци в упълномощаването – липса на индивидуализация на имота в пълномощното, водещо до липса на представителна власт за представителя и до липса на изразена воля от представлявания, и на второ място – нищожност на процесната сделка поради липса на форма, вследствие опорочаване на предхождащата упълномощителна сделка.

В мотивите към обжалваното въззивно решение апелативният съд е квалифицирал първия разгледан от него иск като такъв по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, предвид твърденията на ищците, че процесният договор за продажба бил нищожен поради неспазена форма, поради опорочена форма на упълномощаването. За да отхвърли този иск, САС е приел, че е спазена нотариалната форма по чл. 18 от ЗЗД за сключването на самия договор, както и че дори да се докажат твърденията на ищците за пороци при упълномощителната сделка, това не влече нищожност на последващата сделка, извършена от пълномощника без представителна власт, а води до недействителност, съгласно указанията, дадени с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. На втория разгледан от него иск въззивният съд е дал правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е приел, че ищците го обосновават с твърденията си за липса на съгласие, тъй като процесното пълномощно е заверено неприсъствено и без съгласието на С. Г. – тя не е волеизявявала и формирала воля за продажба на процесния имот, не е познавала касатора-ответник. За да отхвърли този иск, след обсъджаде на доказателствата по делото, апелативният съд е приел, че удостовереното от нотариуса явяване на С. Г. пред него за оформяне на пълномощното, не е опровергано и нотариалното удостоверяване е валидно, спазена е и формата по чл. 589 и чл. 590 от ГПК и чл. 37 от ЗЗД за упълномощаване на представител с представителна власт за разпореждане с недвижим имот. Също разглеждайки този иск, въззивният съд е намерил за недоказани и твърденията на ищците, че Г. не е имала воля да извършва продажба на процесния имот, тъй като подписвайки процесното пълномощно, е имала съзнание, че подписва други документи. Третия разгледан от него иск апелативният съд е квалифицирал също по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е приел, че той се обосновава с твърдения на ищците за недействителност на процесната продажба, тъй като ответникът няма представителна власт да се разпорежда с процесния имот поради липса на индивидуализация на същия в процесното пълномощно. За да уважи този иск, въззивният съд е приел, че пълномощното не е общо поради което към него не намират приложение разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и че С. Г. е ограничила представителната власт на ответника-касатор по отношение на конкретен недвижим имот, който обаче не е пълно идентифициран – посочен е като номер на апартамент, етаж, блок, съседи, квадратура, но не е конкретизиран с посочване на град и квартал, в които се намира, а адресът или местонахождението на имота-апартамент е сред основните идентификационни данни по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, в редакцията към 2008 г. С оглед на това въззивният съд е приел, че ответникът-касатор не е бил надлежно упълномощен да представлява наследодателката на ищците като страна по процесната продажбена сделка, поради което последната е сключена от пълномощника без представителна власт; изложени са и съображения, че процесният договор за продажба не е потвърден от упълномощителката или нейните правоприемници.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – с оглед извършване на служебната касационна проверка за процесуалната допустимост на решението, по следния правен въпрос: относно съотношението между исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска ( чл. 214, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ГПК), при предявяване на такива искове за недействителност на договор за продажба на недвижим имот. Касационното обжалване следва да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – с оглед преценката дали този правен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС и с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 506.79 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение