Определение № 4758 от 22.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4310/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Б. срещу решение № 679 от 27.05.2024г. по в.гр.д. № 3227/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №298/20.10.2023г. по гр.д. № 1150/2022 г. на Районен съд - Карлово, с което е изнесен на публична продан следния делба апартамент с площ от 77.43 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри находящ се в [населено място], с адрес на имота: [населено място], п.к. ***, [улица], ет.***, ап.***, ведно с прилежащото му избено помещение № ***и 1.268% идеални части от общите части на сградата, при първоначална цена от 76 000.00 лева, като след извършване на проданта, получените суми се разделят, както следва: 1/20 ид.ч. за Д. С. Г.; 14/20 ид.ч. общо за Д. С. Г. и П. Ц. Г. в режим на СИО и 5/20 ид.ч. за Т. Б. Б., като Т. Б. Б. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Карлово държавна такса в размер на 760, както и и да заплати на ищците и направените разноски за вещо лице в размер на 100 лв. С касационната жалба е поискано прекратяване на производството и обезсилване на постановените по делото решения. Поддържа се нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са съображения, че е нарушено неприкосновеното право на собственост на касатора, гарантирано от Конституцията на Република България. Поддържа се, че чл. 34 ЗС е неприложим, че с постановения акт съдът отчуждава собствения му имот, че в случая не е налице виновно неизпълнение на уговорки с ищците, каквито уговорки няма. В срок не е постъпил отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за делба, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение №5/05.01.2023 г., постановено по делото е допусната делба на процесния апартамент. Съдът е приел, че доводът във въззивната жалба, че делбата е незаконна като основана на измама, защото жалбоподателят не е подал молба за делба, тъй като е съсобственик на имота и не желае имот да бъде делен, не може да се разглежда в настоящето производство по отношение на влязлото в сила решение по допускане на делбата с оглед разпоредбата на чл.297 ГПК, според която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ, както и чл.299 ГПК, според който спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван. Въззивният съд е изложил и мотиви, че всеки съсобственик има потестативно право на делба, съгласно чл.34 ЗС, където е казано, че всеки съсобственик може /дори въпреки противна уговорка/ да иска делба на общата вещ. Относно способа за извършване на делбата, въззивният съд е посочил, че от заключението на в.л. Й., се установява, че процесният имот е неподеляем.В първото по делото заседание след допускане на делбата страните не са направили претенции за възлагане на делбения имот. Освен това съгласно ТР №1/19.05.2004 г. по т.д.№1/2004 г. на ВКС, ОСГК, при комбинирана /смесена/ съсобственост, каквато е в случая, недвижимият имот не може да се възлага в дял на съделител. Съгласно чл.348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан. В заключение е направен извод, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне имота на публична продан. С оглед тези мотиви на съда не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че допускането на въззивното решение до касационно обжалване би спомогнало за развитие на правото, предвид поддържаните от касатора доводи, че с принудителното изнасяне на имота на публична продан се нарушава конституционно гарантираната неприкосновеност на частната собственост. Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което и касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да се допуска. Не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото по приложението на чл. 34 ЗС и чл. 348 ГПК е налице трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване и с която въззивният съд се е съобразил. Не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Следва да се отбележи, че при предявен иск за делба от един от съсобствениците, съдът е длъжен да разгледа спора, като допустимостта на производството не е предпоставена от съгласието на всички съсобственици и съответно противопоставянето на някой от съсобствениците на извършването на съдебна делба не води до недопустимост на постановения съдебен акт. Ето защо и доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора доводи сочат на несъгласието му с приетото от въззивния съд по съществото на спора, което несъгласие с изводите на въззивния съд не може да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Твърденията на касатора, че разпоредбата на чл. 34 ЗС е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.17, ал.4 от Конституцията на Република България, също не могат да послужат като обосновка за допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Правата на всеки един от съсобствениците са защитими от закона и несъгласието на един от съсобствениците с прекратяване на съсобствеността няма за последица препятстване правото на останалите съсобственици да поискат такова прекратяване, защото това би съставлявало ограничаване правото на собственост. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение