Определение № 316 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2015 г.
ВКСII гражданско отделение23.09.2015 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 4909/ 17.03.2015 год. на Д. Й. И. от [населено място], заявена чрез процесуалния му представител адв. Д. П. - АК Б. срещу въззивно Решение Nо V-2 от 23.01.2015 година постановено по В.гр.д Nо 2124/2014 година на ОС- Бургас, с което, е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 28 ал.3 СК/85г.- отм. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ........................... 2015 година, за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК. УКАЗВА на касатора Д. Й. И. задължението за внесе дължимата пропорционална ДТ от 30 лв. / тридесет лева/ по сметка на ВКС в срок от 7 дни от получаване на съобщението, като при неизпълнение, касационното производство подлежи на прекратяване. Указанията да се съобщят на касатора и защитата, като им се изпрати препис от настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 4909/17.03.2015 год. на Д. Й. И. от [населено място], заявена чрез процесуалния му представител адв. Д. П. - АК Б. срещу въззивно Решение Nо V-2 от 23.01.2015 година постановено по В.гр.д Nо 2124/2014 година на ОС- Бургас, с което, е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 28 ал.3 СК/85г.- отм. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл. 294 ал.1 ГПК е потвърдил Решение No 149 от 02. 08. 2013 год. по гр.д. 333/2004 год. на РС-Несебър, с което е отхвърлен иска на Д. Й. И. за признаване на по голям принос в обем на 2/3 идеални части от придобитото по време на брака на страните имущество, на основание чл. 28 ал.3 СК/85 отм. За да отхвърли иска, съдът е прие, че не са налице предпоставките на закона, тъй като въпреки по-високия доход и реализираните от съпруга -ищец приходи в семейния бюджет, ответницата е полагала дължимите за семейството и децата грижи в домакинството. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното неправилността на обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1. и т.3 ГПК с довод, че въпросите: за възможността второинстанционният съд, при повторно разглеждане на спора да възпроизведе в буквалния смисъл дори с едни и същи изречения мотивите, изложени в решението,постановено от друг състав на същия въззивен съд? и при пълно доказване доходите на единия съпруг, които многократно надхвърлят доходите на другия, следва ли да се отхвърли иска за по-голям дял от общото семейно имущество и това многократно надвишаване на доходите да не се отчете при преценка основателността на иска ? са разрешение от окръжния съд в противоречие с практиката на ВКС- Решение No 2131/84 год. на ВС- 2 г.о., ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и 1/2013год. на ОСКТК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация Л. И.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. на спазване на срока по чл. 283 ГПК и данните за характера на заявения иск. След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, посочените основания на т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и преценка в контекста на правния спор и данните по делото, настоящия състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, макар и не изцяло по въображенията и доводите на касатора. Съгласно приетите разяснения по т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС по въпросите на касационното обжалване, се прие, че при преценка на основанията за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС следва да допусне касационно обжалване при обоснования съмнения за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение. С разясненията по чл.1 се при, че изводите на състава на ВКС за допускане на касационно обжалване на подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд по гражданско дело, се подчиняват на преценката дали изведените от касатора материално или процесуално правни въпроси са разрешени в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика, или са въпроси, чието произнасяне се свързва с еднаквото и точно прилагане на законите и развитието на правото. Изключението, разгледано с ТР 1/2009 год. на ОСКТК на ВКС касае хипотези при които при преценката на състава на ВКС е породено съмнение за наличие на порок на съдебното решение, които засягат валидността и/или допустимостта на съдебния акт и за тези липсата на пороци съдът е длъжен да следи служебно. Като приема, че е налице именно такава хипотеза, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати по сметка на ВКС пропорционална ДТ в размер, равен на този за въззивното производство която в случая е 30 лв. / тридесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр, с чл. 280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
Цитирани разпоредби
11- чл. 288 ГПК
- чл. 258 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 287 ГПК
- чл. 289 ГПК
- чл. 294, ал. 1 ГПК
- чл. 28, ал. 3 СК
- чл. 1
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 280, ал. 1