Определение № 124 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 586/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. К. срещу решение № 234 от 28.09.2021 г. по в.гр.д.№ 458 от 2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 260330 от 12.04.2021 г. по гр.д.№ 1741 от 2020 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от М. Н. К. срещу Д. Б. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за следния обект: избено помещение № 2 с площ от 11,90 кв.м., в сградата, находяща се в [населено място], [улица], представляващо складово помещение към жилището на М. К. с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-18 от 16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с посочена практика на ВКС/ и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. В кои случаи е допустимо придобиване по давност на избени помещения ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556 от 2013 г. на ВКС, решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4834 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 87 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 3595 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр.д.№ 1017 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 1266 от 07.07.1995 г. по гр.д.№1439 от 1994 г. на ВС, ГК, IV г.о.

2. Прекъсва ли се придобивната давност с подаването на жалби в прокуратурата и покани за опразване на имота ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр.д.№ 1017 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр.д.№ 3954 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр.д.№ 3878 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 610 от 09.12.2008 г. по т.д.№ 391 от 2008 г. на ВКС, ТК, т.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и според действителния им смисъл ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д.№ 425 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.

В писмен отговор от 15.12.2021 г. ответницата по касационната жалба М. Н. К. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането на касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд. Моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от М. Н. К. срещу Д. Б. К. иск за собственост на избено помещение № 2, находящо се в сградата на [улица] [населено място], въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства /решение за съдебна делба № 176 от 24.06.1967 г. по гр.д.№ 49 от 1967 г. на Русенския народен съд и нотариален акт № ..... от 25.06.2002 г./ се установява, че ищцата М. К. е собственик на жилище, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, заедно с принадлежащите към това жилище таванско помещение № 2, избено помещение № 1 и процесното избено помещение № 2.

Направеното от ответника Д. К. /собственик на жилището на първия етаж от сградата, заедно с таванско помещение № 1 и избеното помещение № 3 под кухнята- източната страна, на основание нотариален акт № 134 от 29.11.1977 г., нотариален акт № ..... от 06.12.1993 г. и нотариален акт № .... от 14.03.2000 г./ възражение за придобиване на процесното избено помещение по давност съдът е приел за неоснователно по следните съображения: На първо място, защото избеното помещение /мазето/ няма самостоятелен статут, а по общо правило е прилежаща част от жилищен, търговски или друг обект и съгласно чл.98 ЗС собствеността му следва главната вещ. Изложено е, че посочената от ответника съдебна практика била неотносима към настоящия случай, тъй като не се касаело за притежаван от ответника самостоятелен обект, без избено помещение към него. На второ място е прието, че след като ищцата живее в чужбина и никой не обитава имота й, очевидно тя не може да оспорва и се противопоставя на всяко конкретно предприето от ответника самоуправно действие. От представените по делото удостоверение от Р. районна прокуратура и от постановленията на тази прокуратура от 01.09.2003 г. и от 16.12.2012 г. се установявало, че ответникът е осъществявал самоуправни действия по отношение на процесното мазе през 2003 г. и 2012 г., но след като е бил предупреден, че носи наказателна отговорност за тях, е възстановил първоначалното фактическо положение- възстановил достъпа на ищцата до собственото й мазе № 2. Освен това, с отправената през 2019 г. нотариална покана ищцата отново е демонстрирала несъгласие с действията на ответника и е предприела законови мерки да ги преустанови.

Приетото от въззивния съд по първия поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос противоречи на практиката на ВКС, включително посочената от касатора, в която се приема, че макар да не е самостоятелна вещ, а само принадлежност към главната вещ, избено помещение по изключение може да бъде придобивано на основание давностно владение отделно от главната вещ /жилището, магазина или друг самостоятелен обект, към който е принадлежност/: когато се касае за избено помещение в сграда- етажна собственост, собственикът на това избено помещение има и друго складово помещение към притежавания от него самостоятелен обект в сградата и владелецът също притежава жилище, магазин или друг самостоятелен обект в същата сграда. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд по този въпрос.

Налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и по третия поставен от касатора въпрос. По този въпрос в практиката на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към спора и към съдържащите се във въззивната жалба и в отговора към нея доводи за неправилност на първоинстанционното решение. В противоречие с тази практика на ВКС, при решаването на въпроса дали ответникът е владял процесното избено помещение непрекъснато в продължение на повече от 10 години, въззивният съд е обсъдил само представените по делото писмени доказателства /тъжби и постановления на прокуратурата/, но не и събраните по делото гласни доказателства.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение