Определение № 1806 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. З. срещу въззивно решение № 3551/ 13.06.24г. на СГС, с което родителските права върху малолетното дете А. А. З. (род.2017г.) са предоставени на майката Ц. А. Г., а на бащата А. З. е определен режим на лични контакти и е задължен да плаща издръжка в размер на 250лв.. В касационната жалба са изложени съображения по същество, че режимът на личните контакти следвало да бъде чрез споделен режим- 1 седмица при майката и 1 седмица при бащата, както е било досега. По отношение размера на издръжката поддържа искането си да плаща издръжка в размер на 200лв. месечно, тъй като при така определения режим на лични контакти, детето щяло да бъде при него 1/3 от месеца, и тъй като необходимата обща издръжка за детето била 600лв., то той следвало да плаща 200лв.. В изложението към жалбата са поставени следните въпроси: Изключва ли предоставянето на родителските права върху детето на единия от родителите, възможността на съда да определи споделен режим на лични отношения на родителите с детето? При определяне на режима на лични отношения на родителите с детето, разглеждат ли се от съда бъдещи хипотетични промени в обстоятелствата, които биха наложили изменение на определения режим за лични отношения? При определяне на разширен режим на лични отношения на детето с родителя, в чиято полза не са присъдени родителските права, как се разпределя между родителите общия размер на дължимата издръжка на детето? За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че страните не спорят, че живеят разделно от месец март 2021 г., като споделят грижите за дъщеря си, род. на 08.07.2017 г.. След родителската раздяла, детето живеело една седмица при майка си, една при бащата си, последните пък живеели в съседни входове в един и същи блок. Безспорно било, че и двамата родители обичали детето си и желаели активно да участват в живота му. Установявало се, че и двамата родители притежавали необходимите умения да упражняват родителската си роля, жилищно и материално били обезпечени, като и двамата имали добро социално обкръжение и подкрепяща среда. Въззивният съд е приел, че за детето основната фигура на привързаност е майката, което било съвсем естествено с оглед пола и сравнително ниската възраст на детето, а това налагало упражняването на родителските права да се концентрира у личността на майката, при която да се определи и местоживеенето на детето, доколкото страните не били постигнали споразумение и се прилагала нормата на чл. 59, ал.2 СК. На бащата съдът е определил разширен режим на лични контакти, а именно: Всяка първа седмица на месеца в понеделник след приключване на учебни занятия, а ако деня е неучебен от 10:00 ч. до 18:00 ч. в неделя, както и всяка трета седмица от петък след приключване на учебни занятия, а ако денят е неучебен от 10:00 ч. до 18:00 ч. в неделя, с изключение на един месец през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, а също и един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. През нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при себе си по време на следните официални празници: Гергьовден и Деня на Съединението за периода от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния празник; по време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година за времето от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден, както и за част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 28-ми декември. През четните години бащата има право да вижда и взема детето по време на следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Деня на независимостта, за периода от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния празник, с изключение на Великденските празници, когато да взема детето в 10:00 часа на Разпети Петък и го връща в 18:00 часа на Светлия Понеделник, както и за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 29-ти декември до 18:00 часа на последният ден от Коледната ваканция. Относно размера на издръжката въззивният съд е взел предвид възрастта и нуждите на детето и материалните възможности на неговите родители. Декларираният от майката доход в социалното проучване около 2000 лева, а от бащата около 1500 лева месечно налагали общата месечна издръжка на детето да бъде в размер на 600 лева, от която сума бащата следвало да заплаща 250 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК), а разликата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, следвало да се поеме от майката. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като отговорите на първите два въпроса, които е дал въззивния съд, съответстват на т.2 от т.р.№1/17г. на ОСГК, в което изрично е постановено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В тълкувателното решение е пояснено, че именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата. По третия въпрос въззивният съд е дал отговор в съответствие с ППВС 5/81г., където изрично се постановява, че размера на издръжката се определя, като се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразяват нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждането на по-големи по размер издръжки. Въпросът, който е поставен от касатора дали издръжката се дължи, когато се дава в натура, поради разширен режим на лични контакти е въпрос, който е извън обхвата на правния спор и предмета на делото. Липсват основания за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото липсват обстоятелства, които да са причина за изменение на съдебната практика (т.р.1/10г. на ОСГТК). Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО