Определение № 598 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1337/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. И., представляван от адв. Г. Д., против разпореждане № 100/ 14.02.2023 г. по възз. гр. д. № 371/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба вх. № 13784/15.12.2022 г. срещу въззивно решение № 311/03.11.2022 г., постановено по същото дело. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, поради следното: За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че касационната жалба на Д. И. е недопустима, тъй като предмет на обжалване е въззивно решение, постановено в производство по чл. 127, ал. 2 СК по спор за упражняване на родителските права и режима на лични контакти с малолетното дете К. Д. И., което съгласно „императивната норма на чл. 280, ал. 3 ГПК” е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Съгласно текста на действащата разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) въззивните решения, постановени в производство по спор по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 СК за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с ненавършило пълнолетие дете подлежат на касационно обжалване, тъй като не само не са сред изчерпателно изброените решения по въззивни дела, неподлежащи на касационен контрол (в т.ч. - производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 СК), но и са измежду изрично изключените, за които касационният контрол е допустим („… с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс…“, когато към датата на обявяване на въззивното решение има ненавършило пълнолетие дете – чл. 280, ал. 3, т. 2, пр.4 ГПК). В случая предмет на обжалване е въззивно решение, постановено в производство по чл. 127, ал. 2 СК, за който спор законодателят е посочил, че се разрешава съгласно „чл.59, 142,143 и 144 СК“ (чл.127, ал.2, изр.1 СК), а решението „се обжалва по общия ред“ (чл. 127, ал. 2, изр. 2 СК). В предходна редакция на разпоредбата на чл.280 ГПК касационният контрол е бил изключен за въззивните решения, постановени в производство по чл. 127, ал. 2 СК (вж. – ред. на чл. 280, ал. 2, т.2 ГПК, обн. ДВ, бр.50/2015 г.), но необжалваемостта пред ВКС за тази категория производства е отпаднала с приетото изменение на процесуалния закон, обн. ДВ, бр.8/24.01.2017 г. От влизане в сила на сега действащата редакция на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК до подаването на настоящата касационна жалба са изминали повече от 6 години, поради което за настоящия състав на ВКС е неразбираемо посоченото от въззивния съд в диспозитива на решението му, че то не подлежи на обжалване, което очевидно не се дължи на техническа грешка, след като същият резултат е възпроизведен с мотивите и диспозитива на атакуваното разпореждане. Предвид изложеното, разпореждането, с което на основание чл. 286, ал.1, т. 3 ГПК е върната касационната жалба на Д. И. срещу решението по възз. гр. д. № 371/2022 г. на ОС – Стара Загора, като постановено в противоречие със закона следва да се отмени. Съобразно посоченото в разпореждане №390/29.03.2023 г. на председателя на ІІІ г.о., ВКС (л.27 от касационното дело), преписката по касационна жалба вх. № 13784/15.12.2022 г. на Д. И. И. следва да се докладва за образуване на производство по чл. 288 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение