Определение № 91 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5033/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 19307/02.07.2014 г. на Е. И. Н. и А. Н. Н., чрез процесуален представител адв. К., срещу определение № 1858/24.06.2014 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 1340/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.05.2014г. по гр.д. № 364/2014 г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите излагат доводи за това, че с въззивното определение е разрешен в противоречие с практиката на Върховия касационен съд, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в определение № 168/25.03.2014 г. по ч.гр.д. № 92/2014 г., I ГО; определение № 843/17.12.2012 г. по ч.гр.д. № 629/2012 г., IV г.о.; определение № 348/07.05.2012 г. по ч.гр.д. № 156/2012 г., IV г.о. и определение № 397 от 29.06.2010 г. по ч.гр.д. № 176/2010 г., IV г.о., следния правен въпрос: „приложима ли е разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК при определяне цената на исковете по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК”. Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, поради невнасяне на дължимата държавна такса в пълен размер, съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, като е прието, че разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК не е приложима към настоящото дело, образувано по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот. За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК, въззивният съд трябва да се e произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото (обусловил е изводите на съда) и по отношение на който е налице някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Производството по делото е спряно с Определение № 651/11.09.2014 г. на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2014 г. Тълкувателно решение № 4 по т.д. № 4/2014 г. е прието от ОСГК на ВКС на 14.03.2016 г., поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Настоящият състав счита, че въпросът – „приложима ли е разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК при определяне цената на исковете по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК” е от значение за изхода на процесуалноправния спор, както и че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена с т. 1 б от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС. Съгласно тази практика разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК следва да се тълкува корективно, съобразно действителната воля на законодателя, като се прилага и за всички облигационни искове, при които цената на иска се определя по реда на чл.69, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочено е, че формулирането на разпоредбата на ал. 2 на чл. 71 ГПК между двете четения на ГПК при приемане на законопроекта за нов граждански процесуален кодекс, обаче, се е извършило по начин, който не отразява точната воля на законодателя, която е била да се запази действалият до отмяната на ГПК от 1952 г. режим на държавните такси не само по исковете за собственост, а и по всички искове, които по отменения ГПК са били таксувани върху една четвърт от данъчната оценка на имота- предмет на иска или на договора. Производството по гр.д. № 364/2014 г. по описа на Варненски районен съд е образувано по искова молба на А. Н. и Е. Н. по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 10135.3513.611 с площ от 853 кв.м., находящ се в [населено място], район М., [жк], местност „Шашкъна“, изповядан с нотариален акт № 5, том II, рег. № 6765 по дело № 147/2010 г. на нотариус И. О. с рег. № 561 в НК. Данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на разпоредителната сделка е в размер на сумата от 23 969,30 лв. С вносна бележка от 30.01.2014 г. ищците са внесли по банковата сметка на съда държавна такса в размер от 240лв. Първоинстанционният съд е приел, че с посочена вносна бележка не е внесена в пълнота дължимата държавна такса, с оглед на което е предоставил възможност на страните да внесат допълнителна държавна такса от още 718, 77 лв. – в размер на 4 % от данъчната оценка на имота. Доколкото ищците на са предприели съответните процесуални действия за изпълнение на указанията на съда за привеждане на исковата молба в съответствие със законовите изисквания за нейната редовност, Районният съд е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Мотивите изложени в определението на първоинстанционния съд, потвърдено с атакуваното въззивно определение са неправилни. Държавната такса за разглеждане на производството по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор с предмет вещно право върху недвижим имот се определя на основание чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 и чл. 71, ал. 2 ГПК в размер на 4 % върху ¼ от данъчната оценка на недвижимия имот – в процесния случай 23 969,30 лв. По така посочената формула държавната такса за разглеждане на гр.д. № 364/2014 г. на Варненския районен съд е в размер от 239, 69 лв. С вносна бележка от 30.01.2014 г. ищците са внесли държавна такса в пълния дължим размер, а именно - 240лв., поради което обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено, ведно с потвърденото определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото и делото следва да бъде върнато на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение