Определение № 211 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6927/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Е. К. срещу решение №.16508/14 по г.д.№15397/13 на Софийски градски съд - с което предявеният от касатора иск с правно основание чл.150 СК за намаляне на размера на пресъдена с реш. от 22.04.08г. на Върховен съд на щата К. издръжка на дъщеря му М. А. К. е отхвърлен. Ответната страна М. А. К. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение Софийски градски съд, като е приел, че е компетентен да се произнесе по подадения иск /предвид датата на постъпването му - предхождаща влизането в сила на Регламент (ЕО) 4/2009 на Съвета, и разпоредбата на чл.4 ал.1 т.2 КМЧП/ и че приложимото по спора право е българското /чл.87 ал.2 КМЧП/, е намерил същия за неоснователен. Посочил е, че ищецът е баща на ответницата /родена на 28.01.96г./, живял е със семейството си в САЩ, а след като се развел със съпругата си дъщеря им останала там с майка си и продължила образованието си. През 2007г. той напуснал работата си и се завърнал в България, като с решение от 31.07.09г. на СГС, БО, по г.д.№.Е-546/08, в сила от 3.06.10г., е признато и допуснато на територията на Република България изпълнението на решение от 22.04.08г. на Върховен съд на щата К. /в сила от същата дата/ - в частта, с която А. К. е осъден да плаща на малолетното си дете М. А. К. с постоянен адрес в [населено място], САЩ, ежемесечна издръжка по 1309щ.д., считано от 1.09.07г. Съдът е приел, че не са налице основания за промяна на пресъдената издръжка – тя е била определена с оглед необходимите средства за задоволяване на потребностите на детето предвид стандарта на държавата, в която е живяло с родителите си и където е останало след развода им, и следва да бъде съобразена с тези обстоятелства – като понастоящем, с оглед навършването на пълнолетие, не му се дължи издръжка. От друга страна, бащата е напуснал доброволно по-високоплатената си работа в САЩ, а след завръщането си в България е имал възможност да заплаща дължимата издръжка – сменял е често работните си места, като е получавал високи за страната трудови възнаграждения /3513лв., 2933лв. и т.н./, обезщетения при прекратяване на трудови договори /напр. 18134,28лв./, работил е по граждански договори /по някои от които е получавал и възнаграждения в размер около 8000лв./, през 2010г. е продал собствен имот, от който е получил в брой цена в размер на 80000лв. В допълнение е посочил и, че съгласно чл.143 ал.2 ГПК родителите дължат безусловно издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си, а не се счита основание за изменение на размера на издръжката намаляването на доходите на задължения родител или заемане на работа, несъответстваща на квалификацията му, ако е с цел да не се осигурява определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Отразил е, че обстоятелството, че ищецът има друго малолетно дете /родено на 3.09.12г. – стр.14/ не следва да се обсъжда, тъй като понастоящем той не дължи издръжка на вече пълнолетното дете М.. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи и прилага практика. В изложението на касационните основания формулира следните въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл и следва да бъде допусната касация при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК: „1. По какви критерии се определят нуждите на търсещия издръжка, когато той живее извън България, т.е. по българските стандарти или по тези на чуждата страна? В хипотеза на иск за намаляне на издръжка, постановена от чужд съд, следва ли българския съд, прилагайки българското право, да съобрази икономическата обстановка в България /когато дължащия издръжка живее в България?/; 2. Допустимо ли е пресъденият размер на издръжката да надвишава възможностите и целия доход на дължащия издръжка?; 3 Допустимо ли е българският съд да прилага критериите на чуждо приложимо право, когато приложимото право е българското, съгласно чл.87-88 КМЧП /СГС е приел изчислението на издръжката по критерии на съда в САЩ – а именно като процент от дохода на бащата, без да изследва нуждите на детето/; 4. Допустимо ли е български съд да тълкува като умишлено поставяне в по-лошо имотно положение завръщането на български граждани в България и да извлича негативни последици от този факт, „наказвайки” завърналия се? /в случая СГС не е отчел, че след завръщането си ищецът е работил на няколко високоплатени работи, опитал се е да се сдобие с апартамент и няма никакви данни умишлено да е спирал да работи /вкл. и в момента е на трудов договор при възнаграждение над средното за страната/; 5. Връщането на български граждани в България от страна с по-висок стандарт представлява ли умишлено намаляване на неговите доходи, явяващо се пречка за уважаване на иска за намаляне на издръжка?; 6. Промяната на държавата, в която дължащият издръжка живее, и в резултат промяната в неговите доходи, както и създаването на ново семейство и сдобиването му с друго дете, представляват ли обстоятелства, които съдът следва да съобрази при иск за промяна на издръжката?; 7. Длъжен ли е българският съд да изследва начина, по който е била определена издръжката от чуждото право, както и приложимите в чуждата държава защитни мерки?; 9.Следва ли при изследване на възможностите на дължащия издръжка съдът да вземе предвид неговата квалификация?; 9. По българските или по чуждите стандарти следва да се определят възможностите на дължащия издръжка да я дава?; 10. Допустимо ли е размерът на издръжката да превишава целия месечен доход и възможността на дължащия издръжка, дори ако имащия право на издръжка се нуждае от по-големи средства?; 11. Следва ли съдът да съобрази обстоятелството, че дължащия издръжка има друго непълнолетно дете, към което също е безусловно задължен за издръжка? Ако дължащия издръжка има второ малолетно дете, допустимо ли е да бъде присъдена издръжка за първото дете над размера на целия му доход по начин, по който не остават никакви средства за второто дете? Следва ли съдът да игнорира изцяло нуждите на другото дете на дължащия издръжка, поради по-големите нужди на по-голямото дете? 12. Допустимо ли е българският съд да не изследва изобщо нуждите на имащия право на издръжка?; 13. В контекста на чл.142 СК, съгласно която норма минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата /340лв. или ¼ 85лв./, допустимо ли е съдът да присъди/потвърди издръжка в размер на над 1700лв. – около над 20 пъти над минималния размер, и то при доказана невъзможност на родителя да заплаща подобна издръжка, дори ако се лиши от целия си доход? Следва ли размерът на издръжката да е в съотвествие с общия дух на справедливостта и морала и ако да – съобразен ли е този принцип в обжалваното решение? 14. По чий стандарт определя издръжката българския съд, когато дължащия издръжка живее в държава с много по-нисък стандарт от държавата, в която живее търсещия издръжка?”. Настоящият състав намира, че касационно обжалване трябва да бъде допуснато по въпроса следва ли съдът при иск за промяна на издръжка да съобрази сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен. Същият е от значение за изхода на спора, като е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС /ППВС 5/16.11.70г., ППВС 5/31.11.81г./ – съобразно която при преценката относно възможността на дължащия издръжка се изследват много обстоятелства, включително има ли той задължения по закон за издръжка на други лица. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 25лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,