Определение № 1936 от 03.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 539/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 8049 от 19.11.2022г. на Л. А. В., подадена чрез адв. Х. Х., против решение №342/13.10.2022г. по въззивно гр.дело № 139/2022г. на Софийския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №257/29.11.2021г. по гр.дело №696/2019г. на РС-Самоков, с което е отхвърлен предявеният от Л. В. против „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л Корпорация“ ООД иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 179, ал.1 ГПК, да се признае за установено в отношенията между страните, че в полза на банката-ответник не съществува ипотечно право по учредената с нот.акт №, том, рег. №, дело № /г. на нотариус М. ипотека върху собствен на ищеца недвижим имот в [населено място]. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуалния си представител адв.Н. Н., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Ответникът по касационната жалба „А и Л Корпорация“ ООД не взема становище. С определение № 1641 от 13.06.2023г., постановено по настоящото дело, съставът на ВКС след установяване на обстоятелството, че касаторът-ищец Л. А. В. е починал на 15.04.2022г., е конституирал наследниците му по закон Л. Г. В., А. Л. В. и Т. Л. В., които с писмена молба от 26.06.2023г. са заявили, че потвърждават извършените от адв. Х. Х. след смъртта на наследодателя им процесуални действия, изразили са становище, че поддържат подадената касационна жалба и са упълномощили адв.Х. за процесуално представителство пред ВКС. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирани са правни въпроси, за които се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Поемането на права и задължения и обвързването със срокове от страните по нотариален акт, задължителни ли са за страните по друг нотариален акт, ако в първия нот.акт това условие не изрично записано и 2. Неизпълнението на дадено от страната обещание, обективирано в изричен писмен документ и дадено въз основа на осъществени от насрещната страна действия, обвързва ли страните с действията на договорните отношения, визирани в чл.20а ЗЗД. Поддържа се и очевидна неправилност на решението на въззивния съд, доколкото въззивната инстанция неправилно е приела, че непогасяването на дълга се дължи изцяло на виновно поведение на втория ответник „А и Л Корпорация“ ООД. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Ищецът Л. А. В. е предявил против „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л Корпорация“ ООД иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.179, ал.1 ЗЗД да се признае за установено в отношенията между страните, че в полза на „ПИБ“ АД не съществува ипотечно право по учредената с нот.акт № том, рег. №, дело № /г. на нотариус Б.М. ипотека върху студио № С21 с идентификатор. в апартаментен хотел „К.“ в КК Б.-С., с предназначение жилище-апартамент с площ кв.метра, тъй като обезпеченият дълг е погасен. Първоинстанционният съд е намерил иска за недоказан и го е отхвърлил. По въззивна жалба на ищеца Л. В. в Софийския окръжен съд е било образувано въззивно гр.д. № 139/2022г., по което след проведени на 05.10.2022г. устни състезания е постановено решението, предмет на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват твърдените факти; не е доказал, че платената от него продажна цена за закупуване на процесния имот е преведена от продавача по сделката - „Търговска къща Й.“ ЕООД (със сегашно наименование „А и Л Корпорация“ ООД), в полза на банката-кредитор, нито е установил, че задълженията на кредитополучателя „Търговска къща Й.“ ЕООД (със сегашно наименование „А и Л Корпорация“ ООД) към банката са изцяло погасени. Предвид това е приел, че за банката не се е породило задължение да иска заличаване на ипотеката върху имота, собственост на ищеца, тоест ипотечното право на кредитора не е погасено. С тези мотиви въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за преценка евентуалната му недопустимост, като постановено по отношение на страна, загубила процесуалната си правоспособност преди края на устните състезания. За касационното обжалване касаторите дължат държавна такса в размер 418 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО