Определение № 1137 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 523/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Г. като процесуален представител на Р. И. Д. от[населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /ВОС/ от 13.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 1575/2008г. и срещу постановеното на 22.ІV.2009г. допълващо първото решение. Ответницата по касационните жалби Г. С. Ж. от[населено място] е заела становище за недопускане на касационно обжалване на основното решение поради липса на основанията за това по чл.280 ал.1 от ГПК, а по отношение на допълнителното решение се сочи, че заявеното от Д. с подадената молба вх. № 18143/29.V.2009г. искане да се счита, че с подадената касационна жалба срещу основното решение на изложените в нея основания за допустимост и основателност на касационното обжалване се обжалва и допълнителното решение, не прави молбата касационна жалба срещу допълнителното решение, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба срещу основното решение е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. Т.н. “Молба”, подадена от Д. чрез процесуалния му представител адв.Г. на 29.V.2009г. /в указания преклузивен срок/, всъщност представлява касационна жалба срещу постановеното от въззивния съд на 22.ІV.2009г. допълващо /основното/ решение, съдържаща препращане към основанията за допускане на касационно обжалване и за касационно обжалване, посочени в първата жалба. По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ констатира следното: С атакуваните основно /поправено с решение № 1729/21.ХІІ.2009г./ и допълнително решения ВОС по въззивна жалба само на Г. Ж. е отменил решението на ВРС от 02.ІV.2008г. по гр.д. № 6261/2007г. в частта, с която е прогласено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената, и в частта, с която е предоставил на жената ползването на семейното жилище, находящо се в[населено място] м-ст “Т.” ул.”4-та” № 42, и е оставено без уважение искането й за предоставяне ползването на жилищна сграда в[населено място], м-ст “Г. Трака” № 1448, и вместо него е постановил друго, с което е предоставил на жената ползването на семейното жилище – жилищна сграда в м-ст “Г. Трака” № 1448, и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата с децата. За да постанови решението в частта относно ползването на семейното жилище, въззивният съд е приел, че семейството е живяло временно на квартира в м-ст “Т.” № 42, докато се построи собственото им жилище в м-ст “Г. Трака” № 1448. То е построено – едноетажна постройка със застроена площ 182.12 кв.м, напълно завършено и годно за обитаване, макар и да липсва издадено разрешение акт обр.16. С оглед на това и по аргумент от т.1 от ППВС № 12/1971г. семейно жилище е то, а не квартирата, в която страните са живели под наем. Без значение е дали фактически са живяли в него, щом като не би могло да бъде ползвано, докато не стане годно за обитаване. Взето е предвид, че е недопустимо да се предоставя ползването на имот, собственост на трето лице, тъй като в случая не са налице изключенията по чл.107 ал.3 и ал.4 от СК /отм./, че отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца е по-подходящо да стане в жилище, собственост на родителите им, отколкото в квартира, както и липсата на търпимост в отношенията между бившите съпрузи, което е пречка за разпределение на ползването, въпреки че в жилището има достатъчно помещения за това. В изложението на Р. Д. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба /която е срещу въззивното решение в частта относно вината за разстройството на брака и ползването на семейното жилище/, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за понятието “семейно жилище” в противоречие с ППВС № 12/1971г. р-л І, според което под “семейно жилище” законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла – деня на раздялата, и в противоречие с р-л ІІ т.10 от посоченото постановление, според което съдът разпределя ползването на семейното жилище, ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища, каквато е хипотезата в случая. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение само в частта относно ползването на семейното жилище /относно вината за разстройството на брака в изложението не се сочи същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по начин, попадащ в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 от ГПК/ и само по въпроса за понятието за семейно жилище, по който съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 12/1971г. Не е налице в случая противоречие и с р-л ІІ т.10 от това постановление, тъй като съдът е взел предвид по заключението на вещо лице, че жилищните и сервизните помещения в сградата не са обособени в отделни жилища и се налага общо ползване на някои от сервизните помещения. С оглед обусловеността на допълнителното решение от основното такова в частта относно ползването на семейното жилище, касационно обжалване следва да бъде допуснато и на допълнителното. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,