Определение № 3155 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1405/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Б. срещу решение № 399/23.11.2023 г. по в.т.д. № 443/2023г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 133/19.04.2023 г. по т.д. №327/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният по чл.124 от ГПК иск от касатора срещу „Пенита“ООД и П. С. Г. за признаване за установено, че всички решения на Общо събрание на съдружниците, обективирани в протокол от 20.01.2021 г., са нищожни и е прекратено производството по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарущения на съдопроизводствените правила, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Твъди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба „Пенита“ООД и П. С. Г. не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че на 20.01.2021 г. са били взети решения на Общо събрание на съдружниците в ответното дружество, обективирани в процесния протокол, а именно: продължаване дейността на дружеството като ЕООД, поемане на дружествените дялове, притежавани от починалия съдружник - 45 дяла от капитала на дружеството с номинална стойност 100 лв. всеки и обща номинална стойност 4 500 лв., изплащане на паричната равностойност на дяловете на починалия съдружник на наследниците му съгласно баланс към 31.12.2020 г., освобождаване от членство в дружеството на починалия съдружник, поради смъртта му, освобождаване от длъжност на досегашния управител Б., избор на нов управител Г., промени в адреса на управление на дружеството, нов дружествен договор, отразяващ настъпилите промени, като се задължава управителя да предприеме необходимите правни и фактически действия за вписване на така приетите решения в Търговския регистър. Било е спряно вписването в търговския регистър на обстоятелствата, подллежащи на вписване. ПАС е посочил, че ищецът е твърдял, че така взетите решения от съдружника П. Г. са нищожни, поради противоречието им с разпоредбите на ТЗ и с клаузите на дружествения договор, което според него води до извод за липсата на взети решения от Общо събрание на съдружниците, респ. е аргумент за тяхната нищожност. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.124 ГПК за прогласяване на нищожност на взети от ОСС решения, че ищецът е вписан в ТР управител на ответното дружество и същият няма качеството на съдружник. Относно решенията на Общите събрания на търговските дружества, респ. на едноличния собственик на капитала, които са от компетентността на Общото събрание на такива дружества, въззивната инстанция се е позовала на разясненията по ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС: Те не следва да бъдат разглеждани като сделки по ЗЗД. По тази причина при преценката за законосъобразността им са приложими единствено специфичните критерии въведени от ТЗ, а не общите такива за нищожност и унищожаемост по ЗЗД. От страна на законодателя в ТЗ изрично за нищожност на решенията на Общото събрание на търговско дружество с ограничена отговорност, каквото е ответното, се говори в разпоредбите на чл. 75 от ТЗ и чл. 137, ал.5 от ТЗ. Нищожността на решенията на някои от посочените по- горе основания може да се установи чрез предявяване на самостоятелен иск, който не е органичен със срок, като активно легитимирани лица да го проведат, ако имат правен интерес, са както членовете на дружеството, така и трети лица. Според ПАС в случая исковата молба е била предявена от трето лице, което не е член на ответното дружество, а негов управител, поради което следва да се прецени правният му интерес, явяващ се положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска. Преценката следва да се направи спрямо конкретните факти и обстоятелства, твърдени от ищеца в исковата молба. Въззивният съд е посочил, че действително, едно от атакуваните с исковата молба решения е за освобождаването на ищеца като управител, наред с останалите за поемане на дяловете на починалия съдружник, за преобразуване на дружеството в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, за нов управител и др.промени, които са посочени по-горе в решението. Тези решения са взети от оставащия единствен съдружник в дружеството и по своята същност са решения на едноличния собственик на капитала. ПАС е изложил съображения, че управителят има само имуществени права, които може да търси единствено на плоскостта на прекратения договор за управление. Поред ПАС това би могло да рефлектира евентуално върху имуществената му сфера и би могло да мотивира интерес от осъдителна претенция за обезщетения, неустойки и т.н. при определени предпоставки. При тази уредба, той няма интерес от предявяване на иска за нищожност. Не може да влияе на едноличния собственик на капитала при взимането на решения, които са от неговата компетентност. Описаните действия и поведението на едноличния собственик на капитала нямат значение в случая. С оглед гореизложеното е заключил, че исковата прeтенция се явява недопустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Могат ли наследниците на починалия съдружник да наследяват членственото му правоотношение в дружеството?; 2/Притежава ли управителят на ООД, в случаите когато не е съдружник, легитимация да предяви иск за установяване нищожност на решение за освобождаването му като управител, взето от ОС на съдружниците? Въвежда се следните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване: по първи въпрос - на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, без да посочва такава; по втори въпрос - на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС по ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС, евентуално по осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Не е налице изпълнение на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на първия въпрос, тъй като изводите на ПАС за недопустимост на иска са обосновани от преценка, че липсва правен интерес за управителя на ООД, който не е съдружник в него /т.е. явява се трето лице/, да предяви иск за нищожност на конкретно взети решения от едноличния собственик на капитала. Фактите относно настъпила смърт на единия съдружник в дружеството и последиците от това са коментирани от въззивния съд единствено за пълнота при установяване на фактическата обстановка, но нямат отношение към релевантния за допустимостта на иска по чл.124 ГПК проблем за наличието на правен итерес у трето лице да предяви иск за прогласяване нищожността на тези решения. По втория правен въпрос е налице създадена съдебна практика. Според цитираното от ПАС и от касатора ТР № 1/2002г. на ОСТК на ВКС активно легитимирани да проведат самостоятелен иск за установяване нищожност на решение на ОС са както членовете на дружеството, така и трети лица. Но изрично и за двете категории ищци е посочено процесуалното условие по чл.124, ал.1 ГПК – наличие на правен интерес от установителния иск. ТР не може и не обхваща конкретиката на отдените дела, в рамките на които всеки ищец е длъжен да посочи конкретни факти, които да обосноват извод за наличие на такъв интерес. Освен това в сходна хипотеза е постановено решение № 311/06.02.2019 г. по т.д.№ 2742/2017г. на ВКС, II т.о. по предявен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено като несъществуващо обстоятелство на заличаването на управител на ООД, който не е съдружник. Същото споделя разрешението в решение № 234/ 23.12.2016 г. по т.д. № 54/ 2016 г. на ВКС, I т.о., че по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНС, предявен от трето лице, преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца. В решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на ВКС, I т.о. е разгледана хипотеза, в която освободеният управител на търговско дружество, не е съдружник в него, а притежава дялове в друго дружество, собственик на капитала на първото дружество, като е прието, че освободеното като управител лице няма правен интерес от предявяване на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с вписванията в търговския регистър, касаещи, както заличаването му като управител, така и за вписването на друг управител на същото дружество. Мотивирано е, че лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ „право” да бъде управител. Правото на участие в управлението на дружеството по смисъла на чл.123 ТЗ, принадлежи на съдружниците, а не на управителя, който не е съдружник. Правата на управителя, който не е член на дружеството, произтича от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки, като законодателно уредена е в чл.141, ал.4 ТЗ свободната преценка на ОСС да освободи управителя, оттегляйки овластяването му /дадения мандат/ по всяко време, без тази преценка да е обвързана с основания за освобождаване – така и решение № 247 от 11.01.2013г. по т.д. № 46/2012г. на ВКС, II т.о. В заключение даденото в цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК разрешение е, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време в хипотезата, в която управителят не е съдружник, като правният интерес от предявяване на иск по чл.124 ГПК за нищожност на взето решение на ОСС в този смисъл не може да бъде обоснован единствено с качеството на управител на дружеството и с „липсата на друг път на защита”. Не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът не обосновава хипотеза на необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и че приложимият закон е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането му или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Не се установява хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Посоченото основание касаторът навежда с доводи, касаещи по същество основателността на иска по чл.124 ГПК, каквото произнасяне въобще не е направено от ПАС, тъй като той е приел предявеният иск за недопустим. Констатацията за липса на правен интерес не е направена при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, при явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, и при нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството от въззивния съд. Поради което ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение