Определение № 336 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4930/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение27.04.2022 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.593/30.09.21 по г.д.№.431/21 на АС София. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 689,18лв. /шестстотин осемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Ц., упражняваща търговка дейност като ЕТ“Томи-Ренета Цекова“, срещу решение №.593/30.09.21 по г.д.№.431/21 на АС София - с което, след отмяна на решение №.260160/28.01.21 по г.д.№.828/20 на СГС, касаторът е осъден да плати на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД солидарно с „Рамдекс фууд“ЕООД съответно 30224,52лв. стойност на използвана незаплатена еленергия за периода 21.11.19-20.02.20, ведно със законната лихва считано от 11.05.20 до окончателното изплащане, и 4234,66лв. лихви за забава за периода 18.01.18-7.04.20, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „ЧЕЗ Електро България“АД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че между ЧЕЗ“Електро България“АД в качеството му на продавач и „Рамдекс фууд“ЕООД като купувач е сключен договор за продажба на еленергия за обект на адрес [населено място], [улица].3, представляващ работилница; електроснабденият имот е собственост на съпрузите П. К. и Р. Ц.; договорът за продажба е сключен, след като предишният титуляр на партидата - Р. Ц., която упражнява търговска дейност като ЕТ“Томи-Ренета Цекова“ и е един от собствениците-е подал декларация до доставчика и заявление за закриване на съществуващата партида с титуляр едноличния търговец; с декларацията е изразено съгласие за този имот да бъде открита нова партида с титуляр „Рамдекс фууд“ЕООД; приложен е бил и договор за наем на имота, сключен между собствениците му и дружеството. На 28.10.19 наемният договор е бил прекратен и доставчикът на еленергия е бил уведомен за това. По спорния въпрос дали след уведомяването договорът е продължил да съществува, въззивният съд е намерил, че отговорът е утвърдителен. Посочил е, че договорът е запазил действието си, тъй като от доказателствата не се установява да са предприети предвидените в Общите условия на договорите за продажба на еленергия на „ЧЕЗ Електро България“АД действия за неговото прекратяване, а от друга страна след тази дата до крайния момент, за който се претендира, че е била доставяна еленергия, не е сключван нов договор, въз основа на който да е била осъществена тази доставка. След прекратяването на договора собствениците на имота са поискали да им бъде открита нова партида и да им бъде доставяна електроенергия, но искането им не е било удовлетворено, като тези факти, респективно евентуално неправомерно поведение на доставчика в тази връзка, не променят извода, че договорът не е бил прекратен. При тези обстоятелства в процесния обект е консумирана еленергия на стойност 30224,52лв. и е начислена по партидата на първия ответника „Рамдекс фууд“ЕООД именно съгласно договора за продажба на еленергия от 24.03.16г. Същевременно ответницата Р.Цекова, упражняваща търговска дейност като ЕТ „Томи-Ренета Цекова“, отговаря за заплащането на претендираните суми на основание подписаната от нея на 24.03.16 декларация – в която е посочено, че с подписването й на основание чл.4 ал.3 ОУ деклараторът изрично се съгласява да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички задължения на лицето, за което е дадено съгласие да бъде потребител в имота. Налице е встъпване в дълг наред с основния длъжник на основание чл.101 ЗЗД-макар този дълг да не е съществувал към момента на подписване на декларацията, с която се поема задължението, законът не забранява поемане на бъдещо задължение /ЕТ валидно е поел задължение да отговаря наред с прекия купувач на електроенергията за заплащане на цената на същата при пораждане на такова задължение/; обстоятелството, че чл.4 пар.3 ОУ предвижда солидарна отговорност за задължения на потребител, който не е собственик на имота, да възниква и за собственика на същия само когато се касае за битово потребление на еленергия, не променя този извод /ОУ на договора за продажба на еленергия не изключват възможността такава отговорност да бъде поета и при продажба на енергия за стопански и обществени дейности и се прилагат тогава, когато не е уговорено друго - правното основание за такова задължение се намира в ЗЗД – чл.101/; представената декларация сама по себе си не е договор, но материализира изявлението на една от страните по него, като другата страна-кредиторът на лицето, за чието задължение деклараторът е заявил, че се задължава, е изразил своето съгласие първо като е изискал да има такава декларация и я е приел, и на следващо място като е предявил претенцията си за плащане към солидарния длъжник /договорът за встъпване в дълг е неформален, а и доколкото страните са търговци, за сключването на тази сделка се прилагат облекчените правила за търговски сделки – т.е. достатъчно е да има ясно изразено съгласие, каквото е налице предвид изричното писмено изявление от страна на длъжника и действия от страна на кредитора, от които се установява, че той е съгласен с встъпването в дълг от страна на втория ответник/. Възраженията, че доставчикът е действал недобросъвестно като не е прекъснал елзахранването на обекта след като купувачът е изпаднал в забава, са намерени за неоснователни. Посочено е, че същият има право, но не и задължение да направи това, и всяка страна по едно правоотношение сама преценява дали да упражни едно свое право или не. При тези обстоятелства е прието, че са налице предпоставките за осъждане и на Р. Ц., упражняваща търговска дейност като ЕТ“Томи-Ренета Цекова“, наред с първия ответник, да заплати солидарно процесните суми Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК. Формулира следните въпроси: 1.“Действителен ли е един договор по чл.101 от ЗЗД за встъпване в дълг, ако е сключен преди възникването на правоотношението, в изпълнение на задълженията по което се прави встъпването?“/опр.№.64/31.01.20 по т.д.№.489/19, І ТО, реш.№.50/ 26.06.20 по т.д.№.489/19, І ТО, опр.№.1142/ 19.08.09 по г.д.№.476/ 09, ІV ГО, реш.№.504/26.07.10 по г.д.№.420/09, ІV ГО/; 2. „Действителен ли е един договор по чл.101 ЗЗД за встъпване в бъдещи задължения, ако при сключването му размерът на тези бъдещи задължения нито е определен, нито е определяем?“; 3. „Дължи ли се на един кредитор обезщетение за вреди от неизпълнение на облигационно задължение, ако той, въпреки възможностите си да ги избегне като положи грижата на добрия стопанин, не го е сторил?“ /ТР 73/27.01.86 по г.д.№.43/85, ОСГК, опр.№.208/17.01.17 по г.д.№.2099/16, ІІІ ГО/; 4. „При спор между страните относно значението на действие на някоя от тях, окачествено от другата като волеизявление, и при изискването на чл.20 ЗЗД, следва ли съдът да прецени всички свързани с това действие обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност и да издири действителното значение на това действие и действителната воля на извършилата го страна?“ /реш.№.502/26.07.10 по г.д.№.222/09, ІV ГО, реш.№.546/23.07.10 по г.д.№.856/09, ІV ГО, и др./; 5. „Действителен ли е сключеният от предприятие с монополно или господстващо положение договор в нарушение на забраната по чл.21 т.4 ЗЗК: действително ли е поемането на солидарна отговорност с подписване на изискваната от ЧЕЗ декларация, включваща нарушение на чл.21 т.4 ЗЗК изявление за такова поемане?“/ТР 1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК, опр.№.336/28.04.16 по т.д.№.2524/15, ІІ ТО, реш.№.502/26.07.10 по г.д.№.222/09, ІV ГО, реш.№.546/23.07.10 по г.д.№.856/09, ІV ГО, реш.№.430/23.05.85 по г.д.№.287/85, ІІ ГО на ВС, реш.№.816/21.09.97 по г.д.№.884/96, І ГО, реш.№.51/11.03.81 по г.д.№.561/81, І ГО/; 6. „Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички приети по делото, допустими и относими към правния спор доказателства, както и всички относими доводи на страните съгласно чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК?“ /ППВС 1/53, т.3, ППВС 7/65, т.4, реш.№.69/9.07.15 по г.д.№.1582/14 и №.217 по г.д.№.761/10, ІV ГО и др./. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с шестия въпрос. Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране, да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и реално да прецени доказателствата заедно и поотделно, по вътрешно убеждение. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че въззивната инстанция не е обсъдила писмени доказателства и доводи във връзка с предходно влязло в сила решение между страните, с което предявените от „ЧЕЗ Електро България“АД установителни искове за ангажиране на солидарната отговорност на ЕТ наред с тази на „Рамдекс Фууд“ЕООД за задължения на последното към ищеца за предхождащ период – 23.03.17-19.07.17, са отхвърлени. Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
16- чл. 101 ЗЗД
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 20 ЗЗД
- чл. 79 ЗЗД
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 21, т. 4 ЗЗК
- чл. 101
- чл. 12
- чл. 280, ал. 2
- чл. 4, ал. 3
- чл. 4