Определение № 477 от 06.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 427/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. „Т”, гр. П. чрез процесуалния му представител адв. Н срещу разпореждане № 2861/16.04.2009г. по в. гр. д. № 2149/2008г. за връщане на касационна жалба вх. № 7203/31.03.2009г. на Т. „Т”, гр. П. срещу решение № 308/20.02.2009г. по в. гр. д. № 2149/2008г. на Окръжен съд Пловдив, 9 състав. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Излага доводи, че проверката за допустимост на касационната жалба, която извършва въззивният съд, не се отнася до изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е правомощие на ВКС съгласно чл. 288 ГПК, а визира нередовностите на същата по чл. 284 ГПК. Поддържа становище, че касационната жалба е редовна съгласно изискванията на чл. 284 ГПК. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответникът „П” О., гр. П. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. За да върне подадената от Т. „Т”, гр. П. срещу въззивното решение касационна жалба, Окръжен съд Пловдив е приел, че въпреки дадените указания, жалбоподателят е отстранил частично указаните нередовности по касационната жалба, но отново не е формулирал и обосновал главния критерий за приложното поле на касационното обжалване, а именно по кой съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос се е произнесъл въззивният съд. Разпореждането на Окръжен съд Пловдив за връщане на касационната жалба е неправилно. Проверката на редовността на касационната жалба, извършвана от въззивния съд, обхваща изискванията на чл. 283 и 284 ГПК и обжалваемостта на съдебното решение, а именно: подадена ли е касационната жалба в срока за касационно обжалване, нейното съдържание, приподписана ли е от адвокат, юрисконсулт или представител с юридическа правоспособност, приложени ли са пълномощни, респективно удостоверение за юридическа правоспособност, изложени ли са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 в касационната жалба или в приложено към нея изложение, представени ли са преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна, документ за внесена държавна такса, ако такава се дължи, обжалваемия интерес по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивният съд не разполага с правомощия да извършва преценка дали касаторът е формулирал материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивната инстанция проверява изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от външна страна, без да извършва преценка доколко касаторът е посочил правните въпроси от значение за спора или посочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК са достатъчни за допускане на касационно обжалване. Тази преценка е правомощие на Върховния касационен съд. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд Пловдив за администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение