Определение № 2634 от 20.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1977/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Народно събрание на Република България срещу определение на Софийски градски съд № 6227 от 18.03.2026 г. по ч.гр.д.№ 2559/ 2026 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд № 1278 от 12.01.2026 г. по гр.д.№ 39591/ 2025 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 22109/ 03.12.2025 г. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на въззивния съд, че въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение е просрочена. Поддържа, че производството по гл.XXV ГПК е особено исково производство и в него изпращането на препис от решението до страната се дължи съгласно чл.38 ал.2 ГПК, а не по чл.7 ал.2 ГПК. Когато не била избрана възможност за връчване по чл.38 ал.2 ГПК, но страната е посочила адрес на електронна поща, съдът следвало да извърши връчването на нея. Затова счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол твърди неговата очевидна неправилност, а освен това поставя въпроса „По дела, подлежащи на разглеждане по гл. XXV ГПK, не следва ли изпращането на препис от решението до страната, да бъде извършено от съда в деня на изготвянето му, съгласно чл. 38, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 52, ал. 2 ГПК, а не по чл. 7, ал. 2 ГПК?". Жалбоподателят счита, че този въпрос има значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответната по частната жалба страна Т. Ю. Ю. не взема становище. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Делото пред първоинстанционния съд е образувано под № 39591/ 2025 г. по искова молба на Т. Ю. против Народното събрание на Република България, предявени са искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът разгледал спора по реда на глава ХХV ГПК, обявил, че ще се произнесе с решение на 03.12.2025 г., откогато тече двуседмичния срок за въззивно обжалване и с обявено на посочената дата решение уважил исковете. На 22.12.2025 г. ответникът подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, която първоинстанционният съд върнал като просрочена с определение от 12.01.2026 г. Този акт е потвърден с обжалваното в настоящето производство въззивно определение. Въззивният съд посочил, че според нормите на чл.316 и чл.315 ал.2 ГПК, по дела, разглеждани по правилата на бързото производство, съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, когато е изслушал устните състезания, от който ден тече срокът за обжалването му. Тези изисквания били спазени в случая. Съгласно Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 12/ 2012г., ОСГК, срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315 ал.2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл.7 ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315 ал.2 ГПК. В случая решението било обявено на 03.12.2025 г. /както съдът посочил в заседанието, в което изслушал устните състезания/, двуседмичният срок за въззивно обжалване на акта започнал да тече от 04.12.2025 г. и изтекъл към 17.12.2025 г. Подадената след изтичането му въззивна жалба правилно била върната от районния съд като просрочена. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол като „очевидно неправилен“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. В случая жалбоподателят не излага конкретни съображения, които могат да бъдат подведени към хипотезата на очевидна неправилност, във връзка с твърденията за наличие на такава е формулирал въпрос, който няма отношение към решаващите мотиви на въззивния съд. Поради това касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по формулирания правен въпрос, защото той не обуславят обжалвания акт. Въззивното определение е постановено по съображения, че съгласно задължително тълкуване на процесуалния закон от ВКС, срокът за въззивно обжалване е започнал да тече от деня на обявяване на решението, а не от деня на връчване на препис от него на страната. За това разрешение въпросът как следва да се връчи преписа няма никакво значение. По изложените съображения Върховният касационен съд