Определение № 386 от 20.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1491/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по жалба на Б. С. К., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 207 от 20.05.2021 г. по в.ч.т.д. № 166/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което жалбата на К., в частта й, срещу определение № 25 от 03.02.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на Окръжен съд – Русе за назначаване на особен представител на ответника „Интертранс -21” ООД, [населено място], е оставена без разглеждане, а разпореждането на ОС - Русе от 15.03.2021 г., с което е оставено без уважение искането на Б. К. за конституирането му като съищец по делото, е потвърдено. Жалбата има характер на частна в първата посочена част от атакуваното въззивно определение, и на частна касационна – във втората част. Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на атакуваното въззивно определение, с искане за неговата отмяна. В самата жалба, а и в отделно изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.2 и предл.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Следва ли правният интерес да се определя като евентуална материална възможност за различен съдебен акт или следва да се приеме стриктно нормата на закона, доколкото всяко едно изменение на състава на дружеството има пряко отношение към членствените отношения, доколкото същността на бизнеса е акумулирането на възможности и строго целево ориентиране на корпоративната структура, в т.ч. и въпросите за дивиденти, за съсобственост и използване на активите и конкретно гарантиране на пълното установяване на фактите касателно бъдещото съдебно решение, ограничаване възможностите за злоупотреба от страна на управителя, и от страна на особен представител, а с това и стабилност на търговския оборот и корпоративната сигурност”; 2. „Следва ли да се отрича правният интерес от отхвърляне на иска за отмяна на решенията на ОС, като вид негативен правен интерес на иск, т.е. отрицателен установителен иск, както и пряко свързано с правото за предявяването на други инцидентни установителни искове досежно членствените правоотношения, различен от конституционния /конститутивния- бел.на настоящия състав/ иск на ищеца за отмяна на решението на ОС, доколкото именно справедливото конкуриране на аргументите за оставяне в сила или отмяна на решението на ОС, известни в детайли единствено на членовете на дружеството, гарантират пълното и цялостно защитаване както на интересите на дружеството, така и интересите на чуждестранните инвеститори и на всеки един съдружник, особено при предположение за икономическо доминиране и злоупотреба с управлението и активите на дружеството, доколкото обратното означава даване на възможност на икономическо надделяване над справедливото прилагане на закона. Частният касатор се позовава на следната практика на ВКС: решение по т.д. № 695/2012 г., решение по т.д. № 3197/2013 г. и определение по т.д. № 1615/2017 г., както и на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС Цитирано е и Решение на СЕС по дело С-269/12, без изрично позоваване на чл.280, ал.1,т.2, предл.второ ГПК. Допълнителната селективна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетна, а поддържаните самостоятелни основания за достъп до касационен контрол не са мотивирани. В изложението към жалбата е формулиран и въпрос, относим към атакуваното с частната жалба определение на въззивния съд, който не подлежи на преценка, с оглед неприложимостта на чл.280 ГПК. В депозиран писмен отговор от ищеца по делото С. Ю. П., чрез процесуални представители, се оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че поставените въпроси не отговарят на изискването за яснота и конкретност според разясненията в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а освен това, въпросите не са обусловили изводите на АС –В.Търново. Поддържат се евентуални, подробно мотивирани доводи за липса на правен интерес за Б. К. да бъде конституиран като съищец в образуваното, въз основа на искова молба на С. П. по чл.74 ТЗ, производство пред ОС-Русе, с позоваване и на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че след като Б. К. счита за законосъобразни атакуваните от П. решения на ОСС от 21.12.2020 г., апелативният съд правилно е установил липсата на правен интерес на К. да бъде конституиран като съищец на П.. В частта относно назначаването на особен представител на ответното дружество се сочи, че въззивният акт няма за предмет производство по отвод на особения представител, както невярно е посочено в жалбата. По същество се изтъква, че процедурата по назначаване на особен представител на ответното дружество, след установяване на предпоставки по чл.29, ал.4 ГПК, е спазена изцяло. По съображения в отговора се моли да не се допуска до касационно обжалване на атакуваното определение, евентуално, то да бъде потвърдено изцяло, като се присъдят разноски. От ответното дружество – „Интертранс-21” ООД, представлявано от особен представител по чл.29, ал.4 ГПК, не е депозиран писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. При постановяване на атакуваното определение, въззивният състав на АС-Велико Търново е приел от фактическа страна, че производството пред Окръжен съд – Русе по т.д. № 1/2021 г. е образувано по предявен от С. П. иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, като ищецът е съдружник и управител на ответното дружество. Искът има за предмет отмяна на всички решения, взети на проведено на 21.12.2020 г. решения на ОСС, сред които решения за прекратяване на договора за управление на П., без освобождаването му от отговорност, и за избор на нов управител – Б. К.. Окръжният съд е констатирал противоречие в интересите на ищеца и на ответното дружество, съобразно вписването в ТР. С определение № 25 от 03.02.2021 г. е назначил особен представител на ответника, на осн.чл.29, ал.4 ГПК, персонално определен от АК-Русе. Постъпилата по делото молба от Б. К., с искане да бъде допуснат до участие в производството по делото като законен представител – новоизбран управител на дружеството, евентуално да бъде конституиран като съищец по делото, е оставена без уважение с разпореждане от з.з. на 15.03.2021 г. По отношение на частната жалба, в частта, с която е атакувано определението на първоинстанционния съд за назначаване на особен представител на ответното дружество, въззивният съдебен състав е изразил становище за нейната процесуална недопустимост. Прието е, че преценката на съда за наличието на основанията по чл.29, ал.4 ГПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а само по реда на инстанционния контрол за правилност на крайния съдебен акт, или по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В частта, с която е обжалвано разпореждането от 15.03.2021 г. за оставяне без уважение на искането на жалбоподателя за конституирането му като съищец по делото, апелативният съд е констатирал липса на правен интерес за К. от встъпване като съищец на П.. Предвидената в чл.74, ал.3 ТЗ процесуална възможност за встъпване във висящото производство по предявен от другия съдружник конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ не е отречена от въззивния съдебен състав. Изтъкнато е, че встъпването по чл.74, ал.3 ТЗ става по инициатива на встъпващия, ръководен от интереса си за постигане на същата правна промяна, каквато се претендира от първоначалния ищец – отмяна на взетите решения от ОСС. След отчитане на изявленията на претендиращия встъпването, обективирани в молби пред първата инстанция, според които: атакуваните решения на ОСС са законосъобразни, а предявеният от П. иск – неоснователен и израз на злоупотреба с права, е изведен извод за неоснователност на искането за встъпване, правилно отхвърлено от първата инстанция. По жалбата, в частта й имаща характер на частна касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалвания въззивен процесуален съдебен акт. Формулираните от частния касатор въпроси не удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен че са неясни и неточни, въпросите са обосновани с доводи за: „целево ориентиране на корпоративната структура“, „стабилност на търговския оборот“ „ограничаване на възможностите за злоупотреба от страна на управителя и от страна на особен представител“, защита интересите на дружеството и на интересите на чуждестранните инвеститори и на всеки съдружник, особено при предположение за икономическо доминиране и злоупотреба с управлението и активите на дружеството… Така обосновани, въпросите са извън предмета на делото и не са обсъждани от решаващия състав на апелативния съд, поради което не могат да се квалифицират като обуславящи по см. на чл.280, ал.1 ГПК. В случая не се касае за отрицателен установителен иск и за наличие или липса на правен интерес от предявяването му. В тази част формулираният втори въпрос освен неясен, е и изцяло несъотносим към регламентираното в чл.74, ал.3 ГПК право на съдружника да встъпи като съищец в производството по предявения от С. П. конститутивен иск и към предпоставките за такова встъпване. Последните са разяснени в т.V. от ТР № 1/2002 г. на ОСГК. Поради неустановеност на основната предпоставка за достъп до касация, за касационния съд не съществува задължение за произнасяне по поддържаните в изложението допълнителни предпоставки по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и въпросите да подлежат на конкретизиране съобразно правомощията на ВКС, в случая липсват данни за допуснато от апелативния съд отклонение от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/2002 г. при преценката - доколко са налице предпоставки за конституиране на К. като съищец – необходим другар на упражнилия потестативното си право съдружник да иска отмяна на решения на ОСС. Касационно обжалване на определението не може да се допусне и на бланкетно поддържаните самостоятелни основания – вероятна недопустимост и очевидна неправилност. По делото липсват данни за допуснато от въззивния съд нарушение, засягащо процесуалноправна норма, която законът свърза с изискванията за допустимост на атакувания съдебен акт. От съдържанието на определението не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, или изводите на съда да са явно необосновани. По жалбата, имаща характер на частна жалба: Процесуално законосъобразен е изводът на апелативния съд, че определението на първата инстанция за назначаване на особен представител на ответното дружество не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Този извод съответства на обхвата на определенията, подлежащи на обжалване с частна жалба / чл.274, ал.1 ГПК/, при отчитане липсата на въведена от законодателя процесуална възможност за упражняване на съдебен контрол по реда, предвиден в Глава двадесет и първа от ГПК. Доводите на частния жалбоподател, свързани с приложимост на процедура за отвод на особения представител на ответното дружество, не подлежат на преценка, т.к. са извън предмета на настоящото частно производство. При този изход на делото, на ответника по частната жалба С. П. се дължат разноски в размер на 600 лева, съгласно представения списък на разноските, с приложенията към него. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение