Определение № 712 от 18.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 200/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. и С. Д. Т. – малолетен, представляван от своя баща и законен представител Д. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2251 от 16.10.2019 г. по гр.д. № 1790/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав, с което след отмяна на решение № 5341 от 08.08.2018 г., поправено с решение от 02.11.2018 г., по гр.д. № 13441/2016 г. на Софийски градски съд, I ГО, девети състав, в частите, с които на Д. Т. и на С. Т. са присъдени, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. К. А. в размер на по 15 000 лв., ведно със законната лихва от 21.01.2012 г. и в частта за присъдените в тежест на ЗД „Евроинс” АД разноски, исковете са отхвърлени, а в останалите обжалвани части – за отхвърляне на частичните искове до 60 000 лв. - за Д. Т. и до 75 000 лв. - за С. Т., е потвърдено първоинстанционното решение, с присъдени в полза на застрахователното дружество разноски по делото. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение. Касаторите считат, че в нарушение на императивни процесуални правила, апелативният съд не е преценил доказателствата по делото, не е анализирал в пълнота автотехническата експертиза, а интерпретацията на доказателствения материал съдържа белези на фрагментарност и необективност. Оспорват крайният правен извод на съда за липса на противоправно поведение на водача на товарната композиция за настъпване на произшествието и за невъзможност да се ангажира гражданската му отговорност за настъпилите /претендирани/ вреди, съответно, за невъзможност да се ангажира функционално обусловената отговорност на застрахователно дружество. В жалбата са развити доводи във връзка с понятието „спасителна маневра” изяснено от ОСНК на ВС в ТР № 106/1983 г., с позоваване на незаконосъобразност и необоснованост на извода на въззивния съд за предприета правилна такава маневра от страна на водача на товарната автокомпозиция. Отделно от това, касационните жалбоподатели изтъкват, че вредоносния резултат не би настъпил при съобразяване, от страна на водача на композицията, на доказани в процеса отрицателни фактори към момента на настъпване на ПТП: снеговалеж и мокра пътна настилка, които сочат на допуснати нарушения на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. Допустимо ли е липсата на вина и противоправност в поведението на причинителя на произшествието да бъде преценявана единствено на база съдебната автотехническа експертиза, а не в съвкупност от събраните по делото писмени и гласни доказателства и 2. Приложението на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, във връзка с приложението на т.7 от ППВС № 17/1965 г. По първия въпрос се обосновават посочените допълнителни селективни предпоставки, с позоваване и на ТР № 106/1983 г. ОСНК на ВС. В срока по чл.287, ал.1 ГПК от ответника по жалбата „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Развити са доводи и по същество – за правилност на атакуваното решение, с искане за присъждане на разноски съгл. чл.78, ал.8 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено, че механизмът на произшествието, в резултат на което е загинала водачката на лек автомобил „Д. Л.” Е. А., е следният: на 21.01.2012 г., около 11 ч., при снеговалеж, намалена видимост и мокра пътна настилка, А. се е движила със скорост около 52 км/ч по второстепенен път Русе – С., в посока Русе, и когато се е намирала на около 67 км от движеща се в насрещното платно товарна композиция, управлявана от К. К., губи управление върху автомобила, навлиза в насрещната пътна лента, преминава я странично и навлиза в левия за нея банкет, където настъпва удар с товарната композиция; водачът на товарната композиция се е движил със скорост 80 км/ч и при възприемане на навлизането на лекия автомобил в лентата му за движение, е намалил скоростта до 60 км/ч и е завил надясно, навлизайки в десния за него банкет; ударът между двата автомобила е настъпил в опасната зона за спиране на товарния автомобил и е бил непредотвратим чрез екстрено спиране. Въззивният съд е преценил част от вариантите, съдържащи се в САТЕ, при които ударът е бил предотвратим за водача на товарната композиция. Изведеният от Апелативен съд - София краен правен извод за липса на противоправно поведение на водача К. е основан на становището, че управляваният от А. автомобил не е съставлявал предвидимо препятствие до момента на пресичане на разделителната линия и навлизане в платното за движение на товарната композиция, както и, че К. е управлявал с разрешена скорост и не е бил длъжен да избере по-ниска скорост – под 67 км/ч, при която ударът би бил предотвратим. При възприемане на конкретната опасност за движението, лекият автомобил е попадал в опасната зона за спиране на товарната композиция. Според апелативната инстанция, К. не е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, т.к. е намалил скоростта, без възможност да спре преди удара, предприел е и завой надясно. Предприетата от него маневра е квалифицирана като спасителна по см. на ТР № 106 от 1983 г. на ОСНК на ВС. Процесното произшествие е възприето като случайно събитие, поради настъпване на удара между двете МПС в границите на опасната зона на товарната композиция. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по процесуалноправния въпрос, свързан с регламентираното в чл.202 ГПК задължение на решаващия съд за цялостна оценка на заключението на вещото лице /в случая, автотехническата експертиза/ заедно с другите доказателства по делото, релевантни към механизма на произшествието. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Сочената от касационните жалбоподатели допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се обосновава, предвид наличието на задължителна практика на ВКС по смисъла на т.1 от същата разпоредба на ГПК /в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г./, надлежно публикувана – решение по т.д. № 311/2010 г.,II т.о., решение по гр.д. № 1295/2018 г., I г.о. и др. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на атакуваното решение по поставения въпрос с разрешенията, дадени в посочените съдебни актове. Позоваването на ТР № 106 от 1983 г. на ОСНК на ВС е извън селективната фаза на касационното производство, предвид липсата на изрично формулиран материалноправен въпрос, а доводите на страните относно значението на понятието „спасителна маневра” и дали в случая е предприета такава от страна на водача на товарната композиция, подлежат на преценка при разглеждане на касационната жалба. Вторият въпрос, свързан с предпоставките за редуциране на дължими обезщетения при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, не попада в обхвата на общата предпоставка за достъп до касация. Въведеното в процеса евентуалното възражение на застрахователното дружество, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, е предмет на произнасяне от първата инстанция, но то не е разглеждано от апелативния съд, с оглед обективираната в мотивите решаваща правна воля за липса на противоправно поведение на водача на товарната композиция, чиято гражданска отговорност е била застрахована в ЗД”Евроинс” АД. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение