Определение № 10 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4/2024 г.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд-София-град (АССГ) и Софийски районен съд (СРС) относно съда, родово компетентен да разгледа иск на Е. Милев, с [ЕГН], от гр. София, [жк],[адрес], подаден на основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (Загл. изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) (ЗОДОВ) и чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ/Прокуратурата) за обезщетение в размер на 24 000,00 лева за вреди, причинени в периода от 02.09.2023 г. до 08.09.2023 г. от нарушение на чл. 6 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС/Хартата), чл. 5, §4 и чл. 13 от Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), и чл. 9, ал. 4 от Международен пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) на 16.12.1966 г., в сила от 23.03.1976 г. (МПГПП). С Определение № 41509/20.11.2023 г., постановено по гр. дело № 20231110151821/2023 г. по описа на СРС, съдът е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на АССГ. За да постанови този правен резултат, решаващият състав се е позовал на правилото, съдържащо се в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според което държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, и на нормативно предвидения в ал. 2.с.з. ред за разглеждане на тези производства, а именно – по АПК. Пред АССГ е образувано адм. дело № 496/2024 г. по описа на съда, приключило с Определение № 789/23.01.2024 г., с което на основание чл. 135, ал. 5, ал. 6 и ал. 8 АПК е повдигнат настоящият спор за подсъдност, като делото е изпратено на петчленен състав, формиран от трима представители на Върховния касационен съд и двама представители от Върховния административен съд, за определяне на компетентния съд. Приемайки, че в исковата молба не се съдържат твърдения относно вреди, причинени при и/или по повод административна дейност, а се претендират такива, произтичащи от действия, нарушаващи защитими права по ЕКЗПЧОС, на правозащитните органи, и по-специално – прокуратурата, то по аргумент от чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ искът се разглежда по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Възникналият между СРС и АССГ спор за подсъдност, предвид предписанието на чл. 135, ал. 5 АПК, следва да бъде разрешен от смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Сформиран по правилата на цитираната императивна правна норма, настоящият съдебен състав, за да се произнесе по спора, съобрази следното: Производството пред СРС е започнало по иск на Е. Милев, подаден на основание чл. 2в ЗОДОВ и чл. 4, §3 ДЕС, срещу ПРБ, съдържащ претенция за обезщетение в размер на 24 000,00 лева за вреди, причинени в периода от 02.09.2023 г. до 08.09.2023 г. от нарушение на чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС, чл. 5, §1, 4 и чл. 13 ЕКЗПЧОС, и чл. 9, ал. 4 МПГПП. В исковата молба са изложени твърдения за претърпени вреди в следствие на незаконно задържане. Ищецът твърди, че е подал жалба до Софийска градска прокуратура (СГП) с вх. № 7116/31.08.2023 г., в която е заявил искане да бъде освободен, т.к. е осъден неправилно по дело № 102/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд (АСНС) и КНОХД № 1018/2019 г. по описа на Върховния касационен съд. Твърди, че доколкото обвиненията, въз основа на които са поставени осъдителните решения на посочените съдилища, не са му били предявени надлежно, и предвид, че делото не е било изяснено от фактическа и правна страна, ищецът е бил незаконосъобразно задържан в описания период. Позовава се на чл. 6 ХОПЕС и чл. 5,§4 ЕКЗПЧОС, които му предоставят възможност да обжалва задържането си пред съда и да търси обезщетение за това. Мотивира становище, че прокуратурата му е причинила "жесток психически тормоз", нарушавайки правото му на свобода, сигурност и оправдани правни очаквания, както и на принципа на върховенство на правото, правовата държава и зачитане правата на човека, в резултат на което Милев е претърпял "болки и страдания, унижение, безизходица, безнадеждност, страх, ужас и отчаяние". Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица е изведена като основен принцип в чл. 7 от Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията). Условията и редът, по които се осъществява защитата на засегнатите правни субекти, са доразвити в ЗОДОВ. В предметния обхват на ЗОДОВ са включени няколко паралелни вида отговорности на държавата и общините в зависимост от характерните особености на вредоносния факт. В чл. 1 от закона е уредена отговорността за вреди, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията, в чл. 2 от същия - от дейност на правозащитните органи, в чл. 2а - от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в чл. 2б - от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и в чл. 2в – от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Предвид заявените претенции от Е. Милев, и по-специално позоваването на множеството разпоредби от различни нормативни актове в системата на правото на ЕС, очевидно приложима за определянето на реда, по който следва да бъде разгледан възникналият правен спор, е нормата на чл. 2в ЗОДОВ. Същата въвежда специална хипотеза, обхващаща случаите на причинени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като предвижда приложимост на реда по ГПК винаги, освен когато се касае за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ или когато същите произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. В случая предмет на иска безспорно не са вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. Затова, за да се прецени колизията между общите и административните съдилища, е необходимо да се провери дали дейността, от която се твърди да са произтекли вреди, не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Както е посочено в Тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК на Върховния касационен съд, и ОСС, I и II на Върховния административен съд, административната дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се осъществява от административни органи. Това следва и от заглавието на разпоредбата – "Отговорност за дейност на администрацията". Прокуратурата, от чиито действия се претендират вредите, не е административен орган, нито "администрация" по смисъла на закона. По аргумент от чл. 117, ал. 2 КРБ (в относимата редакция) прокуратурата е част от съдебната власт. Ето защо и дейността, която извършва, не може да се квалифицира като административна, а оттам и да подлежи на евентуално обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което на свой ред да предопредели родовата подсъдност на спора на административните съдилища. В този смисъл и при липса на изключенията, предвидени в чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, настоящата искова претенция следва да се разгледа по реда на ГПК, от съответния съд в системата на общите съдилища в Република България. Изложеното налага извод, че родово компетентен да разгледа спора по иска на Е. Милев, подаден на основание чл. 2в ЗОДОВ и чл. 4, §3 ДЕС, срещу ПРБ, съдържащ претенция за обезщетение в размер на 24 000,00 лева за вреди, причинени в периода от 02.09.2023 г. до 08.09.2023 г. от нарушение на чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС, чл. 5, §4 и чл. 13 ЕКЗПЧОС, и чл. 9, ал. 4 МПГПП, е гражданският съд, поради което делото следва да се изпрати на СРС по подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд