Определение № 44 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 289 от 08.12.2010 г. по в.гр.д.№ 483 от 2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 49 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 208 от 2009 г. на Чепеларския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от касатора установителен иск за собственост на УПИ IV в кв.9 по плана на[населено място], [община] с площ от 3 140 кв.м., заедно с построените в него заслон за овце, представляващ по документи за собственост масивна монолитна сграда с площ от 590 кв.м. и силажна яма, както и на УПИ II от кв.9 по плана на същото село с площ от 780 кв.м., заедно с построената в него битова сграда с площ от 35 кв.м., състояща се от две стаи и коридор. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на жалбата счита следното: В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание пар.25 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК в редакцията й след това изменение на закона, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти е данъчната оценка, а ако няма такава- пазарната цена на вещното право. В случая пред първоинстанционния съд е представена данъчна оценка на един от процесните УПИ II от 24.11.2009 г., съгласно която цената на иска за този УПИ е 1822,90 лв., тоест под 5000 лв. Ето защо, подадената жалба в частта за този имот е процесуално недопустима и при условията на иззета компетентност по чл.262 от ГПК следва да бъде върната. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение