Определение № 210 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3872/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Л. като пълномощник на Ж. Г. Г., срещу въззивно решение № 260006 от 12.08.2020 г. по в.гр.д. № 587/2020 г. на Окръжен съд- Хасково. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е изследвал въпроса дали не е оборена презумпцията на чл. 21, ал.3 СК чрез доказване, че покупната цена на придобития през време на брака имот е заплатена чрез трансформация на лични средства на съпруга. На следващо място счита, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че паричната компенсация по ЗУПГМЖСВ представлява лично имущество, което води до промяна на вещните права. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. Оборена ли е презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, когато по делото е установено, че вещта е придобита по договор, в който като купувачи са участвали и двамата съпрузи. 2. Дали придобиването на недвижим имот чрез договор за покупко-продажба по време на брака на името на двамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество на единия от тях. 3. Дали изплатената на единия съпруг левова компенсация по жилищно-спестовен влог по ЗУПГМЖСВ, когато имотът е закупен преди изплащането й, се приема за пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 21, ал.1 СК. По тези въпроси се поддържа наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателката се позовава и на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което поставя следните въпроси: 4. Дали изплатената по време на брака парична компенсация на единия съпруг жилищно-спестовен влог по ЗУПГМЖСВ следва категорично да се приеме, че е лично имущество, и че е вложена като лично имущество при покупката на имота по време на брака на името на двамата съпрузи, без категорично да е установено, че изплатената сума е същата, която е била вложена при покупката на имота. 5. Дали полученото от Националния компенсационен жилищен фонд по реда на чл. 7 ЗУПГМЖСВ обезщетение за жилищно-спестовен влог на един от съпрузите по време на брака е лично имущество на този съпруг или представлява съпружеска имуществена общност. 6./ Наличието на жилищно-спестовен влог на името на единия съпруг от преди брака и изплатената парична компенсация по ЗУПГМЖСВ на последния по време на брака основание ли е да се приеме за негово лично имущество, вложено в придобиване на имота по време на брака, за да се изключи приложението на чл. 19, ал.1 и чл. 27 СК, при положение, че в договора за покупко- продажба са участвали и двамата съпрузи, и създава ли ЗУПГМЖСВ привилегии за притежателя на такъв влог. Сочи се и противоречие на въззивното решение с практиката на СЕС и на КС на РБ-основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. На последно място жалбоподателката се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК- очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Д. Т. Г. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 22 от 22.01.2020 г. и решение № 67 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 1018/2018 г. на Районен съд Харманли и вместо тях е постановено друго, с което признато за установено на основание чл. 23, ал.1 СК по отношение на Ж. Г. Г., че Д. Т. Г. е изключителен собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ..., с площ 444 кв.м, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ... със застроена площ 100 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор ... със застроена площ 37 кв.м, съгласно КККР на [населено място], на основание пълна трансформация на лично имущество, и е отхвърлен предявеният от Ж. Г. Г. иск за делба на описания имот. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот по ЗУЖВГСЖСВ, сключен на 21.08.2002 г. с нотариален акт № ... г. Ж. Г. Г. и Д. Т. Г. са закупили през време на брака си процесният недвижим имот, за сумата 6 000 лв., заплатена от тях при сключване на договора. Приел е, че съпругът Д. Г. е бил титуляр на жилищно-спестовен влог, открит преди сключване на брака му с Ж. Г., с време на престояване към 31.12.1990 г. 12 години. Същият е бил включен в списъка по чл. 7 от ППЗУПГМЖСВ, утвърден през 2003 г., като титуляр по ЖСВ с 188 433 лихвоточки. На 25.02.2004 г. Д. Г. е подал молба до местната комисия по чл. 8, ал.2 ЗУЖВГМСЖВ при община Харманли за изплащане на полагащата му се компенсация, въз основа на сключената през 2002 г. сделка и с платежно нареждане от 25.02.2004 г. на същия е била преведена сумата 5 652.29 лв. На 26.02.2004 г. титулярът закрил жилищноспестовния си влог, като е изтеглил цялата сума. При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че имотът е придобит със средства от трансформацията на лично имущество на бившия съпруг Д. Г. и е негова лична собственост, независимо от обстоятелството, че имотът е закупен през 2002 г., а изплащането на компенсацията е станало по- късно-през 2004 г. При формиране на този извод въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в решение № 132 от 18.12.2015 г. по гр.д. № 2560/2015 г. на ІІ г.о., решение № 109 от 10.10.2016 г. по гр.д. № 740/2016 г. на І г.о. и решение № 91 от 11.07.2013 г. по гр.д. № 776/2012 г. на ІІ г.о., според която е налице влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора; че фактът на притежаването на жилищно-спестовен влог от един от съпрузите и на изплащане на левова компенсация по този влог след сключването на договора за продажба не може да бъде игнориран и по отношение на притежаващите такъв влог лица законът да бъде прилаган различно спрямо лицата, притежаващи друг вид влогове, от които сумата директно би могла да се преведе по сметка на продавача на имота. Направените от въззивния съд изводи по настоящото дело изцяло съответстват на тази практика, поради което настоящият състав не намира за осъществено основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по първите три въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК. За да обоснове твърдяното противоречие жалбоподателката се позовава на практика на ВКС/ решение № 464 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 1136 от 2009 г. на ІІ г.о., решение № 146 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 432/2008 г. на ІІ г.о., решение № 164 от 17.09.2012 г. по гр.д. № 1258/2010 г. на І г.о., решение № 964 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 3000/2007 г. на І г.о., решение № 126 от 31.01.2010 г. по гр.д. № 352/2019 г. на ІІ г.о., решение № 88 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 6380/2007 г. на І г.о., решение № 198 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 5399/2007 г. на ІV г.о., решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 609/2002 г. на І г.о. и ППВС № 5/72 г./, която е неотносима към настоящия случай, тъй като не третира сходна хипотеза-финансово компенсиране на личен многогодишен жилищно-спестовен влог на единия съпруг. Следва да се посочи също, че практиката, обективирана в част от посочените решения/ № 464 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 1136 от 2009 г. на ІІ г.о., решение № 146 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 432/2008 г. на ІІ г.о.,/, според която когато в акта за покупко-продажба на недвижим имот и двамата съпрузи са записани като купувачи, се изключва възможността за трансформация на лично имущество само за единия от тях, независимо дали цената е платена със средства само на единия съпруг, които имат личен, извънсемеен характер, е отречена с ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.4 от което изрично се прие, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК / чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от СК отм./. Наличието на практика на ВКС по релевантните за изхода на делото въпроси относно това налице ли е влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора; с която въззивното решение е съобразено, обуславя липсата на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по втората група правни въпроси. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не се установява същото да противоречи на решение № 10 от 03.12.2009 г. по к.д. № 12/2009 на Конституционния съд на РБ. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК са цитирани част от мотивите на Конституционния съд, без да се обосновава как те се съотнасят към предмета на настоящото дело и в какво се изразява противоречието между тях и въззивното решение Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК-поради очевидна неправилност. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че в случая въззивният съд е приложил материалния закон-чл. 19, ал.1 СК и чл. 27 СК/ отм./, чл. 21, ал.1 СК, като е придал на жилищно-спестовния влог на другия съпруг и изплащането на парична компенсация по ЗУПГМЖСВ по-голямо значение, отколкото им е придал законодателя. Жилищно-спестовният влог е целеви влог и има личен характер, когато сумата за откриването му е внесена преди брака, както е в настоящия случай. И доколкото правото на левова компенсация по реда ЗУПГМЖСВ е обвързано от придобиване или започване на строителство на жилище от лица с жилищно-спестовни влогове, открити до 31.12.1990 г. и престояли повече от 5 години към тази датата, обстоятелството, че жилището е придобито по реда на посочения закон, не може да бъде игнорирано. Тъй като договорът за покупко- продажба е консенсуален и поражда действие в момента на сключването му, да се предаде решаващо значение само на момента на придобиване на собствеността, без да се изследват всички обстоятелства във връзка с придобиване на жилището, означава съпругът-титуляр на жилищно-спестовен влог да бъде поставен в по- неблагоприятно положение от титулярите на друг вид парични влогове, които биха могли директно да преведат цената на имота на продавача от личния си влог. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът