Определение № 2897 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по допустима касационна жалба от Б. Т. Г., чрез адв. Е. З. от АК – Р., срещу въззивно решение № 90/24.02.2025 г. по в.гр. д. № 975/2024 г. на Окръжен съд - Русе. С касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно е неправилно, постановено в противоречие с материалноправния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, ал.1, т.3. Иска се отмяната му и делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който да проучи чуждото законодателство, в условията на които са придобити процесните моторни превозни средства. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпило писмено становище от ответника в касационното производство – О. П. К., чрез адв. Д. С. и адв. Д. И., двамата от АК – Р., в което са изложени съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното: Производството е по иск за делба, предявен от О. К. крещу Б. Г., във фаза по допускане на делбата. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 1044/18.07.2024 г. по гр. д. № 5640/2022 г. на РС – Русе, с което са допуснати до съдебна делба следните моторни превозни средства: 1/ лек автомобил марка „Ролс Ройс”, модел „Фантом”, рег. [рег.номер на МПС], рама № S., цвят небесносин металик; 2/ лек автомобил „Ламборджини”, модел „Хуракан”, рег. [рег.номер на МПС], рама № Z., цвят тъмно сив; 3/ лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „S550”, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., цвят бял, и 4/ товарен автомобил марка „Фиат”, модел „Дукато”, рег. [рег.номер на МПС], рама № Z., двигател № ..., цвят бял, между съделители и права: 3/4 ид.ч за Б. Т. Г. и 1/4 ид.ч за О. П. К.. За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства, че ищцата О. П. Т., род. 1972 г., е дъщеря на В. А. Г., с баща П. Т.. Установено е, че Б. Т. Г. и В. А. Т. са сключили граждански брак през 2001 г. в САЩ, за което е бил съставен Акт за сключен граждански брак №71/29.03.2021 г. съставен в гр.Русе, издаден въз основа на документ за брак от чужбина №75780/27.09.2001 г., се след което съпругата приема фамилното име на съпруга – Г., както и че през месец февруари 2021г. съпрузите са се установили трайно да живеят на територията на Република България и по – конкретно в гр.Русе, което е според съда е обичайното им пребиваване по смисъла на чл. 48, ал. 7 КМЧП. Не се спори, че Б. Т. Г. е имал двойно гражданство – българско и на САЩ, а съпругата е притежавала гражданство на САЩ. От представения по делото акт за смърт се установява, че В. А. Г. е починала на 30.05.2022 г. в [населено място] и е оставила за законни наследници ищцата, нейна дъщеря, и преживял съпруг- ответника. Въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд за приложимост на българското право, като е съобразил разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от КМЧП, според която наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. По спорния по делото въпрос дали процесните автомобили, придобити през периода, през който наследодателката на страните и ответника са били в граждански брак, са придобити със средства на ответника и са негова изключителна собственост, е прието следното: В голяма част от представените регистрационни талони на автомобилите изрично като собственици са записани Б. Г. и В. Г.. Съгласно Учредителния акт на фирма Агура Хилс Марбъл и Гранит, учредителите на корпорацията са Б. Г., В. Г., Е. П.- л.116. Те тримата са и директори на фирмата. В съдебно заседание на 27.02.2024 г. Г. е заявил, че В. е била на работа като секретарка и е разяснил какви са били нейните задължения – приемала клиенти, продавала материали, събирала чековете и ги носела на счетоводителя, осребрявала чекове, но след негово съгласие. Поради това въззивният съд е заключил, че дори да се приеме, че вноските за автомобилите, които са купени на лизинг, са средства от фирмата, това не изключва приноса на В. Г. в дейността на дружеството и за кумулиране на тези средства. В искането на Б. Г. и В. Г. до Директора на ТДД-Русе за внос с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество, съпрузите сочат, че описаните автомобили и имущество в контейнери, са техни лични. Данни за това, че превозните средства са на физическите лица, се съдържали и в митническите документи. По отношение на т.а.Фиат, въззивният съд е приел, че макар да е установено от приетия препис от н.а. № 43/18.05.2021 г. на нотариус № *, че ответникът е продал свой наследствен имот за сумата 120 000 лв., не са събрани доказателства част от тези средства да са вложени за закупуването на този автомобил. С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, са поставени въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по които се твърди противоречие с посочена практика на ВКС/ВС, както следва: 1/ Внасянето нa процесните моторни средства в България изключвa ли международния частно правен характер нa семейно-правните отношения между съпрузите и режима на придобиването нa вещите, предмет нa делбата към релевантния момент на придобиването? 2/ Цитираният в мотивите на съда чл.89 ал.1 от KMЧП относно наследяването на движимите вещи има ли пред вид имуществените отношения между съпрузите с оглед възниквaнeтo на семейната имуществена oбщнoст и изключва ли задължението нa съда да изследва и анализира фактите относно момента нa придобиването им и произходът на парите? 3/ Нормата на чл.89 ал.1 от KMЧП изключва ли приложението и действието на чл. 65 ал.1 и чл. 66 oт KMЧП и последните две норми зaдължaвaт ли съда в конкретния казус да изследва приложимото чуждо законодателство към релевантния момент на придобиването нa вещите, кoeтo съдът oткaзa да направи? 4/ Допуснал ли е съдът нарушение на съдопроизводствените правила, кaтo без да е провел процедура по изясняване нa чyждoтo законодателство, в случая това нa щата Калифорния, oтнocнo материалната доказателствена сила нa чуждестранното свидетелство за регистрация на MПC спрямо отразеното в него относно собственика на МПС, се позовава на издадените талони на името на двамата съпрузи? Твърди се противоречие по горните въпроси с практиката на ВКС обективирана в Решение № 23/10.12.2019 г. по гр.д.№ 3808/2017 г., ІІ г.о., Решение № 156/ 21.01.2020 год. по гр.д. № 336 / 2019 г. на II – г.о., Решение № 36 / 07.05.2019 r. по гр.д. № 2677 / 2018 г. II – г.о., Решение № 233/22.01.2013 г. пo т.д. № 914/2011 г., Решение № 93/ 03.10.2023 r. по гр.д. № 339/2023 г. на IV – г.о. 5/ Допустимо ли е съдът дa приема в делото зa делба зa установено принос на съпруга-несобственик в дейността и кумулирането нa средства в дружеството на съпруга-собственик със 100% нa капитала, без да е провеждан иск по чл. 30 oт CK и наличие на решение със сила на присъдено нещо, установяващо видa и размера нa приноса му? 6/ Нарушил ли е материално - правните норми съдът, като приема, че евентуален доказан принос нa съпруга-несобственик поражда права на собственост дялове и имущество, a не облигационни вземания? 7/ Разполага ли нacлeдникът - cъдeлитeл със caмoстoятeлeн иcк дa дoкaзвa npинoc на наследодателката в дружеството нa съпруга - собственик на дружеството, с чиито средства са придобити процесните вещи без да е конституиран кaтo cтpaнa-наследник във висящо производство по чл.29 от CK? 8/ Законосъобразен ли е извoдът нa съда, че участието нa наследодателката като учредил на дружеството, чийто собственик на кaпитaлa със 100 % е съпругът, както и назначаването ѝ нa трудови договори нa различни длъжности в дружеството пораждат правото ѝ на собственост върху чaст oт дяловете и имуществото нa кaпитaлoвoтo дружество? 9/ Правопораждащ и преобразуващ фaкт за собственост ли са митническите декларации, подписани в една административна процедура и пред административна институция, каквато е Агенция „Митници“? Сочи се противоречие по въпросите № № 5-9 с практиката на ВКС по ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2014 г., ТР № 2/27.12.2001 г. по тълк.д.№ 2/2001 г., Решение № 50116/20.01.2023 г. по гр.д.№ 422/2022 г. на ІІ-ро г.о., определеине № 278/04.05.2016 г. по гр.д.№ 1106/2016 г. на І-во г.о. Твърди се и очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, тъй като не е изследвано чуждото законодателство, в условията на което са придобити процесните моторни средства. Извършената преценка по чл. 280 ГПК, сочи, че въззивното решение не подвига съмнение за нищожност или недопустимост. Предвид мотивите на въззивния съдебен акт, доводите и възраженията на страните, събраните доказателства и оплакванията в касационната жалба, настоящият касационен състав намира, че е обоснована от касатора предпоставката за допускане на обжалването в частта, в която е допусната делба на три от моторните средства - тези по пункт 1, 2 и 3 от дадената номерация в началната част на настоящето определение и придобити в чужбина, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставения въпрос № 4, уточнен от касационния съд (съгласно правомощието т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК), така: Длъжен ли е съдът да установи съдържанието на чуждото право oтнocнo материалната доказателствена сила нa чуждестранното свидетелство за регистрация на MПC спрямо отразеното в него относно собственика на МПС ?, за преценка съответствието му с цитираната от касатора практика. Това прави безпредметно произнасянето по другите поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. по основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, на тази част на въззивното решение. По отношение допусната делба на т.а. Фиат - под № 4 от горната номерация, липсва основание за допускане касационното обжалване, защото той е придобит в България, и нито един от поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК не се отнася до извода на въззивния съд, поради който делбата на този автомобил е допусната, което ги лишава от изискването за обуславящ въпрос и сочи на липса на общо основание за селекция на тази част на въззивното решение. Не се констатира и очевидна неправилност на извода на въззивния съд по отношение делбата на този автомобил, за който е прието да не е доказано влагане на парични средства с извънбрачен произход, като правилността на този извод не подлежи на проверка във фазата по чл. 288 ГПК. Касаторът дължи внасяне на държавна такса в размер на 40 лв., превалутирана сумата на на 20,45 евро съгласно ЗВЕРБ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.,