Определение № 1929 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3833/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от П. И. М., чрез адв. Д. П. срещу решение № 759/25.05.2022 г. по гр.дело № 75/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 105/08.11.2021 г. по гр.дело № 277/2021 г. на Окръжен съд Враца, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателката да й бъде предоставена информация за биологичния й произход. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което се уважи подадената молба от жалбоподателката. В изложението са формулирани въпросите: 1. Кои са тези „важни обстоятелства” по смисъла на чл.105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице? 2. Представляват ли „важни обстоятелства” за установяване на биологичния произход по смисъла на чл.105 СК правото на информация за генетична предразположеност към заболявания или фамилна обремененост с цел лечение, превенция и други здравни мерки, дължими и възможни по Закона за здравето? 3. Кой е по-силно защитимия интерес при разглеждане на молба по чл.105 СК при наличие на заболяване на осиновеното лице и на чии права следва да се даде приоритет при условие, че наличието на заболяване е прието за безспорно установено в производството? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Върховната касационна прокуратура не е изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от изискания от окръжния съд препис от решението за допускане на осиновяването, че П. И. М., [дата на раждане] с друго лично име е била осиновена от съпрузите И. М. И. и И. В. И., което обстоятелство е станало известно на молителката преди завеждане на делото. Прието е за установено от изискания акт за раждане, че в него се съдържат данни за имената на биологичните родители, като е посочено, че майката е родена през 1944 г., а бащата – през 1941 г. Посочено е, че пред окръжния съд е било призовано лицето, записано в акта за раждане като биологичен баща на осиновеното по-късно дете – съпруг на майката. Същият е заявил, че когато това дете се родило, майката му е съобщила, че друг мъж е истинският баща на детето. И около 5 месеца след раждането му, майката напуснала съпруга си и заживяла с другия мъж. Изслушаният е заявил, че нищо повече не знае за детето и майката, не си спомня да е давал съгласие за осиновяване. От същия брак той имал по-голяма дъщеря, която знаела, че сестричката й е била осиновена и я е търсела да се видят. Изрично е изразил несъгласие за разкриване на тайната на осиновяването, тъй като има втори брак и деца и внуци от него. Изразил е предположение, че биологичната майка вече е починала. Прието е, че окръжният съд не е успял да издири адреса на жената, записана като майка в акта за раждане на осиновеното дете. Във въззивното производство съдът е положил усилия да установи дали биологичната майка на П. И. е жива и къде живее същата, за да я изслуша. Прието е за установено от получените отговори от съответните административни органи, че лице с три имена, съответстващи на тези на майката, записани в акта за раждане, съществува. Съдът е приел, че от единния граждански номер на това лице е видно, че то е родено през 1950 г., а не през 1944 г., както е записано в акта за раждане. На базата на справката в Единната база данни за населението, съдът е направил опит да призове жената, за която би могло да се предполага /но не със сигурност – поради различията в годината й на раждане/, че именно тя е рождената майка на молителката И.. Прието е, че от единия адрес съобщението се е върнало с отбелязване, че лицето не пребивава на адреса от много години, а от другия писмото, изпратено с обратна разписка, е върнато с отбелязване, че лицето е непознато на адреса. С оглед на тези факти въззивният съд е приел за установено от правна страна следното: Възприето е становището, изразено както в теорията, така и в съдебната практика /Решение № 161 от 19.01.2021 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по гр. дело № 1179/2020 г./, че осиновените деца имат право да научат своя произход, когато важни обстоятелства налагат това, тъй като „към днешна дата тайната на осиновяването става несъвместима до голяма степен с широко приети норми и ценности и най-вече с интересите на осиновения, свързани с личностовата автономия, с изграждането на идентичност чрез познаване на произхода си, което е част от правото му на личен живот и чиито интереси следва да се защитават с предимство при осиновяване.“ Съдът е приел, че с оглед на данните за съществуващото заболяване на г-жа И. и при очевидната липса на користни подбуди, същата има право да узнае произхода си. Приел е още, че в случая съдът е длъжен да прецени, доколко разкриване на тайната на осиновяването не би могло да наруши правата и да навреди на личния живот на други лица. Посочено е, че несъгласието на биологичните родители не обвързва съда, но го задължава да спази баланса между законово защитените интереси както на осиновеното дете, така и на неговите родители. Посочено е, че в жалбата самата молителка е заявила, че уважава решението на мъжа, посочен в акта за раждане като неин биологичен баща. Относно майката, съдът е приел, че след като не са налице категорични данни коя точно е тя, за да бъде изслушана, на молителката не следва да се дава достъп до информацията, отнасяща се до нейния биологичен произход. За направи извода съдът е съобразил, че съществува основателна опасност да бъде нарушено правото на личен живот на лице, което само носи същите имена като тези на рождената майка на жалбоподателката, но е възможно да не е тя. Прието е, че по исковете с правно основание чл.105 СК не се формира сила на пресъдено нещо и за молителката няма пречка, при изменение на обстоятелствата отново да поиска от съда информация за биологичния си произход. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което молбата с правно основание чл.105 СК е отхвърлена. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по първи и втори въпроси от изложението. Въпросите са за важните обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които може да се допусне разкриване на биологичния произхода на осиновено лице. Разрешението на правните въпроси е в съответствие с установената практика на ВКС по подадени молби по чл.105 СК – решение № 161/19.01.2021 г. по гр.дело № 1179/2020 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. С решението е прието, че "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 105 СК са всички онези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Решаващите правни изводи на въззивния съд не са в противоречие с посочените разрешения по поставените въпроси. Съдът е приел, че с оглед данните за съществуващото заболяване на молителката и при очевидна липса на користни подбуди същата има право да узнае произхода си. Прието е, че в случая съдът е длъжен да прецени доколко разкриване на тайната на осиновяването не би могло да наруши правата и да навреди на личния живот на други лица. Приел е, че несъгласието на биологичните родители не обвързва съда, но го задължава да спази баланса между законово защитените интереси както на осиновеното дете, така и на неговите родители. Посочил е, че молителката във въззивната жалба е заявила, че уважава решението на мъжа, посочен в акта за раждане като неин биологичен баща. По отношение на майката съдът е приел, че не са налице категорични данни коя точно е тя, за да бъде изслушана. С оглед на това съдът е формирал извод, че не следва да се дава достъп до информацията за биологичния произход на молителката. Изводът е обоснован с наличие на основателна опасност да бъде нарушено правото на личен живот на лице, което само носи същите имена, като тези на рождената майка на молителката, но е възможно да не е тя. Тези решаващи изводи на въззивния съд не са в отклонение от цитираната практика на ВКС. Като взема предвид наличието на трайна съдебна практика по поставените първи и втори въпроси, на която решаващите правни изводи на въззивния съд не противоречат съдът приема, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът е по правилността на въззивното решение, тъй като отговорът изисква преценка на събраните по делото доказателства и на решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. С оглед на това съдът преценява, че формулираният трети въпрос не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд преценява дали поставения въпрос, от значение за изхода на делото е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поради това, че третият въпрос не отговаря на изискването за правен въпрос, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съдът намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок е налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящият случай въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение