Определение № 678 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба Н. М. В. от [населено място], чрез адв. Т. И. против решение № ІІ-136 от 01.11.2013 год. по в.гр.д. № 1472/2013 год., с което е потвърдено решението по гр.д. №2470/2012 год. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. М. В. от [населено място] искове против ЧСИ И. П. Б. и Г. С. И. от [населено място] за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 16 414 лв., обезщетение за претърпените имуществени вреди, съставляващи неполучен остатък от продажна цена на недвижим имот по изпълнително дело, мораторна лихва в размер на 1000 лв. за периода от 19.03.2009 год. до датата на исковата молба – 19.03.2012 год., както и законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски.

Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.

Ответникът ЧСИ И. П. Б., чрез адв. С. К., оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.Претендира разноски.

Ответникът Г. С. И. от [населено място], не взема становище.

Третото лице помагач [фирма], [населено място] също не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.

Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /

В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК касаторката формулира следните правни въпроси:

1. Следва ли ЧСИ да уведоми лично длъжника за провеждането на публичната продан и за осъщественото изплащане на дълга и наличието на остатък за връщане от продажната цена и едва при невъзможност да връчи лично съобщенията, същите да бъдат връчвани на трето лице по реда на чл. 46 ГПК.

2. Налице ли е редовно уведомяване на длъжника при условие, че уведомяването е извършено по телефон, който не е на длъжника, а на трето за производството лице, без ЧСИ да е направил опит да уведоми длъжника по реда на ГПК.

Според касатора именно в следствие неизпълнение на тези задължения съдебният изпълнител е предоставил възможност на ответника И. да разполага с дължимата като остатък след погасяване на дълга сума, като същата е била изплатена неправомерно по посочената от ответника И. банкова сметка. Счита, че тези въпроси са съществени за разрешаване на спора и неправилните изводи на въззивната инстанция са довели до отхвърляне на предявените искове, както и че тяхното разрешаване е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото - допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да възникне отговорността на ЧСИ по чл. 74 ЧСИ следва да се установят негови неправомерни действия, настъпила вреда от тях и причинна връзка. Посочено е, че вредата следва да е пряка последица от действията или бездействията на ЧСИ. Вредата е пряка ,когато същата не би настъпила ако не е било изпълнено незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от неправомерното действие или бездействие. В случая съдът е приел, че с оглед всички данни по делото ЧСИ не е нарушил ГПК във връзка с уведомяване на ищцата за извършваните по делото процесуални действия в това число и с оглед превеждането на остатъка от получената от публичната продан на процесния недвижим имот сума.Приел е също така обаче, че превеждането на сумата по банкова сметка, на която ищцата е титуляр, само по себе си не представлява вреда за нея. Вредата е настъпила с оглед твърдяното от ищцата изтегляне на сумата от втория ответник, без нейно знание и в негова полза ,което обаче по делото не е установено по категоричен начин, като това е обусловило отхвърлянето на иска и срещу втория ответник.

Следователно формулираните от касатора въпроси не са обуславящи изхода на делото. Същественият фактически извод обусловил изхода на спора по отношение и на двамата ответника е, че по делото не е установено, че преведените по сметката на ищцата суми са били изтеглени от втория ответник без знанието на ищцата тоест, че действително е налице вреда.

С оглед липсата на обуславящ за изхода на делото характер на поставените въпроси касационното обжалване по тях не следва да се допуска.

Съобразно с изхода на настоящото производство Н. М. В. следва да заплати на ЧСИ И. П. Б. направените в производството разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.