Определение № 110 от 24.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 943/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение24.03.2022 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 20290/12.11.2021 г. на М. Д. М. срещу определение № 2506/28.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2094/2021 г. на Апелативен съд София и прекратява производството. ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на И. И. М., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Й. Б. от АК-С., сторените разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх.№ 20290/12.11.2021 г. на М. Д. М. срещу определение № 2506/28.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2094/2021 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава разпореждане от 31.12.2020 г. по в.гр.д.№ 12213/2020 г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от него въззивна жалба против решение от 05.03.2020 г. по гр.д.№ 72373/2018 г. на Софийски районен съд в частта относно прекратяване на брака. От И. И. М. чрез адвокат Й. Б. от АК-С. е подаден писмен отговор с доводи за недопустимост на частната жалба, а по същество - за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване поради следните съображения: Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл.280, ал.3, т.2 ГПК (изм.ДВ, бр.86 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове, с изключение на въпросите по чл.59, ал.2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. С обжалваното определение се потвърждава разпореждане на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба на М. Д. М. в частта, в която се прекратява брака му с И. И. М., тъй като съгласно чл.325 ГПК решението а развод влиза в сила дори да се обжалва само в частта му относно вината /както в случая/, но решението по брачните искове е изключено от касационен контрол, поради което и подадената частна жалба е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК. От И. И. М. чрез адвокат Й. Б. от АК-С. са поискани разноски в производството, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.02.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение