Определение № 488 от 12.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1460/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елва Кар“ ЕООД срещу решение №261370/01.03.2021г. по в.гр.д. №13892/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „Г“ състав, с което на основание чл.270, ал.3, изр. първо от ГПК, е обезсилено решение № 157412 от 03.07.2019г. по гр.д. №58678/2018г. на СРС, 167 състав, в частта, с която е осъдено ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД да заплати на „Елва Кар“ ЕООД по иск с основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата над 481,57 лв. до 600 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 21512,70 лв. за периода от 06.03.2018г. до 31.08.2018г. и е прекратено производството в тази част и е отменено частично решение №157412 от 03.07.2019г. по гр.д. №58678/2018г. на СРС, 167 състав, като e отхвърлен предявеният от „Елва Кар“ ЕООД, срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на 11827,62 лв. / разликата над 9685,08 лв. до 21512,70 лв./ застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско +” по полица №44011709000698/10.10.2017г., за вреди от застрахователно събитие, настъпило на 20.03.2018г. в [населено място], Република Италия. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че е налице изключен застрахователен риск по отношение на липсващите елементи от застрахованото МПС, а застрахователят носи отговорност само за повредените такива, въпреки, че всички повреди са нанесени с цел проникване в автомобила и демонтаж на части. Счита, че при тълкуване на разпоредбата на т.9.1.19 от общите условия към застрахователния договор не е извършена преценка на волята на страните в съответствие със застрахователния договор, систематичното място на клаузата за изключените рискове, допълнителните договорености между страните, довели до по – високо покритие на рисковете, които следва да се носят от застрахователя, както и на изричните дефиниции по т.14 от Общите условия /ОУ/. Твърди, че съдът не е взел предвид клаузите на т.2.3 /пълно „Каско“/ във вр. с т.2.15 от ОУ, по силата на които според касатора застрахователното дружество покрива всички рискове, причинени от злоумишлени действия на трети лица, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1.1/Налице ли е противоречие между клаузата от Общите условия, изключваща риска /т.9.1.19 от ОУ към застрахователния договор/, предвиждаща, че кражба или грабеж на отделни възли и агрегати на МПС е изключен риск и застрахователят не предоставя покритие за този вид щети и допълнителните договорености между страните по договора, изрично увеличаващи обема на застрахователното покритие /раздел II, т.2.3/, пълното репариране на възникналите в резултат на застрахователно събитие щети в официален сервиз /т.3.1/, както и противоречие с разпоредбата на чл.386 от КЗ / преди чл.390 ал.1 от ТЗ/отм./ във вр.с чл.399 ал.2 от ТЗ /отм./?; 1.2/ Допустимо ли е с общи условия да се ограничава отговорността на застрахователя за липсващи детайли на автомобила в отклонение от законовия принцип за реална обезвреда на вредите, проведен в текстовете на чл.399 ал.2 от ТЗ/отм./, чл.208 ал.3 от КЗ /отм./ и чл.386 ал.2 от КЗ? 2/ Допустимо ли е гражданският съд да определи обема на отговорност на застрахователя по имуществена застраховка „Каско+“ като квалифицира застрахователното събитие, представляващо човешко деяние, обявено в наказателния кодекс за престъпление, без за това деяние да е налице влязла в сила присъда или решение по чл.124 ал.5 от ГПК? ?; 3/Следва ли съдът да тълкува смисъла на ограничаването на отговорността на застрахователя до 5% от стойността на кражба чрез взлом на монтирано в МПС мултимедийно оборудване, като съобрази техническите характеристики на устройството и значението на дефинираните в общите условия понятия за същия вид оборудване? Твърди, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като по първи въпрос твърди противоречие с решение №94/28.05.2010г. по т.д.№900/2009г. на ВКС, II т.о. и решение №79 от 02.07.2009г. по т.д.№156/2009г. на ВКС, I т.о., а по втори въпрос– с решение №4/21.03.2012г. по т.д.№81/2011г. на ВКС, II т.о. По трети въпрос сочи допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата при тълкуване на клаузите, изключващи пълната обезвреда за липсващо мултимедийно оборудване. Ответникът ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за наличие на застрахователно правоотношение, за настъпване на събитие- увреждане на собственото на ищеца МПС, за вида на увреждането /повредени и липсващи/откраднати/ части, за начина на увреждането-кражба, за невъзможността на увреденото МПС да се придвижва на собствен ход преди отстраняване на увреждането. Намерил е за основателно възражението на ответника за наличие на изключен застрахователен риск по отношение на липсващите - откраднати елементи от застрахованото МПС, извън мултимедийното устройство. Посочил е, че съгласно разпоредбата на раздел І - Общи положения, т.9 - Общи изключения, т.9.1.19, от приложимите към сключения застравователен договор по полицата за комбинирана автомобилна застраховка „Каско“ с включено покритие „пълно каско“ и допълнителна договореност “официален сервиз“, Общи условия/ ОУ/, застрахователят не предоставя на застрахования застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на застрахованото МПС. С оглед на това е приел, че в случая застрахователят носи отговорност да обезщети застрахования собственик само за увредените елементи, като само кражбата на монтираното мултимедийно оборудване в МПС подлежи на обезщетяване съгласно изричната уговорка по р.ІІ, т.2.3.2 – при Клауза „Пълно каско“ и то в размер до 5% от застрахователната сума. Приел е, че уговорката по р.ІІ, т.9.1.19 от ОУ не се дерогира от тази по р.ІІ, т.3.1 от ОУ- тази за специалната договореност „Официален сервиз“, доколкото последната уговорка задължава застрахователя да покрие разходите за отстраняване на вредите в официален сервиз на марката/ ако МПС е на възраст до 4 години/, но не може да се тълкува като разпоредба, която да разширява обезщетението и върху покриване вредата от липсващи елементи, които са изключени от застрахователното покритие по р.ІІ, т.9.1.19 от същите ОУ. Въззивният съд е изтъкнал, че невъзможността на МПС да се движи на собствен ход не е предвидена като условие за разширяване на застрахователното покритие за липсващи части/елементи/ агрегати, при което застрахователят не носи отговорност за това, че МПС не може да се движи на собствен ход дори и при кражба на мултимедийно оборудване. С оглед данните от заключението на приетата по делото САТЕ съдът е приел, че застрахователят дължи обезщетение в размер на действителните вреди, представляващи застрахователно събитие и покрит застрахователен риск, в размер на 8353,34 лв., включващо стойността на увредените елементи/системи и на липсващото мултимедийно оборудване, което е по - малко от стойността на 5% от застрахователната сума – 4107,20 лева като горна граница, както и стойността на труда. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Относим към предмета на спора, но неотговарящ на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК, е първият въпрос, формулиран в изложението. Изводът на въззивния съд, че застрахователят не предоставя на застрахования застрахователно покритие за щети, настъпили вследствие кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на застрахованото МПС е основан изцяло на тълкуване на конкретните клаузи в общите условия на договора за застраховка между страните, а не произтича от тълкуване и прилагане на закона. Разрешаването на спора в зависимост от преценката на конкретни договорни клаузи и факти по делото не позволява формулираният в п.1 от изложението въпрос да се определи като правен въпрос от значение за изхода на делото. Въпросът е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно - за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на уговорките, обективирани в договора за застраховка и общите условия към същия. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл.288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл.290 от ГПК. Другият подвъпрос, формулиран в п.1 от изложението – дали е допустимо с общи условия да се ограничава отговорността на застрахователя за липсващи детайли на автомобила в отклонение от законови принцип за реална обезвреда на вредите, не съответства на решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили извода за частична неоснователност на предявения иск. Въззивният съд не е установил в общите условия към договора между страните да е предвидено при настъпване на застрахователното събитие застрахователят да заплати обезщетение само за част от настъпилите имуществени вреди. Направеният от съда извод е, че самото събитие съставлява изключен риск и съответно при настъпването му застрахователят не носи отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение. Вторият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е обусловен от оплакването на касатора, че въззивният съд е квалифицирал действията на третите лица, причинили щети на автомобила с цел проникване в купето на автомобила като престъпление - кражба, без за това деяние да е налице влязла в сила присъда. Поставеният въпрос е свързан с предмета на делото, доколкото въззивният съд е приел, че застрахователното събитие съставлява изключен риск по смисъла на р.ІІ, т.9.1.19 от ОУ – „кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на МПС“. Следва да се отбележи, че липсата на влязла в сила присъда срещу извършителя на евентуалното престъпление кражба или грабеж не препятства законосъобразното развитие и приключване на гражданското дело по предявения иск за застрахователно обезщетение срещу застрахователя по застраховка „Каско“, тъй като разкриването и наказателната отговорност на извършителя на евентуалното престъпление кражба или грабеж не обуславя, нито изключва отговорността на застрахователя - достатъчно е установяването на факта на деянието, нито липсата на наказателно производство препятства установяването на релевантните за основанието на иска факти в рамките на гражданското производство. Не е налице и сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С цитираното от касатора решение №4/21.03.2012г. по т.д.№81/2011г. на ВКС, II т.о., е дадено разрешение за предпоставките по чл.211 /отм./ от КЗ, при които застрахователят може да откаже да изплати застрахователно обезщетение, но самата разпоредба е приложима в случаи на покрит застрахователен риск, когато при липса на предвиденото в разпоредбата поведение на застрахования за застрахователят би се породила отговорност за репариране на настъпилите вреди. В случая въззивният съд е приел, че самото събитие не е покрит застрахователен риск, поради което изводите му не са обусловени от тълкуване на разпоредбата на чл.211 от КЗ /отм./, дадено в противоречие с практиката на ВКС. Третият поставен от касатора въпрос също не е свързан с приложението на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма, той е фактологично обусловен и поради това не отговаря на общия критерий за достъп до касационно обжалване. Също така по отношение на него не е обоснована и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. С изменението на ГПК от 2017г. / ДВ бр.86/2017г./, противоречивата практика на съдилищата е изключена от кръга на основанията за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд