Определение № 3561 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2225/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на „Вип България инвест“ ЕООД и К. Ж. К. срещу определение № 52 от 14.02.2025 г. по гр. д. 24/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която са оставени без уважение жалбите им срещу определение № 343 от 27.09.2024 г. по гр. д. № 352/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която се оставят без уважение исканията им с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по гр. д. № 352/2023 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали прекратително протоколно определение от 25.06.2024 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на К. Ж. К. сторените разноски по делото от 8 000 лв. за адв. хонорар, както и сторените от „Вип България инвест“ ЕООД разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск по в. ч. гр. д. № 53/2024 г. по описа на Апелативен съд- Варна в размер на 4 500 лв. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивното определение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Изтъкват, че по делото не се е стигнало до устни състезания поради недопустимост на иска и необосновано въззивният съд е приел, че заявеното искане за разноски след приключване на делото с прекратително определение е несвоевременно заявено. Позовават се на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК и поддържат, че имат право на разноски за прекратеното производство по делото, като задълженията им са да релевират исканията си в тази насока до даване ход на устните състезания, а не в срока за писмен отговор, в който смисъл се позовават на практика на ВКС. По тези доводи молят обжалваното определение да бъде отменено и първоинстанционното прекратително определение да бъде изменено, като им бъдат присъдени претендираните разходи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правят искане за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: “Кога в конкретната ситуация е крайният срок, до изтичането на който в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът може да отправи до съда искането си за разноски и да представи доказателства за направения разход за адвокатско възнаграждение, при прекратяване на делото поради недопустимост на иска преди даване и приключване на хода на устните състезания по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ГПК по причини, произтичащи от поведението на ищеца – депозиране на изначално недопустим иск?“ Молят касационно обжалване да бъде допуснато по поставените въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържат, че въззивното определение е очевидно неправилно, с което обосновават искането си да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по жалбите, „Чифлика БГ“ ЕООД, оспорва жалбите като неоснователни. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Депозиран е писмен отговор от страната „Джънгъл“ ООД, която не е ответник по жалбите, с който се излагат доводи за тяхната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните касационни жалби са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3, изречение 2-ро ГПК съдебен акт в указания на страните преклузивен срок. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е счел, че от материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд с определение, постановено в първото и единствено проведено открито съдебно заседание на 25.06.2024 г., е прекратил производството по делото, като ответниците „Вип България инвест“ ЕООД и К. Ж. К. са били представлявани в същото о. с. з. от пълномощника им адв. П.. Отчел е, че в рамките на заседанието от страна на последния като пълномощник на тези страни не са представени доказателства за извършени от К. Ж. К. разноски по делото в размер на 8 000 лв. за адв. хонорар, както и за сторени от „Вип България инвест“ ЕООД разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск по в. ч. гр. д. № 53/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Изтъкнал е, че такива доказателства са представени след заседанието с молба от 26.06.2024 г. Въззивният съд е изтъкнал, че няма спор в съдебната практика, че и относно сторените от страните разноски съдът може да вземе предвид само представените до края на устните състезания доказателства за извършени такива, а в случая доказателствата за извършени разноски са представени по-късно - един ден след края на заседанието, в което делото е приключило. Подчертал е, че не се касае за хипотеза, при която съдът е прекратил производството по делото в закрито заседание, при което страните да нямат възможност да представят доказателства за извършените разноски, и заключил, че при проявена процесуална активност и съобразителност ответниците „Вип България инвест“ ЕООД и К. Ж. К. са могли да представят доказателства за претендираните допълнително разноски в проведеното по делото о. с. з. на 25.06.2024 г., още повече, че с отговора на исковата молба изрично са възразили относно допустимостта на иска и са заявили искания производството по делото да се прекрати и да им се присъдят разноските. Допълнил е, че в съдебния протокол е отразено, че адв. П. е заявил, че е подготвил доказателства и относно разноските на К. К. и че се представя разписка в оригинал, но въпросният документ всъщност касаел представената още с отговора на ИМ в заверен препис разписка за платено възнаграждение на адв. П. от ответника „Вип България инвест“ ЕООД в размер на 9 000 лв., а не от К. К. в размер на 8 000 лв. По тези доводи е заключил, че първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение молбите на „Вип България инвест“ ЕООД и К. Ж. К. за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. По поставения от частния касатор въпрос е налице утвърдена и задължителна съдебна практика. Съобразно даденото задължително за съдилищата разрешение с т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС за правилно е прието становището, че най–късно до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция, страната следва да представи списък по чл. 80 ГПК, тъй като това е и последният момент, до който могат да се сочат валидно доказателства. Изтъкнато е, че във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило, като страните следва да изчерпят всичките си искания до съда, възражения и съображения до приключване на съдебното дирене, включително и в частта за разноските. Счетено е, че след тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Допълнено е, че тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 ГПК и чл. 9 ГПК. В съдебната практика по постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК съдебни актове са разгледани и частни хипотези на приключване на съдебния процес с определение за прекратяване на производството по делото преди да е даден ход на устните състезания по делото, включително соченото от жалбоподателя определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр. д. 102/2012 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО. Прието е, че като изключение от общото правило, че страните следва да изчерпят исканията си до съда до приключване на последното заседание по делото, включително за дължими разноски, които на основание чл. 81 ГПК се присъждат с акта на съда, с който се слага край на производството пред съответната инстанция, в хипотези, в които прекратяването на производството е настъпило единствено по причина поведението на ищеца, като на ответника не е дадена възможност да изрази становище, включително да съобрази поведението си с това на ищеца, като заяви искането си за разноски и представи доказателства за това, той би могъл да стори последното и по-късно с молбата по чл. 248 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната и утвърдена съдебна практика. Отчел е, че производството по делото е прекратено, включително при заявено и поддържано от ответниците възражение за неговата недопустимост, в открито съдебно заседание, в което ответниците са представлявани, и при дадена възможност на техния представител за становище, включително да заяви искане за присъждане на разноски и да представи доказателства за осъществяването им, като само ответникът „Вип България инвест“ ЕООД е представил доказателства и то само за разход за платено адвокатско възнаграждение, който му е присъден. В унисон с дадените с практиката разрешения въззивният съд е приел, че не се касае за хипотеза, в която ответникът е лишен от възможност да заяви искането си за разноски и да представи доказателства за тяхното осъществяване, поради което не е налице поддържаната от частните касатори допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на утвърдена съдебна практика изключва допускането на касационно обжалване по въпроса и по сочената от касаторите допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторите и не обосновават искането с цитиране на съдебна практика, която според тях била противоречива. Не е налице и соченото от частните касатори основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. По тези съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалвания въззивен съдебен акт. Трайно установена е практиката на ВКС, че в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат разноски на страните, поради което такива няма да бъдат присъдени с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение