Определение № 389 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2413/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество ЗАД „Армеец“АД- [населено място] е обжалвано решение № 169 от 10.07.2019 г. по в.т.д. № 334 /19 на Апелативен съд-В., ТО, І с-в, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение 05.04.2019 г. по т.д. № 1315/2018 г. на В., касаторът е осъден да заплати на ищеца И. Д. С. на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от още 31 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Н. П., негова майка, като следствие от ПТП на 23.07.2014 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 23.07.2014 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие/ПТП/ в [населено място] в следствие на виновно поведение на Ж. В. В. като водач на МПС-признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №1287/16 на ОС-Варна. Лекият автомобил, управляван от виновния за ПТП водач е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество.В резултат на последното са причинени тежки телесни увреждания/ гръбначномозъчна травма с притискане на гръбначния мозък и обездвижване на долните крайници/ на Т. Н. П., на 70 години, в следствие на което същата е развила двустранна огнищна бронхопневмония, довела до дихателна и сърдечносъдова недостатъчност и причинила смъртта й девет месеца по-късно. При определяне на размера на дължимото обезщетение на ищеца-син на починалата, са взети в предвид силната емоционална привързаност между двамата, мъчителния продължителен период до настъпването на смъртта, на който ищецът е бил свидетел и средния размер на обезщетенията за смърт на родител и е преценено, същият възлиза на 130 000 лева. По отношение възражението на ответника за съпричиняване на уврежданията от страна на самата пострадала са изложени съображения, че такова е налице до 30%, доколкото самата пострадала, преминавайки кръстовището на червен сигнал на светофара и без възможност за незабавно изтегляне от кръстовището е допринесла с поведението си за настъпване на ПТП. Изложени са съображения, че виновното поведение на пострадалия, изразяващо се в управление с 127 км.ч. при ограничение до 50 км.ч., и при предприета пред кръстовището маневра изпреварване от лява в дясна лента и без възприемане автомобила на пострадалата, е в грубо нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. По причина на изложеното е определен размер от 91 000 лева, като са присъдени 31 000 лева допълнително към присъдения размер от 60 000 лева от първоинстанционния съд. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи наличие на хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според определение на ВКС,Второ т.о.№ 97/02.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 221/18, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за неправилна преценка на обстоятелствата от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Подобни пороци не могат да бъдат констатирани само от съдържанието на съдебния акт, а предполагат нов анализ на целия доказателствен и фактически материал по делото. По изложените съображения, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“,визирана от законодателя като основание за допускане до касация. Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1,т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до: задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и при наличие на противоречие между тях да кредитира заключението на вещото лице, за задължението на съда да изложи мотиви по тези въпроси, както и по какви критерии се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост и следва ли при съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД да се съпоставя поведението на делинквента с това на пострадалия. Така посочените въпроси не са обуславящи изхода по конкретния спор, тъй като не биха променили изхода по него по следните съображения: Въпросът за непълно обсъждане на доказателствата от съда и за игнориране противоречие между тях, се основава на оплаквания за процесуални нарушения, каквито не са допуснати от страна на съда. По отношение на значението на заключението на в.л., като доказателство по конкретното дело, то следва да се има в предвид, че фактическите изводи на съда се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства: свидетелски показания, съответни експертни заключения и писмени доказателства, а не само на обясненията на в.л. в открито съдебно заседание. Последното води до извода и за необуславящия характер на въпросите за това, по какви критерии се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост и следва ли при съпричиняване да се съпоставя поведението на делинквента с това на пострадалия. От изложеното следва, че жалбоподателят не е формулирал въпроси по чл.280 ГПК, имащи характер на обуславящи изхода по конкретния спор и следователно не е обосновал основание за допускане до касация/ така т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. По отношение на разноските: Не се представя списък на разноските от страна на ответника по КЖ, нито се установява направата на такива в настоящото производство. С оглед изложеното, съдът