Определение № 4404 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Спештранс“ ЕООД срещу въззивно решение № 296/14.07.23г. на ЯОС. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът „Спештранс“ ЕООД е предявил иск по чл. 88, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 422 ГПК. Претендира имуществени вреди от развалянето на договор за наем, изразяващи се във връщане на наемна цена в размер на 1725лв., 50лв., платена такса за административни услуги, 100лв., платени за багер, 3720лв., платени по проектантски хонорар за изготвяне на проект и 85лв., платена нотариална такса за нотариална покана. Твърди, че наетият имот е бил даден за ползване като автомивка. Но наемодателят не е изпълнил задължението си да предостави необезпокоявано ползване, тъй като някои от другите съсобственици на наетия имот не са дали съгласие и не са съдействали в имота да се поставят временни постройки, необходими за автомивката. В срока за отговор ответникът Т. С. е възразил, че ползването на имота е предоставено на ищеца, както и че му е дал пълномощно за извършване на всички правни и фактически действия за монтиране на преместваем обект- автомивка. Във връзка с това ищецът се е снабдил с виза за проектиране, наел е багер и разчистил предоставената площадка. Ответникът е възразил, че не отговаря за невъзможността на ищеца да се снабди с разрешение по ЗУТ за монтиране в имота на преместваем обект. РС е отхвърлил иска. Приел е, че не е доказано ищецът да е поискал издаване на разрешение от компетентен орган за монтирането на преместваем обект и това заявление да е отказано по причина в ответника. Ищецът е подал въззивна жалба, с която е оспорил изводите на РС. Ямболският ОС също е приел, че наемодателят е предал имота за ползване като автомивка и е дал пълномощно на ищеца за изграждане на автомивката, поради което наемодателят е дал необходимото съдействие. Ищецът не бил доказал, че някои от другите съсобственици не са съдействали, както и че не било доказано това да се е случило в процедура по издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. В касационната жалба ищецът оспорва изводите на ВС. Отново твърди, че са му създадени административни пречки за построяването на автомивка от други съсобственици, поради което наемодателят не бил изпълнил задължението си да осигури необезпокоявано ползване на имота. Поставен е въпрос относно това дали липсата на съдействие на една част от съсобствениците на имот за издаване на разрешение за строеж представлява неосигуряване на безпрепятствено ползване на имота от наемодателя. Поддържа се основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. При тези обстоятелства, ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Формулираният въпрос е необуславящ, тъй като отговорът на въпроса ще бъде без значение за делото. Съдът не е приел, че неоказването на съдействие от собственика за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, не създава пречки за ползване на имота по предназначението му, за което имотът е отдаден под наем. Напротив, съдът е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е поискал от компетентен орган издаването на такова разрешение, както и че някой от съсобствениците на наетия имот не е съдействал в тази процедура. Искът е бил отхвърлен поради недоказване на фактически твърдения, а не поради липса на правна възможност да се търси вреда от неоказано съдействие на собственик наемодател. Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради което в полза на ответника Т. С. следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в размер на 1000лв., платен адвокатски хонорар, съгласно направеното искане в отговора на жалбата и представеното доказателство- разписка за плащане. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО