Определение № 575 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 995/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор от Окръжна прокуратура [населено място], срещу решение №526 от 11.112013г по гр.дело № 675/2013г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 588 от 26.06.2013г на Врачански районен съд в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 5 000 лева, по иск на В. Г. В. на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че окръжният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС ,въпросът е за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост .Без в тази връзка да са изтъкнати обстоятелствата, които касаторът счита за необсъдени, се сочи противоречие на обжалваното решение с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК, изтъква се противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г и установената практика по чл. 290 ГПК. Приложени са решения №377 от 2010 по гр.д № 1381/2009 ІV г.о ,реш. №407 от 2010 по гр.д № 1273/2009г № 37 от 11.02.2009 на ВКС І г.о, реш. № 324 от 2009г на ІV г.о на ВКС, като основание се сочи критериият на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по същия въпрос, свързан с довода на касатора за липса на собствени мотиви във въззивното решение. В отговор ответникът по касационната жалба В. Г. В. оспорва основанията за допускане до обжалване и претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ. Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа въпрос,който да е свързан с преценката на конкретните обстоятелства, по конкретното дело. В обжалваното решение въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд ,който съд е обсъдил и изтъкнал въз основа на кои обстоятелства по делото обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в конкретно присъдения размер. Съответно е приложен чл. 272 ГПК, при което съдържание на обжалваното рашение не е даден повод за твърдение ,че въззивният съд е нарушил процесуалните си задължения в противоречие със задължителна за него практика, или че указани в задължителната практика конкретни относими обстоятелства по делото са оставени без обсъждане при определяне на обезщетението по справедливост. Не е налице противоречие с указанията по по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК Доводите за противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК също не се основават на конкретни съображения и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, между които и прецененото в конкретна степен засягане на неимуществената сфера на ищеца от незаконното обвинение. Въпросът в изложението на Прокуратурата не е привързан към конкретните ,вкл. процесуални предпоставки на решаващата преценка на съда, обективирана в обжалваното решение, а е израз на нейното блаткетно оспорване от жалбоподателя. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. На ответника по жалбата се следват разноски съгласно приложения списък Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.