Определение № 1454 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 866/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба от Частна земеделска кооперация „Ш.“, чрез адвокат Т. П., срещу разпореждане №1458/19.12.2024г. по в.гр.д.№370/2024г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба вх. № 15044/11.12.2024г. срещу постановеното по делото въззивно решение. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди, че касационната инстанция извършва самостоятелна преценка за допустимостта на жалбите, с които е сезирана, независимо от проверката на администриращия въззивен съд. Излага, че разпоредбата на чл.10 от ГПК предвижда триинстанционно производство, освен ако в закон не е предвидено друго, при което при съмнение за смисъла, по който следва да се тълкува процесуалната норма, свързана с инстанционния контрол, същата следва да бъде тълкувана в полза на жалбоподателя. Навежда и довод, че предявените искове не попадат в приложното поле на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като имотите, предмет на наемния договор и предявените искове са земеделски обработваеми земи, чиято обща стойност надвишава предвидения в ГПК праг за касационно обжалване от 5 000лв. Още повече, че самият въззивен съд изрично е указал, че постановеното по делото решение подлежи на обжалване пред ВКС. По същество претендира отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна “Т.“ ООД, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. Препис от жалбата е връчен на Д. Н. С., която не е насрещна страна по частната жалба, въз основа на която е образувано производството. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Сезиран е компетентния съд, съгласно разясненията дадени в ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал депозраната от Частна земеделска кооперация „Ш.“ касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 529/15.10.2024г. За да постанови този резултат, съдът приел, че жалбата е недопустима съгласно разпоредбата на чл. 280 от ГПК, тъй като цената на предявените граждански искове е под 5 000лв. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството е образувано по искове за прогласяване нищожността на клаузите за срок от договор за наем на земеделски земи №235/11.05.2018г. и допълнителни споразумения към него от 17.07.2020г. и от 31.10.2022г. по отношение на земеделски имоти №...... с площ от 3 307кв.м и №..... с площ от 5 000кв.м, находящи се в землището на [населено място], [община], обл. ..... Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ГПК, ищецът посочва цената на иска при неговото предявяване, като въпросът за същата може да бъде повдигнат служебно от съда или от ответника най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната, същата се определя от съда. В конкретния случай, ищецът е определил цената на предявените искове в размер на 524лв. (на основание чл.69, ал.1, т.5 от ГПК) и въпросът за нея не е бил повдиган, поради което тя остава неизменна за цялото производство по делото. Настъпилите впоследствие промени в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за определянето ѝ, в какъвто смисъл са и разясненията дадени в мотивите на ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Цената на исковете е надлежно определена в размер на наема за една година – по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК, доколкото се касае за иск за съществуване или прекратяване на договор за наем (т.20 от Тълкувателно решение № 2/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Предявените искове са граждански и оценяеми, с цена на всеки от тях под 5 000лв., поради което съгласно разпоредбата на чл.280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. Изводът в обжалваното разпореждане за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон. Същият не е постановен в противоречие с разпоредбата на чл.10 от ГПК, нито ограничава правото на защита и достъпа до правосъдие на страните в производството. Прагът за достъп до касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища актове е основан на обективния критерий свързан с паричната оценка на предмета на съответното дело и е приложим по отношение на всички искове, извън изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Разпоредбите свързани с касационното обжалване са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително. Постановеното от Окръжен съд – Велико Търново въззивно решение е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК и е недопустимо по реда на тълкуването да се възобновява висящността на спора. Погрешните указания на за обжалваемостта на постановения съдебен акт не са обвързващи за преценката предпоставките за допустимост на касационното производство. Въззивният съд е направил проверката за допустимост на касационната жалба в рамките на своята компетентност като администриращ съд. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение