Определение № 1063 от 13.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №78/20.03.2015 г.,постановено по въззивно гр.д.№835/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №73/29.10.2014 г на Добричкия районен съд по гр.д. №5285/2013 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. Б. Й. иск за лишаването й от родителски права по отношение на детето Д. К. Г.. Касаторът представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК Ответницата по касационната жалба-М. Б. Й. оспорва наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът е формулирал три процесуалноправни и един материалноправен въпрос, които обаче не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не са обусловили изхода на конкретния правен спор. Така пред съда не е стоял въпроса, след като е предявен иск за лишаване от родителски права, дали може служебно да се произнесе с решение за ограничаване на родителските права / въпрос №1/. Такъв довод не е навеждан и в рамките на цялото производство. Например във въззивната жалба след като първоинстанционният съд е отхвърлил иска за лишаване от родителски права. Въпросите, поставени като №3 и №4, а именно: №3”Представлява ли допустимо по закон доказателствено средство експертно становище на специалист, изготвено за нуждите на друго дело между същите страни” и №4”Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че родителят ,чието лишаване от родителски права се иска, не е изслушан”, не са обусловили изхода на производството и поради това, че по делото е назначена и изслушана съответната съдебно - психиатрична експертиза, която е дала отговор на релевантните за решаването на спора въпроси /въпрос №3/.На пропуска да бъде изслушан от съда като процесуално нарушение може да се позовава родителят, за който се иска да бъде лишен от родителски права ,доколкото неговото право да бъде изслушан е било нарушено/ въпрос №4/, а такова оплакване същият не е релевирал в рамките на производството. Поставеният материалноправен въпрос: „Кои са критериите за определяне кога поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето”е формулиран общо и без връзка с приетото от съда по конкретното дело. По изложените съображения съдът счита, че не е изпълнена основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване, а именно формулирането на правни въпроси, които имат обуславящ за изхода на делото характер, което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска / виж т.1 ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. ОСГТК/. Независимо от това следва да се посочи, че допълнителният критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, който касаторът визира във връзка с въпросите под № 1 и №3 е посочен бланкетно без каквато и да било обосновка. Същевременно посочената задължителна практика във връзка с въпрос №2 / Р №209/06.04.2010 г по гр.д. №4468/2008 г. ІV г.о. ВКС/ не обосновава изводи различни от направените с въззивното решение, доколкото е прието, че лишаване от родителските права е крайна мярка, която се налага при цялостно неизпълнение на родителски задължения. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение, не следва да се допуска Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.