Определение № 321 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. С определение № 2621 от 08.10.2021г. по ч.гр.д. № 1794/2021г. Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждане № 266070/ 31.03.2021г., постановено по гр.дело № 157/2021г. на Софийския градски съд, ГО, II Б състав, с което е върната въззивна жалба с вх. № 25136903 от 30.09.2021г., подадена от П. Й. С. срещу решение № 192687/08.09.2020г. по гр.дело № 16987/2019г. на Софийския районен съд, 32 състав, с която е отхвърлена молбата му за поправяне на очевидни фактически грешки в решение № 64731 от 11.03.2020г. по гр.дело № 16987/2019г. на СРС, 32 състав. Срещу това определение на САС е подадена от П. Й. С. частна касационна жалба с вх.№ 18471 от 20.10.2021г., в която се поддържат оплаквания за неправилност и се иска отмяната му. В приложеното към частната касационна жалба изложение на предпоставките за допускане на касационен контрол се излагат доводи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и ВС. Поддържа се, че съдът не е съобразил, нито обсъдил фактическата невъзможност на жалбоподателя, като лице изтърпяващо наказание лишаване от свобода да подаде жалба и е формулиран въпросът: следва ли съдът при постановяване на крайния си съдебен акт за прекратяване да съобрази фактическата невъзможност на касатора да подаде в срок касационна жалба. По делото е постъпил отговор на частната касационна жалба от насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрк.М. В., с който същата се оспорва, като неоснователна. Този състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022г. по тълк. дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС определението на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното в настоящото производство определение № 2621/08.10.2021г. по ч. гр. д. № 1794/2021г. на Софийския апелативен съд е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК и с него е оставена без уважение частна жалба на П. Й. С. срещу определение на СГС, с което е върната, като просрочена, подадената от настоящия касатор въззивна жалба против решение на СРС. В този смисъл определението на САС попада в предметния обхват на ТР № 2/2018 от 23.06.2022г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС и съгласно приетото в него е окончателно - не подлежи на касационно обжалване, независимо от факта, че Софийският апелативен съд е посочил, че определението му подлежи на обжалване. Предвид изложеното, частната касационна жалба, по която е образувано настоящото производство, като насочена срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи на обжалване, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение