Определение № 5478 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1830/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Д. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд № 13 от 12.02.2024 г. по гр.д.№ 290/ 2023 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Шуменски окръжен съд по гр.д.№ 262/ 2022 г. и като краен резултат упражняването на родителските права по отношение на детето А. Ц. М., ЕГН [ЕГН], са предоставени на майката В. И. М.; определено е местоживеенето на детето да е при неговата майка на адреса й на местоживеене; определен е режим на лични отношения на детето с бащата Ц. М. Д. както следва: до навършването на 3 години от детето - всяка първа и трета събота от месеца в часовете от 9,00 ч. до 17,00 ч., като бащата взема и връща детето в дома на детето и майката; след навършването на 3 годишна възраст от детето - всяка първа и трета седмица от месеца, за часовете от 09,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, като бащата взема детето от дома на майката, след което и да го връща в дома на майката; два пъти по петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, с преспиване на детето в дома на бащата; всяка четна година детето следва да прекарва великденските празници с баща си ("велики петък", "велика събота" и "Великден" (неделя и понеделник)), а всяка нечетна година – Коледните празници с баща си (25.12 и 26.12 на съответната година) от 9:00 ч. на първия ден до 19:00 ч. на последния; всяка четна година на рождения ден на детето – на 13-ти януари (след навършване на 3 годишна възраст), бащата следва да има право да го взема от дома му в 9:00 часа и да го връща в 19:00 часа на посочения ден в дома на майката; Ц. М. Д. е осъден да заплаща на детето А. Ц. М. чрез неговата майка и законен представител В. И. М. месечна издръжка в размер на 250 лв. с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 17.11.2023 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; и е разпределена отговорността за дължимите за производството такси и разноски. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси „Допустимо ли е от закона и морала родителските права да бъдат предоставени на родител,който с поведението си поставил детето в риск и е дал повод за предприемане на защитни мерки по закона за Закрила на детето, свързани с извеждане на детето от семейна среда и настаняването му в приемно семейство чрез съдебен акт?“; „Обуславящи ли са разрешаването на спор за родителски права постановените от Дирекция „Социално подпомагане“ и респ.от съда актове по закона за Закрила на детето, свързани с настаняване на самото дете извън семейството,респективно прекратяване на настаняването и реинтеграция на същото в семейството на единия от родителите?“; „Как следва да се преценява и прилага настъпилата наказателно-правна реабилитация на родителя в производството по чл.127,ал.2 от СК? Следва ли осъждането, което е заличено по закон /реабилитация по право/или чрез съдебен акт /съдебна реабилитация/ да бъде вземано под внимание при преценка на моралния облик на родителя?“; и „Попада ли съжителя /конкубина/ на родителя в кръга на трети близки до детето лица по смисъла на чл.59, ал.4 от СК? Следва ли установеното фактическо съжителство на майката да се отчита като възможност за помощ от трети лица-съжител и негови близки, нямащи родствена връзка с детето?“. Касаторът поддържа, че първите три въпроса имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а за последния твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС – решения по гр.д.№ 795/ 2011 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 6884/ 2014 г., ІV г.о./. Ответната страна В. М. оспорва жалбата с доводи по същество, без да вземе становище по наличието на основания за достъп до касационен контрол. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови акта си, въззивният съд приел, че с влязлата в сила част на обжалваното пред него решение на окръжния съд било установено, че роденото от В. М. дете А. произхожда от ищеца Ц. Д. и била постановена и промяна в акта за раждане на детето, което да носи имената А. Ц. М.. Родителите не са имали брак и не живеят заедно. Те съжителствали за кратко (три-четири месеца, в период на прекъсване на друга дългогодишна връзка на майката) и се разделили месеци преди раждането на детето. Родителите на ответницата са разведени, като майка й е омъжена в чужбина, а баща й и съжителстващата с него жена живеят в [населено място]. В. М. поддържала връзка с майка си по телефона и получавала финансова подкрепа от нея, а баща й не одобрявал мъжа от дългогодишната й връзка и затова с него не поддържали добри отношения до раждането на детето. След раждането, отношенията с баща й се подобрили и ответницата и детето се преместили при него и съжителстващата с него, където майката имала самостоятелна стая и всичко необходимо за бебето. Уикендите, заедно с детето, прекарвала при приятеля й, който работел като международен шофьор. На 08.03.2022 г. ответницата взела детето и с приятеля си го извела в Румъния, където в продължение на четири дни то било отглеждано в кабината на камиона, управляван от приятеля на ответницата. На същата дата бащата на ответницата сигнализирал ДСП, че дъщеря му взела детето и заминала в неизвестна посока, а на 11.03.2022 г. подал нов сигнал, че дъщеря му се завърнала с детето, но последното било със силно занижена хигиена. Въз основа на тези сигнали била издадена заповед № ЗД/Н-НП- 015/ 11.03.2022 г. на директора на ДСП - Нови пазар, с която детето А. било настанено в професионално приемно семейство, а с решение № 241 от 19.08.2022 г. по гр.д.№ 399/ 2022 г. на Новопазарски районен съд детето било настанено в професионално приемно семейство за срок от 1 година, считано от 18.11.2022 г. /когато решението влязло в сила, след като било потвърдено с решение на Шуменски окръжен съд № 256 по гр.д.№447/ 2022 г./. Междувременно, в хода на производството пред окръжния съд, ответницата прекратила отношенията си с дългогодишния си приятел и установила връзка с М. Д., с когото от есента на 2022 г. съжителства на съпружески начала в жилище в [населено място]. Двамата очакват раждане на общото им дете. По отношение на пътуването с детето зад граница, майката преосмислила поведението си и отчитала като грешка постъпката си да отиде с приятеля си в Румъния и да вземе бебето. От месец май 2023 г. В. М. и М. Д. заживели самостоятелно на свободен наем в [населено място], в жилище с отлични хигиенно- битови условия и с всичко необходимо за едно домакинство, като една от стаите била обособена за детска. От 18.10.2023 г. майката била назначена като "продавач-консултант" в магазин на дружество, управлявано от родителите на съжителя й с месечно възнаграждение в размер на минимална работна заплата, а самият съжител работел в собствен автосервиз и получавал месечно около 1 400 лв. За периода от 29.12.2022 г. до 27.02.2023 г. ответницата ползвала социална услуга за оценка на родителски капацитет, а по заявление от 14.08.2023 г. ползва социална услуга повишаване на родителски капацитет със срок на договора от 06.10.2023 г. до 06.04.2024 г. За периода м. 09.2021 г. - м.08.2022 г. ищецът получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение в рамките от 1000,02 до 1200,61 лв. и среден нетен размер от 877,05 лв. Той има предходни осъждания за кражба през 2010 г. и за шофиране, след употреба на наркотични вещества през 2020 г., за които е реабилитиран. Ищецът работи на трудов договор в предприятие в [населено място] пазар като разкройчик, неженен е и няма съжителка, живее с баща си в апартамент на последния, при отлични хигиенно-битови условия. Ползва социална услуга за надграждане на родителски умения от 28.08.2023 г. Може да разчита на подкрепата на баща си и сестра си, редовно се среща с детето и е изградена силна емоционална връзка баща – дъщеря. Надявал се е да получава помощ и от майка си, но тя починала в хода на производството по настоящето дело. Също в хода на производството, със заповед № ЗД/Д-Н-НП052/17.11.2023 г. на директора на ДСП-Нови пазар, било прекратено временно настаняването на детето в професионално приемно семейство и детето било реинтегрирано в семейството на майката до произнасяне на съда /впоследствие реинтегрирането на детето при майката било постановено и от районния съд, но до постановяване на обжалвания в настоящето производство въззивен съдебен акт, това решение не било влязло в сила/. И двамата родители покривали критериите за нисък към среден родителски капацитет, тъй като е налице емоционална незрялост, неспособност за ефективна комуникация по между им, с цел сътрудничество при изработването на единни родителски подходи в отглеждането и възпитанието на детето. При майката В. М. не се установявал неврологичен дефицит, който да се отразява на възможностите й за добри грижи за дете/деца. Тя имала епилептични пристъпи през декември 2020 година, но след това бил регистриран само още един пристъп през 2023 г. Редките пристъпи предполагали благоприятно протичане на заболяването й и то не се отразявало на възможностите й да обгрижва пълноценно детето. Недоказано било твърдението на ищеца, че майката е употребявала „забранени вещества” – в тази насока имало само предположения на бащата на ответницата и свидетелски показания за действия на ответницата в младежка възраст. Медицинските тестове на ответницата обаче, относими към релевантния период, не установявали употреба на забранени вещества от майката, такова не било констатирано и при многобройните срещи, наблюдения и извършени доклади през почти двугодишния период от настаняването на детето в приемно семейство. Нямало доказателства и за пиянство на ищеца и за упражнявано от него насилие спрямо ответницата, показанията на свидетеля П. в тази насока, не можело да бъдат ценени като достоверни, предвид доказаните конфликтни отношения между този свидетел и ищеца. При тези фактически установявания от правна страна съдът посочил, че съгласно ППВС № 1/1974 г. е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Взел предвид, че детето е навършило 2 години и че от 11.03.2022 г. до 17.11.2023 г. то било отглеждало от професионално приемно семейство. Майката се грижела за него за период от раждането му до около двумесечна възраст и след 17.11.2023 г. до момента. Детето не било отглеждано от бащата и не е живяло при него. Предвид ниската му възраст при настаняването му в приемно семейство, връзката му с всеки от двамата родители била изграждана при срещите му с тях в ДСП, то било емоционално привързано в еднаква степен към всеки от тях. Възпитателските качества на двамата родители били еднакви, с оценка за покриване на критериите за нисък към среден родителски капацитет. Всеки един от родителите желаел да упражнява родителските права и проявявал старание за подобряване на уменията си за отглеждане и възпитаване на детето, за повишаване на родителския си капацитет. Не можело да се даде предимство на единия родител и с оглед данните относно моралния облик на всеки от тях, тъй като бащата бил осъждан, макар и реабилитиран, а майката постъпила неразумно, предприемайки пътуването в чужбина с детето без нужни документи при невръстната му възраст и липса на условия за качественото му обгрижване. И двамата родители разполагали с много добри жилищно-битови и еднакви материални условия за живот, които могли да предоставят на детето си. Следвало обаче да бъде предпочетена майката, която се установила и живеела на семейни начала в самостоятелно жилище с приятеля си, който имал по-голямо дете от предишна връзка и опит в отглеждането му и от когото получавала подкрепа. Тя имала подкрепата и на родителите на партньора си, които живеели в същия град, както и подкрепата на сестра си. Съжителят й бил осъждан, но в много млада възраст, за кражба отпреди 10 години, нямало данни за следващи противообществени прояви, поради което не можело да се приеме, че детето щяло да живее в лоша семейна среда. Ищецът живеел със своя баща /майка му, която изразила готовност да му помага при отглеждането на детето, починала в хода на производството/ и въпреки, че имал подкрепата на сестра си, която живеела в друг град, не би могъл да разчита на непосредствена помощ при обгрижването на детето. В по-голям интерес на детето да бъде отглеждано от майката била и неговата много ниска възраст, обуславяща по-голямата нужда от непосредствена майчина грижа в този период. По тези съображения съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на ответницата, а на бащата определил режим на лични отношения и го осъдил да заплаща месечна издръжка. Няма основание така мотивираният въззивен съдебен акт да бъде допуснат до касационен контрол по поставените правни въпроси. Първите два от тях обуславят обжалваното решение, но нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни и противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен, а по разрешаването на въпроса няма противоречива практика. Както е изяснено в решение № 60195/ 01.11.2021 г. по гр.д.№ 3816/ 2021 г., ІІІ г.о. /и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/, мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси и обстоятелства, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето, като минимумът критерии, от които се ръководи, са нормативно уредени в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК и посочени в ППВС № 1/1974 г. От значение са не отделните критерии, а съвкупността от обстоятелства по случая и съдът следва да положи усилия те да бъдат възможно най-пълно установени по делото. Затова обстоятелството, че майката е имала укоримо поведение, установено с актове на ДСП за вземане на защитни мерки спрямо детето поради това поведение, не предполага само по себе си, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Касае се за едно от обстоятелствата, които са релевантни при преценка какво разрешение би било в най-добър интерес на детето, но съдът го преценява не изолирано, а в съвкупност с всички останали установени обстоятелства. Съдът може да прецени, че въпреки установеното укоримо поведение на един от родителите, съвкупната преценка на обстоятелствата обуславя интерес на детето този родител да упражнява родителските права. В този смисъл е и тълкуването, дадено с решение № 254/ 21.01.2020 г. по гр.д.№ 940/ 2019 г., ІІІ г.о. Третият въпрос също няма претендираното значение по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Реабилитацията на извършителя на престъпление заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, но не заличава факта на извършеното престъпление. Този факт е относим при преценка на моралния облик на извършителя и съдът е длъжен да го обсъди. В този смисъл е формираната практика на ВКС по въпроса за значението на заличаване на дисциплинарни наказания по КТ при оценката на качествата на дисциплинарно наказания работник /срв. решение № 65/ 26.02.2015 г. по гр.д.N 5184/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него/. На по-голямо основание не е без значение факта на извършване на престъпление, осъждането за което е заличено, /също само като елемент от комплекса релевантни обстоятелства/, което е много по укоримо от дисциплинарното нарушение. Обуславящ е и последния правен въпрос, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитираните от касатора съдебни актове не съдържат правно разрешение, според което фактическият съжител на родителя попада или не попада в кръга на трети близки до детето лица по смисъла на чл.59,ал.4 от СК, нито че установеното фактическо съжителство на майката обуславя или не обуславя възможност за помощ от трети лица-съжител и негови близки. Напротив, в решение № 244/ 23.10.2018 г. по гр.д.№ 1434/ 2018 г., ІV г.о. е изяснено, че когато спорещите за упражняване на родителските права родители са сключили нов брак или са установили фактическо съжителство, то вторият съпруг или съжителят на родителя се явява лице от най-близкото обкръжение на детето. Това е прието и във въззивното решение, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд