Определение № 1659 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3900/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение03.04.2025 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
Оставя без разглеждане касационната жалба, подадена от Д. Х. и М. Х. срещу решение № 6323/ 06.12.23г. на СГС, ІІІ-Б въззивен състав и прекратява к.гр.д. № 3900/24г. на ВКС, ІІІ ГО. Определението може да се обжалва с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването, пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Х. и М. Х. срещу решение № 6323/ 06.12.23г. на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение на СРС, с което е признато за установено, че ответнците Д. Х. и К. Х. дължат солидарно сумата 207,88лв. на ищеца „Топлофикация София“ЕАД на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД, във вр.чл. 149 от ЗЕ, както и лихва за забава 9,39лв.. С уточнителна молба М. Х., конституиран на мястото на починалата К. Х., изрично е заявил, че не обжалва въззивното решение в частта, с която въззивната жалба на М. Х. е оставена без разглеждане с мотиви на съда, че жалбоподателят е направил отказ от наследство. Освен това въззивното решение, в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на М. Х. е влязло в сила, поради необжалването му в 1- седмичен срок от връчването съгласно указанията на съда. ВКС счита, че касационната жалба, подадена срещу въззивното решение в обжалваната част, е недопустима на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно решение с цена иска до 5000лв.. В случая цената на предявения иск по чл. 79 ЗЗД във вр.чл. 149 ЗЕ е 242,66лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015г. до м.04.2017г., а цената на предявения иск по чл. 86 ЗЗД е 36,32лв.. Тъй като и двата иска са с цена под 5000лв., касационната жалба е недопустима. Освен това М. Х. не е процесуално легитимиран да обжалва въззивното решение, тъй като поради направения отказ от наследството на К. Х. с подадената касационна жалба недопустимо упражнява чужди права съгласно чл. 26, ал.2 ГПК. Неоснователни са твърденията на касаторите, че тъй като обжалват въззивното решение поради неговата нищожност, то нормата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не се прилага. Напротив, от систематичното тълкуване на ал. 3 и ал.2 от разпоредбата се установява, че нормата на ал.3 включва в хипотезата си и случаите на касационно обжалване поради нищожност на въззивното решение. Ищецът има възможност да предяви иск за установяване на нищожност на въззивното решение в отделно производство. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО