Определение № 4677 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1726/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител Д. Д. - Д. в качеството й на държавен инспектор в ТО при ТД на КОНПИ, гр. Велико Търново, срещу въззивно решение № 92 от 03.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1229/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260005 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 20/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта му, в която съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) иск по чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от КОНПИ срещу В. Г. Г., чрез законните му представители Г. М. Г. и С. Е. П., за отнемане в полза на държавата на находящ се в гр. Б. апартамент със застроена площ от 74,89 кв.м., подробно описан в решението.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилен и незаконосъобразен съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че въззивният съд неправилно е приел, че в случая не е налице „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Софийският апелативен съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, като същите са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касаторът поставя следните въпроси:

1. Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

2. Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ средствата получени/изпратени чрез системи за бързи разплащания от/на трети лица без установено основание/произход, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

По тези въпроси касаторът сочи противоречие с Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, ОСГК; решение № 97/18.05.2018 г. по гр. дело № 3224/2017 г.; решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. по описа на ВКС, III-то г. о.

Не е постъпил отговор от ответната страна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с Решение № 6/08.01.2020 г. е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу ответниците Г. М. Г., С. Е. П. и В. Г. Г., тъй като е получено уведомление от Специализираната прокуратура за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 16/2017 г. по описа на СО - СП, пр. пр. № 187/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура на лицето Г. М. Г. за това, че в периода от неустановена дата през месец януари 2017 год. до 17.05.2018 год. в гр. София, на територията на страната и в чужбина е участвал в организирана престъпна група като с определение от 25.02.2019 год., постановено по нохд № 801/2018 год. по описа на Специализирания наказателен съд, е одобрено сключеното между Прокуратурата и обвиняемия споразумение, по силата на което Г. М. Г. е признат за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК. Съдът е посочил, че ответникът Г. М. Г. съжителствал на съпружески начала с ответницата С. П. от 2008 година, като от съвместното им съжителство е роден синът им - В. Г. – трети ответник в производството. Въззивният съд е приел за установени следните факти: през проверявания период (12.07.2008 год. - 12.07.2018 год.) ответникът Г. Г. се е разпоредил възмездно през 2010 година с притежаваните от него 1/6 идеални части от два недвижими имота в с. Н. срещу продажни цени съответно 3 250 лева и 1 500 лева; през 2015 година В. Г. чрез законните си представители е закупил апартамент в гр. Б. за 70 000 лева; през 2013 година ответникът Г. Г. е закупил л. а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, който продал през 2015 година; през 2013 година Г. Г. закупил лек автомобил марка „*“, модел „*“ за 400 лева, който не е наличен към края на периода; през 2015 година ответникът Г. Г. закупил л. а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, който продал през 2016 година. Въззивният съд подробно е посочил какви суми са получили ответниците Г. Г. и С. П. чрез платежните системи на „*“ АД и на „*“ АД, какви кредити са усвоили, какви банкови сметки са имали разкрити като за последните е отбелязано, че в края на проверявания период налични суми по тези сметки не е имало, нито налиични пари в брой. Въззивният съд е посочил и е приел за установена по делото информация относно доходите на проверяваните лица като се е позовал на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, а именно: доходите на ответниците за периода от 12.07.2008 г. до 12.07.2018 г. са в общ размер от 79 140,73 лева, формирани както следва: сумата 4 750 лева - доход, представляващ реална продажна цена към момента на отчуждаването на притежавани по 1/6 ид.ч. наследствени права на Г. Г. от два недвижими имота в с. Н. през 2010 год.; сумата 25 550 лева — доходи от продажба на 2 бр. МПС от Г. Г. през 2015 год. и 2016 год.; сумата 8 299,83 лева - получени суми от ответницата С. Г.а от трудова дейност; сумата 11 214,26 лева - получени от ответницата социални помощи за дете; сумата 3 619 лева - получени кредити с титуляри С. П. и Г. Г.; сумата 494,23 лева - налична сума по банкова сметка на С. П. към датата на започване на проверката - 12.07.2008 год.; сумата 25 132,42 лева - получена от ответницата от нейната майка В.а П. чрез доставчик на финансови услуги от трудова дейност в Р. И. през периода 2014 год. - 2018 год.; сумата 80,99 лева - доходи от продажба на дружествени дялове от ответника, получено застрахователно обезщетение от Г. Г. през 2010 год., както и лихви по банкови сметки на двамата ответници; разходите на ответниците през проверявания период са общо в размер на 137 974,28 лева, както следва: 106 939,32 лева - разходи за издръжка на домакинството на база публикуваните официални данни на сайта на НСИ и броя членове на домакинството през исковия период /12.07.2008 год. - 22.09.2009 год. - 1 лице; 23.09.2009 год. - 19.09.2012 год. - 2 лица и 20.09.2012 год. - 12.07.2018 год. - 3 лица/; 462,60 лева - разходи по обслужване на кредити и кредитни карти; 1 641,76 лева - разходи за публично-правни задължения; 1 708,60 лева - разходи за покупка на стоки на изплащане; 27 220 лева - разходи за придобиване на МПС /впоследствие отчуждени и неналични в края на проверявания период/; 2 лева - разходи за придобиване на дял в „***“ ЕООД. Съдът се е позовал на разрешенията, съдържащи се в ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК, поради което е приел, че от имуществото следва да се изключат неналичните в патримониума на ответниците в края на проверявания период: - имущество на обща стойност 500 лв., представляващо парична равностойност на вноски по банкова сметка на ответника Г. от трети лица, както и сумата в общ размер от 33 062,93 лева, представляваща получени средства от Г. Г. чрез системи за бързи разплащания от трети лица; - имущество на обща стойност 46 785 лева, представляващо паричната равностойност на изпратени средства на трети лица чрез системи за бързи разплащания от Г. Г.; - имущество на обща стойност 2 855,92 лева, представляващо паричната равностойност на получени средства от С. П. чрез системи за бързи разплащания от трети лица; - сумата 100 лева - изпратени средства от С. П. чрез системи за бързи разплащания на трети лица. Съдът е обсъдил възраженията във въззивната жалба, че същите следва да се включат при изчисляване на разходите през проверявания период като е приел тези възражения за неоснователни, тъй като изрично в ТР № 4/18.05.2023 г. на ВКС по т.д.№ 4/2021 г. на ОСГК е прието, че получените парични средства и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено имущество, неналични в края на проверявания период, не участват при определяне на размера на несъответствието. Въз основа на изложеното, въззивният съд е обобщил, че несъответствието между нетния доход на ответниците – 58 833.55 лв. и стойността на придобитото имущество за проверявания период на стойност 70 000 лв. /пазарна стойност на придобития недвижим имот/ не надвишава 150 000 лв. – т. е. при неустановяване на изискването за наличие на значително несъответствие, исковите претенции се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, поради което е потвърдил обжалваното пред него решение.

По допускане на касационното обжалване:

Поставените от касатора въпроси, независимо от начина им на формулиране и свързани с разпоредбата на § 1, т. 8 ЗОНПИ, касаят по принцип съдържанието на понятието "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и начинът, по който се извършва преценката от съда за наличието на „значително несъответствие“, поради което са обуславящи за решаващите правни изводи в атакуваното решение и са от значение за крайния изход на конкретния правен спор, т. е. осъществяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Спрямо тях обаче не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Посочените въпроси са получили своя отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 от същото е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т. 2 от горепосоченото тълкувателно решение, не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Според горепосочените задължителни разяснения, сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в партимониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, т.е. липсва предмет на отнемане, поради което и не подлежат на отнемане. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Ето защо водещата предпоставка за гражданска конфискация по ЗОНПИ е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в §1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен характер (чл. 107 ЗОНПИ), както е застъпвано последователно в практиката на ВКС, формирана включително след постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по правни въпроси в обсега на неговото прилагане (решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на Трето г. о.; решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698 /2021 г. на Четвърто г.о; решение №5 0007/2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на Четвърто г.о; решение № 140/2023 гр. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г.о; решение № 50004/2024 г. по гр. д. № 3649 /2020 г. на Четвърто г.о; решение №140/2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г.о; решение № 203/2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на Четвърто г.о; решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на Четвърто г.о на ВКС и др.). Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваните лица имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Съгласно легалното определение в § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. В решение № 522/2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г. на Четвърто г.о на ВКС е даден отговор и на въпроса за начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по специалните закони за гражданска конфискация. Несъответствие е налице, когато се установи, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ размер. Под несъответствие законът има предвид целия патримониум на проверяването лице към определен момент (началото и края на проверявания период), като съвкупност от оценими в пари (според придобиваната им стойност) активи (вещи и права) и пасиви. Когато придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство.

Атакуваното въззивно решение е постановено изцяло в съответствие с горепосочената практика на ВКС като решаващият правен извод за отсъствие на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е изведен въз основа на задължителените постановки на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС и формираната след него практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, посочена по-горе и обобщена като достижение на съвременната, отстранила предходни противоречия, съдебна практика.

Въззивното решение не противоречи на посоченото от касатора решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. по описа на ВКС, III-то г. о. Същото е постановено при друга фактическа обстановка, при която към началото на проверявания период ответниците са притежавали сумите от 50 лева и 78,51 лева – наличности по банкови сметки, а към края на проверката - проверяваните лица са притежавали суми над 170 000 лева – т. .е. с оглед постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение съдът е следвало да изследва техните приходи и разходи. В настоящото производство фактическата обстановка, установена от въззивния съд, е различна – в началото на проверявания период ответниците са разполагали със сумата от 494,23 лева - налична сума по банкова сметка на С. П. към датата на започване на проверката - 12.07.2008 година, а към края на проверявания период имуществото им се е увеличило със стойността на притежавания от ответника В. Г. апартамент в гр. Б. на стойност 70 000 лева – т. е. въззивният съд е приел, че увеличението не надхвърля посочения размер в §1, т. 3 ДР ЗОНПИ, за разлика от установеното по посоченото гр. д. № 704/2024 г. по описа на ВКС, III-то г. о., цитирано от касатора.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, което като краен резултат съответства на постановките на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС и формираната след него практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение