Определение № 670 от 20.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 3186/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], против Определение №136 от 24.04.2015г., постановено по ч.т.д.№102/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 11.02.2015г., по т.д.№615/2013г. по описа на Окръжен съд –Бургас. В частната касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя на дружеството С. Г. Р., се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че въззивният състав не се е съобразил с обективните обстоятелства, които са възпрепятствали молителя да обжалва в срок решението по т.д.№615/2013г. на ОС Бургас, с което е открито производство по несъстоятелност на [фирма]. Излагат се съображения, свързани със затрудненията на управителя на дружеството за достъп до Интернет и за възможността за извършване на проверки в търговския регистър по електронен път. С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата на дружеството по чл.64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на решението, с което е открито производството по несъстоятелност. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличието на общата и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване като поставя следния въпрос: „Следва ли при наличието на обективна пречка за спазване на предвидения в закона срок от лицето, адресат на съдебен акт, да се изискват усилия по спазване на срока в повече от обичайните и житейски оправданите?” В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Излагат се съображения, че формулираният от жалбоподателя въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК е ясна и по нейното приложение е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика. Същевременно се поддържа, че частната жалба е неоснователна. В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното: С определение, постановено в открито заседание на 11.02.2015г., по т.д.№615/2013г. по описа на Окръжен съд –Бургас, е оставена без уважение молбата от 17.12.2014г., подадена от С. Р. като управител на [фирма], за възстановяване на срока за обжалване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството. С обжалваното Определение №136 от 24.04.2015г., постановено по ч.т.д.№102/2015г. по описа на Бургаски АС, е потвърдено първоинстанционното определение. В мотивите въззивният съд е посочил, че съобразно правната доктрина и константната съдебна практика като „особени и непредвидени” се разбират тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие. Изложени са аргументи, че наведените от частния жалбоподател доводи, свързани със затруднената възможност за работа с Интернет, не обосновават наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Въпросът, поставен от жалбоподателя - „Следва ли при наличието на обективна пречка за спазване на предвидения в закона срок от лицето, адресат на съдебен акт, да се изискват усилия по спазване на срока в повече от обичайните и житейски оправданите?”, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода на делото. От значение за спора, съобразно тълкуването в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е само този правен въпрос, разрешен с въззивното решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Във въпроса, поставен от жалбоподателя, се съдържа оценката на управителя на дружеството, че в случая е била налице обективна пречка за него да узнае за решението, с което е открито производството по несъстоятелност. В решаващите си мотиви въззивният състав приема обаче, че е липсвала обективна пречка за жалбоподателя да се запознае с решението в срока за обжалването му и на тази база е потвърдил определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.64 ал.2 ГПК. От изложеното следва, че поставеният въпрос е свързан с евентуалната необоснованост и неправилност на обжалваното определение, които за въпроси извън предмета на производството по чл.288 ГПК по допускане на обжалваното определение до касация. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с прилагането на разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК има трайна е непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от допълване или осъвременяване. Несъмнено е, че под легалния термин „особени и непредвидени обстоятелства” се разбират тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие. Всички останали обстоятелства, които са съществували по време на производството или са могли да бъдат предвидени и преодолени, макар и да създават затруднения за страната при осъществяване на процесуалните действия, не попадат в кръга на предпоставките по чл.64 ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок. С отговора на частната касационна жалба не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат с настоящото определение. Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.